Калифорнийски морски лъвове – Уикипедия

Калифорнийски морски лъвове
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Ушати тюлени (Otariidae)
род:Калифорнийски морски лъвове (Zalophus)
Научно наименование
Gill, 1866
Калифорнийски морски лъвове в Общомедия
[ редактиране ]

Калифорнийските морски лъвове (Zalophus) са род от семейство Ушати тюлени (морски лъвове и морски котки) от разред Хищници.

Тюлените от род Калифорнийски морски лъвове имат изявен полов диморфизъм, тъй като възрастните мъжки имат ясно изразен сагитален гребен; мъжките са тъмнокафеви на цвят, докато женските са по-светли. За разлика от другите ушати тюлени, мъжките нямат ясно очертана грива.

Както при всички ушати тюлени, мъжките са значително по-големи и по-тежки от женските. При калифорнийския морски лъв мъжките екземпляри достигат между 300 и 380 кг при 240 см дължина, а женските между 80 и 120 кг при при 180 до 200 см дължина. При галапагоския морски лъв мъжките тежат около 250 кг при дължина от 250 до 270 см, а женските тежат между 60 и 100 кг при дължина от 150 до 170 см.

Имат източено тяло, със слой мазнина под кожата, който осигурява топлина и плаваемост. Козината е кафява. Очите са големи, за да компенсират ниските нива на светлина в подводната среда, а мустаците увеличават усещането им за допир. Ноздрите се затварят автоматично при влизане във водата. Дългите им предни перки се въртят навън за по-добро движение на сушата и ги тласкат напред във водата, където остават възможно най-дълго.

Дълго време специалистите спорят дали трите таксона, съставляващи този род, са три пълни, монотипни вида, или вместо това са един вид (калифорнийски морски лъв) с три подвида.

Още през 1953 г. зоологът Ерлинг Сивертсен създава нова индикативна класификация, след като отново изследва и каталогизира в музея на Осло черепи и фосили, събрани от норвежкия изследователски кораб MK Norvegia, 5 между 1928 и 1929 г. Цялостно проучване на молекулярната генетика от Института по генетика в Университета в Кьолн, Института за еволюционна биология „Макс Планк“ в Пльон и Департамента по поведенчески науки в Университета в Билефелд, заключава 50 години по-късно, че митохондриите и клетъчните ядра поддържат разделяне на три вида.

Според молекулярните изследвания, клонът на галапагоския морски лъв се е отклонил от клона на калифорнийския морски лъв преди 2,3 (± 0,5) милиона години, което подкрепя класифицирането му като независим вид.

Родът включва следните видове,[1] от които един е наскоро изчезнал:

Изображение Име Разпространение
Калифорнийски морски лъв (Zalophus californianus)[2] Западното крайбрежие и островите на Северна Америка, от югоизточна Аляска до централно Мексико.
Галапагоски морски лъв (Zalophus wollebaeki)[3] Еквадорско крайбрежие на север до остров Горгона в Колумбия.
Японски морски лъв (Zalophus japonicus) †[4] Япония и Корея; стига до южната част на полуостров Камчатка и остров Сахалин в Русия

Тези тюлени почиват по бреговете. Когато търсят храна, те се гмуркат до 40 метра дълбочина и ловуват риба и октоподи. По време на размножителния период мъжките създават строго охранявани територии по бреговете и се опитват да спечелят харем от няколко женски.

Хранят се с риба и мекотели. Те са много общителни и се срещат в големи групи, по скали, брегове и дори върху човешки конструкции, като кейове.

За разлика от Южните морски котки (Arctocephalus), които живеят в добре структурирани социални групи, видовете от род Калифорнийски морски лъвове образуват променливи групи без организация, въпреки че мъжките също са териториални и обикновено образуват хареми от около петнадесет женски на един мъжки. Мъжките издават силни звуци, за да маркират територия. Обикновено се чифтосват между май и януари в зависимост от вида. Женските раждат само едно малко, което се ражда на суша или вода след бременност, която продължава между 342 и 365 дни. Те са единствените бозайници, чието мляко не съдържа лактоза. Женските отбиват малките си след 11 до 12 месеца, но някои кърмят своите едногодишни малки заедно с новородените си.

  1. Don E. Wilson & DeeAnn M. Reeder (editors). 2005. Mammal Species of the World. A Taxonomic and Geographic Reference (3rd ed), Johns Hopkins University Press, 2,142 pp. Online
  2. Zalophus californianus // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2015. International Union for Conservation of Nature, 2014. Посетен на 2023-04-08. (на английски)
  3. Zalophus wollebaeki // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2015. International Union for Conservation of Nature, 2014. Посетен на 2023-04-08. (на английски)
  4. Zalophus japonicus // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2015. International Union for Conservation of Nature, 2014. Посетен на 2023-04-08. (на английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Zalophus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​