Манул – Уикипедия

	Манул
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
клас:	Бозайници (Mammalia)
разред:	Хищници (Carnivora)
семейство:	Коткови (Felidae)
род:	Манули (Otocolobus)
вид:	Манул (O. manul)
	Научно наименование
	Otocolobus Brandt, 1841 Otocolobus manul (Pallas, 1776)
	Разпространение
	Синоними
	Felis manul Pallas, 1776;
	Манул в Общомедия
	[ редактиране ]

Ману̀лът (Otocolobus manul) е средно голям вид хищник от семейство Коткови (Felidae), отделян в самостоятелен род "Otocolobus" (от гръцки: "oto" – ухо и "kολοβός" – скъсен, незавършен, липсващ; се превежда като "Късоух"). Наричан е още Па̀ласова котка в чест на описалия го естественик Петер Симон Палас.

Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Манулът е средно голяма котка, достигаща на дължина 52 – 67 cm без опашката (22 – 29 cm). Теглото му е от 2 до 5 kg. Има едро, набито тяло с къси крайници. Главата му е сравнително малка и широка, с къси, заоблени уши, разположени странично. Очите са големи, обли и жълти. Козината му е гъста и плътна, с дължина на косъма около 6 cm. Окраската му е сиво-жълтеникава до сребриста с ръждив оттенък и е изпъстрен с тъмни петна и ивици. Бузите и пухкавата опашка са раирани в черно.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Манулът се среща в степни райони до 4000 m надморска височина от източните брегове на Каспийско море до Монголия, Китай и Тибет, както и по крайбрежието на езерото Байкал.^[2] Обитава високи плата, равнини, поречията на реки и планински степи.

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

Felis manul manul, Монголия и Западен Китай
Felis manul ferruginea, от Армения и Иран до Пакистан и Казахстан на север
Felis manul nigripecta, Кашмир, Непал, Тибет

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Активен е предимно нощем, като през деня си почива в малки пещери. Храни се с дребни бозайници (тушканчици, пики и др.) и птици.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Размножителният период на манула е през март – април. След около 2 месеца бременност женската ражда 3 – 5 малки.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Според някои учени манулът е взел участие във формирането на дългокосместите породи домашни котки.

Природозащитен статус[редактиране | редактиране на кода]

Манулът е вписан в Червения списък на световнозастрашените видове на IUCN като потенциално застрашен вид.^[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Otocolobus manul (Pallas, 1776). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Уникални диви котки, смятани за изчезнали, бяха заснети в Русия profit.bg (5 април 2012)
↑ Otocolobus manul (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Манулът в ITIS Архив на оригинала от 2004-11-19 в Wayback Machine.

[1] Otocolobus manul (Pallas, 1776). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[2] Уникални диви котки, смятани за изчезнали, бяха заснети в Русия profit.bg (5 април 2012)

[3] Otocolobus manul (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)

[1]

[2]

[3]