Битка при Марна (1914) – Уикипедия

Битка при Марна
	Битка при Марна
Западен фронт през Първата световна война
	Разположение на противниците на Западния фронт между 5 и 9 септември 1914 и направление на англо-френския контраудар.
Информация
Период	6–12 септември 1914 г.
Място	река Марна
Резултат	Решителна победа за Антантата
Страни в конфликта
Франция; Великобритания	Германска империя
Командири и лидери
Жозеф Жофър; Жозеф Галиени; Мишел-Жозеф Монури; Луи Франше д'Еспере; Фердинанд Фош; Фернан дьо Лангъл дьо Кари; Морис Сарай; Джон Френч	Хелмут фон Молтке; Александър фон Клук; Карл фон Бюлов; Макс фон Хаузен; Албрехт Вюртембергски
Сили
1 082 000 души; (64 френски дивизии; 6 британски дивизии)	900 000 души; (51 дивизии)
Жертви и загуби
: 80 000 мъртви; : 1700 мъртви	67 700 мъртви
	Координати: 49°01′00″ с. ш. 3°22′59.99″ и. д. / 49.016667° с. ш. 3.383333° и. д.
	Битка при Марна в Общомедия

Първата битка при Марна от 5 до 12 септември 1914 година е решително сражение от началото на Първата световна война, в което френски и британски войски нанасят поражение на германците и провалят опита им да завладеят Париж. Сражението се състои на фронт от над 160 km с участието на над два милиона души. Общите загуби са около половин милион убити и ранени, приблизително поравно от двете страни.^[1]^[2]

Развой[редактиране | редактиране на кода]

В седмиците до битката германските войски прекосяват с боеве Белгия и Северна Франция. В първите дни на септември 1-ва армия на генерал Александър фон Клук е вече на по-малко от 50 km северно и източно от френската столица. В този момент десният ѝ фланг в района на река Урк е контраатакуван от парижкия гарнизон на генерал Жозеф Галиени и новосформираната 6-а армия. Обръщайки се на запад, за да ги посрещне, Клук отваря празнина от няколко десетки километра между своята и съседната 2-ра германска армия на река Марна. Възползвайки се от това, главнокомандващият френските войски генерал Жозеф Жофър хвърля в този участък 5-а френска армия и Британския експедиционен корпус. Тази атака решава изхода на битката. Двете германски армии се оттеглят с ариергардни боеве зад река Ен – на 65 km от Марна.^[1]^[2]

Равносметка[редактиране | редактиране на кода]

Съглашенските войски осуетяват плановете на германците, но не използват шанса да ги разгромят напълно и да приключат бързо войната. Основният резултат от битката е затягане на бойните действия на фронт от френско-швейцарската граница до Ламанша, който търпи незначителни изменения през следващите четири години въпреки безпрецедентното кръвопролитие при Вердюн и Сома.

Като обективни причини за германския неуспех при Марна се сочат умората на бойците и разтягането на логистичните линии вследствие на 300-километровия марш през Белгия. Недостигът на резерви в критичната фаза на битката се дължи както на упоритата съпротива на крепостите Антверпен и Мобьож в германския тил, така и на бързата мобилизация на руските армии, застрашили Източна Прусия, които налагат на германското командване да отдели сили за неутрализирането им. Сред субективните причини е слабата комуникация между армейските командири и главнокомандващия Хелмут фон Молтке, който остава в неведение в щаб-квартирата си в Люксембург за ключови събития около Париж.^[2]

Факторите за френския успех, наред с инициативността на командирите и мотивацията на бойците, са въздушното разузнаване, което открива пробойните в германското разположение, и развитата железопътна линия, която позволява на Жофър да размести своевременно войските си.^[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б Tucker, Spencer. The Great War, 1914 – 1918. Routledge 2002. ISBN 978-1-134-81750-4. с. 29 – 32
↑ ^а ^б ^в ^г Tucker, Spencer (ред.). World War I: The Essential Reference Guide. ABC-CLIO, 2016. ISBN 978-1-4408-4122-4. с. 149 – 151

[tucker2002-1] а ^б Tucker, Spencer. The Great War, 1914 – 1918. Routledge 2002. ISBN 978-1-134-81750-4. с. 29 – 32

[tucker2016-2] а ^б ^в ^г Tucker, Spencer (ред.). World War I: The Essential Reference Guide. ABC-CLIO, 2016. ISBN 978-1-4408-4122-4. с. 149 – 151

[1]

[2]