Руско-украинска война

Руско-украинска война
Втора студена война
Информация
Период 20 февруари 2014 –
Място Украйна, Русия, Беларус
Резултат
Страни в конфликта
Flag of Russia.svg Русия
Донецка народна република Донецка народна република
Луганска народна република Луганска народна република
Подкрепа:
Flag of Belarus.svg Беларус

Flag of Ukraine.svg Украйна Снабдяване с оръжия:

Командири и лидери

Flag of Russia.svg Владимир Путин
Flag of Russia.svg Михаил Мишустин
Flag of Russia.svg Дмитрий Медведев
Flag of Russia.svg Сергей Шойгу
Flag of Russia.svg Сергей Лавров
Flag of Russia.svg Валерий Герасимов
Донецка народна република Денис Пушилин
Донецка народна република Владимир Пашков
Луганска народна република Леонид Пасечник
Луганска народна република Сергей Козлов

Flag of Ukraine.svg Володимир Зеленски
Flag of Ukraine.svg Петро Порошенко
Flag of Ukraine.svg Денис Шмигал
Flag of Ukraine.svg Олексий Резников
Flag of Ukraine.svg Дмитро Кулеба
Flag of Ukraine.svg Олексий Данилов
Flag of Ukraine.svg Валерий Залужний
Flag of Ukraine.svg Серхий Шаптала
Flag of Ukraine.svg Руслан Хомчак
Flag of Ukraine.svg Виталий Кличко

Сили

Flag of Russia.svg Русия
175 000190 000[1][2]

Донецка народна република Донецка народна република
20 000[3]

Луганска народна република Луганска народна република
14 000[3]

Flag of Ukraine.svg Украйна[3]
209 000 редовни военни
102 000 паравоенни
900 000 резервисти

Жертви и загуби

Flag of Russia.svg Военни

Според Русия:[4]
498 убити
1597 ранени
1 Су-25
1 Антонов Ан-26

Според Украйна:[5]
> 12 000 убити
> 389 пленени[6]
374 танка
1226 бронирани машини
140 артилерийски системи
62 РСЗО
34 системи за ПВО
74 самолета
86 вертолета
7 оперативно-тактически дрона
600 камиони и автомобили
60 цистерни с ГСМ
3 кораби и катери

Flag of Ukraine.svg Военни

Според Украйна:
> 40 убити
1 транспортен самолет
1 Су-27

Според Русия:[7][8]
> 2870 убити
~ 3700 ранени
572 пленени
778 танка и бронирани машини
69 самолета (на земята)
24 самолета (във въздуха)
77 РСЗО
279 оръдия и минохвъргачки
553 военна автомобилна техника
62 дрона
2203 обекта на военната инфраструктура
  в т.ч.:
  76 пункта за управление и свръзка
  111 ЗРК на ПВО
  71 радиолокационни станции

Flag of Ukraine.svg Цивилни

Според Украйна:[9]
> 2000 убити
1115 ранени
2 700 000 напуснали домовете си[10]
202 училища[11]
34 болници[11]
> 1500 жилищни домове[11]
~ 1000 населени места без електричество, вода и отопление[11]

Руско-украинска война в Общомедия

Руско-украинската война (на украински: російсько-українська війна, на руски: российско-украинская война), също руската въоръжена агресия срещу Украйна, също войната за независимост на Украйна (на украински: війна за незалежність України)[12][13][14] е пряко и непряко използване на въоръжена сила от Руската федерация срещу суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Явните компоненти на въоръжената агресия на Русия срещу Украйна, която започна през 2014 г., са:

Към януари 2021 г., според ООН, общият брой на жертвите във войната е 13 100-13 300. Това включва 3375 цивилни жертви, приблизително 4150 украински военни жертви и приблизително 5700 проруски бойци. Почти 1.8 милиони хора станаха вътрешно разселени лица. Русия окупира повече от 7% от територията на Украйна.

На 27 януари 2015 г. Върховната Рада на Украйна призна Руската федерация за агресор.

Предпоставки[редактиране | редактиране на кода]

Глобални предпоставки и причини за конфронтация[редактиране | редактиране на кода]

Евромайдан в Киев, 27 ноември 2013 г

Основните предпоставки за конфронтацията между Русия и Украйна, която ескалира във въоръжена агресия на Русия срещу Украйна, са системната криза на руската държавност, трансформирана от руските политици в опити за възстановяване на Руската империя, разширяване на контрола над част от света и запазване на света. хегемонията загубена с разпадането на Съветския съюз икономически упадък.[15]

Революцията на достойнството[редактиране | редактиране на кода]

На 21 ноември 2013 г. в Украйна започнаха антиправителствени протести в отговор на решението на Кабинета на министрите на Украйна да спре подготовката за подписване на Споразумението за асоцииране между Украйна и Европейския съюз. Като част от протестите в края на 2013 г. имаше по-специално митинги, демонстрации, студентски стачки.

Като цяло тези протести бяха насочени към поддържане на законно установения геополитически курс на Украйна към Европа, което означаваше за Русия не само по-нататъшно оттегляне на Украйна от руския контрол, но и икономически, политически и в дългосрочен план военни гаранции на Украйна.

Победата на революцията доведе до отстраняването на президента Янукович от власт и бягството му в Русия, възстановяването на конституцията на Украйна от 2004 г., отмяната на диктаторските закони и свикването на предсрочни президентски избори. Смяната на правителството драстично намали влиянието на Русия в Украйна.

Революцията на достойнството беше претекстът, използван от Русия за започване на агресията, но не и причината за войната. Има дори версии, че руските специални служби целенасочено са работили за радикализиране на протестите за унищожаване на украинската държавност като цяло и все пак са използвали момента на временно отсъствие на президента и други висши служители, включително правоохранителните органи, за да превземат Крим.

Подготовка на Русия за агресия и компоненти на агресията[редактиране | редактиране на кода]

Информационна война[редактиране | редактиране на кода]

Основната предпоставка за конфликта беше все по-враждебната политика на Путинистката Руска федерация спрямо Украйна. Тази политика, предвид съдържанието на руската пропаганда в медиите, през последните години стана просто враждебна, трансформирайки се от антиукраинска пропаганда във военна пропаганда. Агресивността на руската политика спрямо Украйна доведе до първите жертви от украинска страна още по време на контролирания от Русия режим. Янукович.[16] За да противодейства на влиянието на руската пропаганда, Държавният комитет за телевизия и радио на Украйна през лятото на 2014 г. започна да се бори срещу сепаратистки и антидържавни материали в медиите.

Правна война[редактиране | редактиране на кода]

Един от аспектите на подготовката на Русия за агресия беше правната конфронтация между Русия и Украйна. Правната и правна подкрепа на конфронтацията от страна на Русия беше извършена на най-високо законодателно ниво чрез приемане на определени резолюции по въпроси, които позволиха най-ефективно, от гледна точка на руската политика, да помогнат за решаването на проблема за възстановяване на контрола върху Украйна. Сред тези въпроси най-развити бяха правният статут на Крим, нивото на сътрудничество на Украйна с НАТО и статутът на руския език в Украйна.

Икономическа война[редактиране | редактиране на кода]

Предпоставка за началото на въоръжената агресия срещу Украйна беше икономическото кръвопролитие на Украйна, което беше осъществено чрез пряк икономически натиск чрез търговски и тарифни конфронтации, блокиране на украинската търговия, блокиране на доставките на газ и др. В същото време икономическото кръвопролитие на Украйна често се случваше при липса на ефективна опозиция или дори пряка подкрепа от страна на украинските политици. Като пример подписването от Юлия Тимошенко на изключително неблагоприятно за Украйна газово споразумение беше представено като значимо политическо постижение на ръководения от нея кабинет на министрите.

Икономическата война срещу Украйна беше насочена преди всичко срещу икономиките на Източна и Южна Украйна, които поради определени особености зависеха от Руската федерация, по-специално като получатели на суровини и енергия от Русия и като пазар за значителен дял от собствените си продукти.

Руската православна църква във война[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от рускоезичното население в Източна Украйна, силното влияние на руските медии и руската църква и хибридният характер на руската война срещу Украйна доведоха до прякото и непряко участие на Руската православна църква във въоръжената агресия срещу Украйна. Сред косвеното участие на РПЦ в агресията срещу Украйна е посланието на Московския патриарх Кирил до Константинополския патриарх Вартоломей, в което патриарх Кирил заявява, че след Майдана „схизматиците“ (т.е. УПЦ КП) и униатите „открито призовават за изкореняване на в Украйна и „с началото на военните действия униати и разколници, получавайки оръжие, под прикритието на антитерористична операция започнаха да извършват пряка агресия срещу духовенството на каноничната украинска православна църква на изток“.[17][18]

Освен косвеното участие на църквата са записани и фактите за нейното пряко участие в агресията. По-специално беше установено, че някои терористични групи в Русия са съсредоточени в църкви, а някои „свети отци“ са пряко замесени във военни действия срещу Украйна.

Ако имаше една църква в Украйна, нямаше да има война, защото Путин нямаше да има подкрепа в Украйна. Сега го има — Московска патриаршия. Духовенството и вярващите на Московската патриаршия, сепаратисти и агресори помагат не само с думи, но и с действия.

Филарет Киевски

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

„Законодателна подкрепа“ на агресията[редактиране | редактиране на кода]

Въоръжени войници без идентификационни знаци на територията на летище Симферопол

На 1 март 2014 г. Съветът на федерацията на Руската федерация подкрепи искането на руския президент Владимир Путин за разрешение за използване на въоръжените сили на Руската федерация на територията на Украйна.[19] Във връзка с руската агресия Съветът за национална сигурност и отбрана на Украйна реши да приведе въоръжените сили на Украйна в пълна бойна готовност и разработи „подробен план за действие в случай на пряка военна агресия от страна на Руската федерация“.[20]

Окупация на Крим (22 февруари – 18 март 2014 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Проруски и проукраински митинги започнаха на 23 февруари 2014 г. (в последните взеха участие голям брой кримски татари, водени от лидера на Меджлиса Рефат Чубаров). На 27 февруари неидентифицирани въоръжени мъже (вероятно бивши бойци от разпуснатото на 25 февруари специално подразделение Беркут, участвали в потушаването на протестите в Киев, и руски специални части) завзеха и блокираха Върховната Рада на Крим и други административни и административни сгради, комуникационни институции, средства за масова информация и др. По тяхна молба в парламента на Крим дойдоха някои депутати, които гласуваха за референдум за разширяване на автономията на Крим на 25 май 2014 г., в деня на президентските избори в Украйна. Наличието на кворум обаче е под въпрос, тъй като медиите не бяха допуснати до заседанието.[21] Скоро датата на референдума беше променена два пъти: отложена за 30 март и след това - на 16 март. Променена беше и формулировката на въпроса: вместо да се разширява автономията, ставаше въпрос за присъединяване към Русия. Но тъй като Украйна е унитарна държава, въпросът за отделянето на региона може да бъде решен само на национален референдум. Имайки предвид това, още преди референдума лидерите на ЕС, САЩ и много други го обявиха за незаконен, а резултатите от него - невалиден.

През нощта на 27 февруари въоръжени неизвестни лица превзеха сградите на Върховната Рада и правителството на Автономна република Крим и поставиха руски знамена върху сградите. Според народния депутат Сергей Куницин административните сгради са завзети от професионално обучени хора, въоръжени с автомати, картечници, гранатомети и др..[22] Според съобщения в медиите центърът на Симферопол е бил блокиран от служители на реда, които вдигнали тревога[23], ограничили движението на градския транспорт.[24]

Проруски действия в източната и южната част на Украйна[редактиране | редактиране на кода]

Карта на проруските действия в Украйна (март-април 2014 г.)
     Проруски пропагандни митинги
     Завземане на държавни институции от проруски незаконни въоръжени групировки
     Временно изземване на областната държавна администрация
     Окупиран от Русия

От 1 март 2014 г. се проведоха редица акции с участието на руските специални служби в източните, централните и южните райони на Украйна през март-април 2014 г., чиито участници бяха предимно за отделяне на южната и източната част на Украйна и присъединяване на тези региони към Руската федерация.референдум за федералната система на Украйна, даващ на руския език статут на втори държавен и срещу новото украинско правителство. За разлика от тези действия, в източните и южните райони проукраинските сили провеждат акции в подкрепа на териториалната цялост на Украйна и нейната държавна система.

Окупацията на Крим от Руската федерация и проявите на украинофобия на проруските протестиращи в южната и източната част на Украйна предизвикаха голямо възмущение на населението на Украйна, което за няколко дни премина в масови протести.

Представления в Донецк и Луганск[редактиране | редактиране на кода]

По време на демонстрациите проруски активисти се опитаха да превземат държавни институции (заграбени бяха сградите на областните държавни администрации в Донецк и Луганск). Избухнаха сблъсъци между участници в проруски и проукраински митинги, най-мащабният от които се проведе в Донецк, по време на които десетки бяха ранени и поне един убит.[25]

Изпълнения в Харков[редактиране | редактиране на кода]

По време на демонстрациите проруски активисти се опитаха да превземат и превземат областната държавна администрация в Харков. Избухнаха сблъсъци между участници в проруски и проукраински митинги: най-големият от които се проведе в Харков.

Конфронтация в Одеса[редактиране | редактиране на кода]

На 2 май 2014 г. избухнаха сблъсъци, които прераснаха в масови безредици в град Одеса. Избухна бой между проукраински граждани, ултраси на футболните клубове „Черноморец“ и „ Металист “, от една страна, и проруски сепаратистки активисти, от друга. Конфронтациите започнаха в центъра на града на улиците Грецкая, Дерибасовская и Грецкая, а по-късно се превърнаха в преследване на проруски активисти в по-голямата част от центъра на града заради тяхното местоположение, Куликово поле. Именно там, на Куликово поле, най-много жертви са, по-специално, заради опожаряването на сепаратисткия щаб в Дома на профсъюзите.

В резултат на сблъсъка 48 души загинаха, 247 бяха ранени, 6 от тях загинаха от огнестрелни рани, други по време на пожар в синдикална сграда.[26]

Антитерористична операция[редактиране | редактиране на кода]

Началото на антитерористичната операция (13 април-20 юни 2014 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Едностранно прекратяване на огъня (20-30 юни 2014 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Възобновяване на антитерористичната операция[редактиране | редактиране на кода]

Ходът на конфронтацията през 2016-2020[редактиране | редактиране на кода]

Инцидент в Керченския проток[редактиране | редактиране на кода]

На 25 ноември 2018 г. се състоя битката при Керченския проток, в която MBACs Бердянск, Никопол и рейд буксир Яни Капу извършиха планиран преход от пристанище Одеса до пристанище Мариупол в Азовско море. Влекачът "Яни Капу" беше ударен от руския граничен кораб "Дон". След това, когато напуснаха 12-милната зона, лодки на ФСБ на Руската федерация откриха огън по корабна група на Военноморските сили на Въоръжените сили на Украйна.

Ескалация на руската агресия[редактиране | редактиране на кода]

Инвазия (2022)[редактиране | редактиране на кода]

На 21 февруари 2022 г. указът на Владимир Путин призна терористичните квазидържави „ДНР“ и „ЛНР“ за независими държавни образувания, официално въведе редовната армия на територията на Украйна и подписа Договора за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ с така наречените ДНР и ЛНР.

Вечерта на 23 февруари 2022 г. лидерите на ДНР и ЛНР Денис Пушилин и Леонид Пасичник се обърнаха към Владимир Путин за военна помощ.

На 24 февруари 2022 г. около 5 ч. Сутринта Владимир Путин обяви война на Украйна. В същото време руските войски започнаха интензивен обстрел на части на украинските въоръжени сили на изток, прекосиха североизточната граница и изстреляха ракети и бомби по летища и оръжейни складове почти в цяла Украйна. Върховната Рада на Украйна единодушно одобри въвеждането на военно положение.[27] Сирени за въздушни нападения се чуха в цяла Украйна през по-голямата част от деня.[28] Инфраструктурата на ИКТ в Украйна се влоши в резултат на кибератаки и бомбардировки от руската армия.[29][30] Няколко украински града и сгради бяха окупирани, включително атомната електроцентрала в Чернобил.[31][32][33] Въпреки това, според представител на американската отбрана, руската армия „се изправя пред по-голяма съпротива“ (особено в посока Киев), „отколкото са очаквали“.[34]

Държави, обявили за геноцид действията на руската армия в Украйна (след март 2022 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Естония, Латвия, Канада, Ирландия Чехия в процес

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Russia Positioning Helicopters, in Possible Sign of Ukraine Plans. // 10 January 2022. Посетен на 20 January 2022.
  2. Bengali, Shashank. The U.S. says Russia's troop buildup could be as high as 190,000 in and near Ukraine.. // The New York Times. 18 February 2022. Посетен на 18 February 2022.
  3. а б в The military balance 2021. Abingdon, Oxon, International Institute for Strategic Studies, 2021. ISBN 978-1032012278.
  4. Российское вторжение на Украину: Россия заявляет о контроле Херсона, в Харькове – удар по зданию полиции – Новости на русском языке. // BBC News Русская служба. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02. (на руски)
  5. Генеральний штаб ЗСУ. The total combat losses of the enemy from 24.02 to 13.03. // Офіційна сторінка Генерального штабу Збройних Сил України. 2022-03-13. Посетен на 2022-03-13. (на украински)
  6. Рада національної безпеки і оборони України. Поіменний список військових Російської Федерації, що беруть участь у війні з Україною з 24.02.2022. // invaders-rf.com. 2022-03-13. Посетен на 2022-03-13.
  7. Российское вторжение на Украину: Россия заявляет о контроле Херсона, в Харькове – удар по зданию полиции – Новости на русском языке. // BBC News Русская служба. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02. (на руски)
  8. Минобороны РФ сообщило, что на Украине за сутки сбили восемь самолетов и два вертолета. // tass.ru. 2022-03-06. Посетен на 2022-03-06.
  9. Reuters. More than 2,000 Ukrainian civilians killed during Russian invasion – Ukrainian emergency service. // Reuters. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02. (на английски)
  10. Ukraine Refugee Situation. Refugee arrivals from Ukraine (since 24 February 2022). // The UN Refugee Agency. Посетен на 2022-03-13. (на английски)
  11. а б в г Cullen, Matthew. Your Tuesday Briefing: Russia escalates attacks on civilians. // The New York Times. 2022-03-07. Посетен на 2022-03-10. (на американски английски)
  12. «Втрати росіян колосальні. Вони намагаються взяти нас кількістю», – Зеленський - ZAXID.NET. // Посетен на 2022-03-13.
  13. Шевчук, Юрій. Про війну і потребу нової мови. // Посетен на 2022-03-12.
  14. Народна війна за незалежність. // Посетен на 2022-03-13.
  15. Український вектор геополітики Росії: Передумови війни. Частина 2. // Посетен на 4 листопада 2017.
  16. Див.: Євромайдан
  17. Святейший Патриарх Кирилл призвал Предстоятелей Поместных Церквей возвысить голос в защиту православных христиан востока Украины. // Посетен на 23 грудня 2016.
  18. РПЦ замітає в Інтернеті сліди вчорашнього скандального листа свого патріарха. // Посетен на 23 грудня 2016.
  19. Росія оголосила Україні війну// Українська правда. — Субота, 01 березня 2014, 17:23.
  20. Турчинов доручив привести ЗСУ у повну бойову готовність. // Посетен на 11 липня 2014.
  21. ЗМІ: Рада АРК не може розглянути питання про всекримський референдум — у депутатів немає кворуму. // Посетен на 11 липня 2014.
  22. Кримську Раду захопили професіонали з озброєнням на місяць оборони – нардеп. // ТСН, 27 лютого 2014. Посетен на 28 лютого 2014.
  23. У Криму по тривозі підняли внутрішні війська і весь особовий склад міліції. // Український тиждень, 27 лютого 2014. Посетен на 28 лютого 2014.
  24. У Сімферополі невідомі бойовики захопили парламент та уряд Криму і вивісили над ними прапор РФ. // Український тиждень, 27 лютого 2014. Посетен на 28 лютого 2014.
  25. Вторжение России в Украину: хроника за 26 февраля — 13 марта. // Посетен на 11 липня 2014.
  26. В Одесі під час пожежі в Будинку профспілок загинули 38 людей, 8 із них вистрибнули з вікон// 02.05.2014 | 22:40
  27. Zelensky introduces martial law in Ukraine as sirens blare in Kyiv – video. // The Guardian. Посетен на 24 February 2022.
  28. Hear air raid sirens go off in Ukraine's capital. // CNN. Посетен на 24 February 2022.
  29. Real-time impact of Russian bombardments on Ukraine's internet space. // Monash IP Observatory. Посетен на 24 February 2022.
  30. Reuters. Ukraine computers hit by data-wiping software as Russia launched invasion. // Reuters. 2022-02-24. Посетен на 2022-02-24.
  31. Zelenskiy Says Russian Forces Trying To Take Over Chernobyl Nuclear Power Plant. // Посетен на 2022-02-24.
  32. Fighting breaks out near Chernobyl, says Ukrainian president. // 2022-02-24. Посетен на 2022-02-24.
  33. CNN, Aditi Sangal, Meg Wagner, Adrienne Vogt, Melissa Macaya, Rob Picheta, Lauren Said-Moorhouse, Ed Upright and Maureen Chowdhury. Russian troops seize Chernobyl nuclear power plant, Ukrainian official says. // 2022-02-24. Посетен на 2022-02-24.
  34. Kaufman, Ellie. Russians "meeting more resistance" in advance towards Kyiv "than they expected," US defense official says. // CNN. Посетен на 25 February 2022.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Справка[редактиране | редактиране на кода]

Журналистика и аналитика[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Хорбулин, Резюме на втората годишнина от руската агресия срещу Украйна // Украински кризисен медиен център, 20 февруари 2016 г.

Видео[редактиране | редактиране на кода]

Украйна. 100 дни над бездната. // 1+1, 2018-03-13. Посетен на 14 березня 2018.

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Російсько-українська війна (з 2014)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Военно дело“         Портал „Военно дело          Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „Украйна“         Портал „Украйна          Портал „Русия“         Портал „Русия