Сараевски атентат – Уикипедия

Сараевски атентат
Част от Причини за Първата световна война
Вестникарска илюстрация на атентата
МястоСараево
Географски координати(43°51′28.5″ с. ш. 18°25′43.5″ и. д. / 43.857917° с. ш. 18.42875° и. д.)
Дата28 юни 1914 г.
ЦелФранц Фердинанд
Смъртни случаи2
Жертви2
АтентаториГаврило Принцип
Сараевски атентат в Общомедия

Сараевският атентат е покушение срещу австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата съпруга Софи Хохенберг, извършено на 15 юни (28 юни нов стил), Видовден, 1914 г. в Сараево, главния град на Босна, от босненския студент от сръбски произход Гаврило Принцип. Убийството се превръща в непосредствен повод за започването на Първата световна война.

Според Берлинския договор от 1878 г. Австро-Унгария получава право да окупира и да наложи своя администрация в Босна и Херцеговина, въпреки съхранения формален суверенитет над тези земи от страна на Османската империя. Впоследствие през 1908 г. Австро-Унгария официално анексира тези територии. Част от южните славяни обаче, оказали се под новата имперска окупация, категорично не одобряват новото си положение и се стремят да се присъединят към съседното Кралство Сърбия, получило, през 1882 г., своята независимост.

Към началото на 20 век в Сърбия, отдавнашен съюзник на Русия, съществуват вече множество националистически организации, които си поставят като своя мисия обединението на южните или поне югозападните славяни и създаването на Велика Сърбия. Хърватите, словенците, а и не малка част от сърбите, живеят по това време в Австро-Унгария. Целта на великосръбската доктрина е да се предизвика всеобща война, като по този начин се реализира обединението на всички южни славяни и сърби в една държава. Подобна доктрина се ползвала с негласното одобрение на Имперска Русия, която се надявала по този начин да увеличи влиянието си на Балканите.

Зад атентата стоят радикалните сърбошовинистични кръгове. Сред офицерите в сръбската армия съществува дори тайна организация под името „Черна ръка“, чиято цел е освобождаването на сърбите, намиращи се под властта на Австро-Унгарската империя. Ръководител на „Черна ръка“ e полковник Драгутин Димитриевич с прякор „Апис“, началник на контраразузнаването. Дори тогавашното сръбско правителство на Никола Пашич се бои от неговото влияние. Правителството се досеща за заговора и официално не го одобрява, но и не предприема нищо, за да му попречи. Тайната организация има свои подразделения, едно от които е босненското „Млада Босна“, съставено предимно от гимназисти и студенти от сръбски произход. Атентатът е организиран със знанието и насърчението на руския посланик в Белград Николай Хартвиг и руския военен аташе в Белград Виктор Артамонов.[1][2][3]

В края на юни 1914 г. Франц Фердинанд посещава Босна, за да наблюдава военните маневри и да открие музея в Сараево. Пътува, според тогавашните традиции, със съпругата си София Хохенберг. Франц Фердинанд е привърженик на триализма – течение сред австрийските политически кръгове, стремящо се да превърне двукомпонентната Австро-Унгарска империя в трикомпонентна Австро-Унгаро-Славянска, което обаче срещало яростен отпор както от страна на унгарските елити, така и от страна на южнославянските патриоти.

„Млада Босна“ под внушението на „Черна ръка“ взема решение да организира атентат срещу ерцхерцога. Причината е, че е планирал да преобразува Австро-Унгария във многонародностни "Съединени щати на Велика Австрия", осъществяването на който план би отблъснало огромното мнозинство хървати и словенци от идеята за "обединение" в една държава със сърбите.[4] Убийството е възложено на група от 6 заговорници, като поне 3 от тях – в това число и Гаврило Принцип – са сериозно болни от туберкулоза, нелечима по това време болест с фатален край.

Схема на движението на кортежа

Франц Фердинад пристига в Сараево по покана на генерал Оскар Потиорек. Малко преди 10 ч. сутринта в неделя на 28 юни 1914 г. австрийската делегация слиза на Сараевската гара. В 10:10 ч. кортеж от шест автомобила (височайшата двойка пътува във втория заедно с генерал Потиорек), преминава през централните улици, приветстван от насъбралите се тълпи. Младите терористи ги чакат близо до централния полицейски участък. Гимназистът Неделко Чабринович (на сръбски: Недељко Чабриновић) хвърля граната, но не улучва. Вместо Франц Фердинанд гранатата убива шофьора на третата кола и ранява нейните пътници, един полицай и случайни зрители от тълпата. Веднага след акцията Чабринович поглъща предварително дадената му отрова (цианкалий), но тя не подейства. Възможно е отровата да е била от друг вид с по-слабо действие. Усещайки, че няма реакция, младият терорист се опитва да скочи в река Миляцка, но е хванат от тълпата, жестоко пребит и предаден в ръцете на закона. Останалите заговорници не успяват да направят нищо повече поради тълпата, която се насъбира около кортежа. По всичко личи, че покушението се проваля.

Минути преди покушението височайшата двойка излиза от градската ратуша

Франц Фердинанд влиза в градската ратуша, за да чете реч и да смъмри администрацията за липсата на ред и мерки за безопасност. След това един от придворните му, барон Морсе (Morsey), му предлага незабавно да напусне града, в отговор на което генерал Потиорек, засегнат на чест, му отвръща: „Да не мислите, че Сараево гъмжи от убийци?“ Изпълнявайки задълженията си на грижовен владетел, Франц Фердинанд решава да посети болницата, където са настанени ранените от покушението. Съпругата му настоява непременно да го придружи в това посещение. Организират маршрута по крайбрежната уличка „Апел“. Потиорек забравя да съобщи на шофьора Франц Урбан за промените в маршрута и автомобилът завива по улица „Франц Йосиф“. По спешност обясняват на водача, че трябва да мине по друг път, и той започва бавно да обръща тежката кола в правилната посока.

Латинския мост над р. Миляцка, край който става покушението

В този момент автомобилът минава покрай тротоарно кафене край Латинския мост, където се е настанил един от неуспелите заговорници – Гаврило Принцип – за да разсее мъката от неуспялото начинание, за което едва ли някога ще се удаде такъв сгоден случай. Студентът с изумление забелязва своите мишени да приближават на бавен ход насреща му, не му мисли много, скача и стреля с браунингa по колата, като улучва тялото на София и врата на Франц Фердинанд (впоследствие в ареста твърди, че е искал да убие ген. Потиорек, а не жената, но не успял да уцели). Както и Чабринович и той се опитва да се отрови с предварително приготвена ампула, но опитът и този път на успява. Прави опит да се застреля, обаче виждайки го да размахва пистолет, тълпата се хвърля върху него и го избива от ръцете му. Насъбралите се хора го пребиват както и Чабринович, но толкова жестоко, че в затвора се налага да му ампутират ръката.

Автомобилът с престолонаследника бърза да стигне до резиденцията на губернатора, но височайшите посетители не успяват да стигнат до нея. Те умират в разстояние на няколко минути: първо София, а след това Франц Фердинанд. Според шофьора последните думи на ерцхерцога били: „София, не си отивай, живей заради нашите деца“.

Атентаторът Гаврило Принцип

Всичките шестима заговорници, взели участие в подготовката и самия атентат, са арестувани. Те отказват да отговарят на въпросите на следователите и само един от тях (вероятно Данило Илич) се огъва и разказа всичко в детайли, като заявява, че оръжието било предоставено от самото сръбско правителство. На Гаврило Принцип, главният извършител, не може да му бъде наложено най-суровото наказание, каквото се предвижда от закона – обесване, защото е на 19 години и според австро-унгарските закони той се счита за непълнолетен до навършване на 21 г. Осъден е на максимален срок тъмничен затвор – 20 години. Заключен е в тъмницата в Терезиенщат при много тежки условия, където умира от туберкулоза през 1918 г. На дълги години затвор са осъдени и още двама от атентаторите поради непълнолетна възраст, включително Неделко Чабринович, който също умира от туберкулоза преди края на войната. Другите участници в групата: Данило Илич, Велко Чубрилович и Мишко Йованович са обесени на 3 февруари 1915 г.

Националистическата организация „Млада Босна“ е забранена и престава да съществува.

Сръбският в-к „Политика“ съобщава за атентата

След известието за убийство в Сараево започва антисръбски погром. Едва след няколко часа военните въвеждат ред.

Понеже в убийството се оказва замесена Сърбия, след около месец Австро-Унгария ѝ предявява т.нар. Юлски ултиматум с умишлено неизпълними клаузи. Въпреки че били почти изцяло приети от Сърбия (не се съгласила единствено с искането да се допуснат австро-унгарски следователи да разследват офицери от сръбската армия за съпричастност към убийството), австро-унгарските ръководители заявяват, че са недоволни от отговора и обявяват война на Сърбия. За да изпълни предварително сключен със Сръбското кралство договор за взаимопомощ и подкрепа, а и за да защити интересите си в региона, Русия от своя страна обявява война на Австро-Унгария. Така започва Първата световна война, за която Сърбия според много историци се оказва единственият или поне един от главните виновници.[5]

Локалната криза, дала ход на Първата световна война, не е от значение за европейското равновесие на силите и casus belli (поводът за война – бел.цит.) е толкова случаен, колкото и безразсъдна е предшестващата дипломация.

На 28 юни 1914 г. Франц Фердинанд, наследник на хабсбургския трон, заплаща с живота си за необмисления ход на Австрия да анексира Босна и Херцеговина през 1908 г. Дори и начинът на неговото убийство не избягва изключителната смесица от трагизъм и абсурд, бележеща разпадането на Австрия. Младият сръбски терорист не успява в първия си опит да убие Франц Фердинанд, като вместо него ранява шофьора на ерцхерцога. След като пристига в губернаторската резиденция и нахоква австрийските администратори за небрежността им, Франц Фердинанд, придружаван от съпругата си, тръгва да посети жертвата на атентата в болницата. Новият шофьор на кралската двойка завива в погрешна посока и, връщайки на заден ход, спира пред смаяния убиец, който в това време гаси разстроените си чувства с алкохол в тротоарното кафене. След като самото Провидение му изпраща наново жертвите, този път той не греши.

Така един избягнат първоначално инцидент с неотвратимостта на гръцка трагедия се превръща в стихиен пожар. Тъй като съпругата на ерцхерцога не е с кралска кръв, никой от европейските монарси не присъства на погребението. Едно събиране на коронованите глави би им дало възможност да обменят мнения и те може би нямаше с такава охота да влязат във война няколко седмици по-късно заради един терористичен акт.

Хенри Кисинджър, „Дипломацията“, КК „Труд“, 1997 г., с. 181 – 184, ISBN 594-528-069-7

  1. Руските войски в Македония (1916 – 1918 г.), статия от Янко Гочев
  2. Източници са Руската оранжева книга, сръбски документи и руски документи от периода, замаскирането на намесата чрез процеса срещу Апис и разстрела му през 1917 г. Бележки има и в спомените на Андрей Тошев – пълномощен министър в Белград. В книгата на Валентин Алкесандров Външна политика тероризъм. Сараевски атентат. Военно издателство, 2005 г., добре е обяснено. Много са доказателствата, че „Черната ръка“ е оръдие в ръцете на Русия. Свързващото звено е българофобът посланик на Русия в Белград от 1909 г. Николай Хартвиг. Той е в тандем с полк. Артамонов – офицер за свръзка към сръбската армия на Солунския фронт през 1916 – 1918 г. между другото. Както и Спомените на руския външен министър Сергей Сазонов от 1928 г., писани в емиграция във Франция.
  3. The Russian Origins of the First World War, by Sean McMeekin, page 47
  4. Убийство на Балканах. Как один выстрел разрушил мечты о Соединенных Штатах в Европе
  5. Кто развязал Первую мировую войну: 10 версий
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сараевское убийство“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​