Сърби – Уикипедия

Сърби
Общ брой8,9 милиона[1]
По места Сърбия: 5 988 150 (2011)[2]

 Босна и Херцеговина: 1 439 218 (2013)[3]
 Черна гора: 178 110(2011)
 Хърватия: 186 633 (2011)
 Швейцария: 195 953 (2008) [4]
 Австрия: 177 320 (2001)
 САЩ: 170 312 (2006)
 Франция: 119 889 [5]
 Австралия: 69 544 (2011)
 Италия: 58 174 (2004)[6]
 Канада: 99 000 (2006)
 Словения: 38 964 (2002)[7]
 Северна Македония: 35 939 (2002)
 Румъния: 26 518 (2002)[8]
 Либия: 21 510 (2004)[9]
 Белгия: 19 857 (2008)
 Чехия: 1801 (2001)
 Украйна: 623 (2001)
 Словакия: 434 (2001)
 България: 422 (2001)
 Германия: 197 984 [10]
 Косово: 25 532 (2011)[11]  Великобритания: 55 000
 Швеция: 35 000
 Обединени арабски емирства: 15 000[12]
 Дания: 12 000
 Албания: 10 000
 Република Южна Африка: 7000
 Норвегия: 6000
 Нидерландия: 6000
 Унгария: 5000
 Гърция: 5500
 Русия: 5000
 Люксембург: 4000
 Бразилия: 2000
 Чили: 2000
 Нова Зеландия 1400
 Ботсвана: 1000

 Зимбабве: 800
ЕзикСръбски език
РелигияПредимно православна
Сродни групиЧерногорци
Южни славяни
Сърби в Общомедия

Сърбите са южнославянски народ, населяващ западната част на Балканския полуостров, предимно Сърбия и Босна и Херцеговина. Според преброяване от 2011 г., общият брой на гражданите на Сърбия (без Косово) е 7 186 862 души. Според това последно преброяване броят на сърбите възлиза на 83,3% от населението на Сърбия. В Централна Сърбия те са 89,4%, а в автономната област Войводина – 66,76%.

История[редактиране | редактиране на кода]

Земите, заселени от славяните през 6 век на Балканите, са все планински и гористи местности – студени и бедни планински краища, на запад са карстови (голи и каменисти), на юг – залесени планини с високи пасбища, в по-голямата си част годни за скотовъдство.[13] Това е видно от данъците, които Византийската империя събира от сръбското население (на латински: herbaticum – тревнина и glandaticum – желъдина за храна на прасета). [14] Името сърби се споменава за първи път през 9 век. В 1168 г. Вилхелм Тирски (историк на кръстоносните походи) описва сръбската земя, като планинска, гориста, непроходима и мъчно достъпна /разположена между Далмация, Унгария и Илирик/ [15].

Диаспора[редактиране | редактиране на кода]

В Босна и Херцеговина сърбите наброяват около 31%, и са вторият по големина народ в страната след бошняците. В Република Сръбска сърби са около 82% населението. В Черна гора сърбите са вторият по-големина народ. Сръбско малцинство е признато и в Румъния след 1918 г.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Според Константин Багренородни, сърбите произхождат от некръстените сърби, наричани още бели или аспри, които живеят оттатък Туркия (Унгария) в земята, наречена Бойки. Те се заселили на Балкана по времето на император Ираклий като федерати.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Joshua Project, Serbs.
  2. media.popis2011.stat.rs
  3. www.cia.gov // Архивиран от оригинала на 2018-03-15. Посетен на 2009-08-16.
  4. www.nzz.ch
  5. www.diplomatie.gouv.fr
  6. demo.istat.it
  7. ec.europa.eu
  8. mimmc.ro, архив на оригинала от 13 май 2007, https://web.archive.org/web/20070513211550/http://mimmc.ro/info_util/formulare_1294/, посетен на 18 март 2010 
  9. www.tlfq.ulaval.ca // Архивиран от оригинала на 2009-04-26. Посетен на 2009-07-10.
  10. www.destatis.de
  11. esk.rks-gov.net, архив на оригинала от 25 декември 2018, https://web.archive.org/web/20181225153521/http://ask.rks-gov.net/, посетен на 26 март 2013 
  12. www.jat.com, архив на оригинала от 24 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071224161357/http://www.jat.com/active/en/home/main_menu/travel_info/jat_review/april_2007/makame_iz_novog_vavilona.html, посетен на 18 март 2010 
  13. Иречек, Константин. Историја Срба. Београд, 1911.
  14. Павлов, Тихомир. Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин. (С 2 факсимилета, 18 клишета и 1 карта). Издание на Комитета на Западните покрайнини. София, 1931.
  15. Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София. документ № 24, 1915, 1917.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]