Денис Пушилин – Уикипедия

Денис Пушилин
Денис Пушилін
Пушилин по време на подписването независимостта на ДНР през 2022 г.
Пушилин по време на подписването независимостта на ДНР през 2022 г.
2-ри Глава на Донецка народна република
Мандатот 20 ноември 2018 г.
Министър-председател на Донецка народна република
Мандат7 септември 2018 – 18 октомври 2018
Председател на Народния съвет на Донецка народна република
Мандат11 септември 2015 – 14 септември 2018
Лична информация
Роден
9 май 1981 г. (42 г.)
Гражданство Украйна
Донецка народна република Донецка народна република
Деца2
Полит. партияДонецка република (2014 –)
Единна Русия (2021 –)
ОбразованиеДонбаска национална академия по строителство и архитектура
Подпис
Уебсайтdenis-pushilin.ru
Военна служба
Години1999 – 2000
Преданост Украйна
Род войски Въоръжени сили на Украйна
Войни/БиткиВойна в Донбас
Денис Пушилин в Общомедия

Денис Владимирович Пушилин (на руски: Дени́с Влади́мирович Пуши́лин, на украински: Денис Володимирович Пушилін) е политик от Донецка област, който е ръководител на Донецката народна република от 2018 г.

Преди това е председател на Народния съвет и временно изпълняващ длъжността държавен глава след убийството на Александър Захарченко по време на конфликта в региона на Източна Украйна.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пушилин е родом от миньорския град Макеевка, син на работници от Макеевския металургичен завод Владимир Пушилин и Валентина Хасанова. Завършил е руското държавно училище към градския съвет на Макеевка, Макеевския лицей.

Пушилин служи в Националната гвардия на Украйна между 1999 – 2000 г. като военнослужещ от батальон със специално назначение в Крим. През 2000-те учи в Донбаската национална академия по строителство и архитектура, факултет „Икономика на предприятието“. В периода 2002 – 2006 г. работи в сладкарница „Solodke zhyttia“ (Сладък живот).

От 2011 до 2013 г. Пушилин се включва като доброволец за неотдавнашен наследник на руската компания от схемата на Понци МММ, която през 90-те струва на клиентите си милиони долари, преди да бъде закрита през 1994 г. и възродена през 2011 г.[2][3] Пушилин никога не отрича участието си в компанията.[4]

На 19 май 2014 г. Пушилин става председател на Върховния съвет на Донецката народна република, а според проекта на Конституция, приет на 15 май, държавен глава на новата република.[5][6] Той заявява, че не предвижда Донецката народна република да стане независима държава, вместо това предпочита да се присъедини към обновената Руска империя.[7] Докато е в Москва през юни 2014 г., Пушилин обявява, че предприятията от ДНР, които се занимават с укриване на данъци, ще бъдат национализирани.[8]

Пушилин оцелява в два опита за убийство досега, като и двата се извършват в рамките на една седмица - на 7[9] и 12 юни 2014 г.[10] Пушилин е в Москва на тези дати, което е широко разпространено по това време.[11]

Пушилин подава оставка от поста си на председател на Донецката народна република през юли 2014 г.[12] От 14 ноември 2014 г. до 4 септември 2015 г. е заместник-председател на Съвета на Донецката народна република, след което замества Андрей Пургин и отново става председател на Съвета.[13] Лидерът на ДНР Александър Захарченко е взривен в ресторант в Донецк. След временно ръководство от Дмитрий Трапезников, Пушилин е назначен за изпълняващ длъжността ръководител на ДНР на 7 септември 2018 г.; той заема тази длъжност до изборите на 11 ноември 2018 г.

На 21 септември 2018 г. подава документи за регистрация на изборите през ноември.[14] Печели с 60,85% от гласовете.[15][16] На 6 декември 2021 г. Пушилин става член на руската управляваща партия Единна Русия. Председателят на Единна Русия Дмитрий Медведев лично му връчва партийния билет по време на годишния конгрес на партията в Москва.[17]

На 21 февруари 2022 г. Пушилин подписва споразумение за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ между Донецката народна република и Руската федерация. На тази церемония са подписани също споразумение между Луганска народна република и Русия и изпълнителни заповеди на президента Путин за официално признаване на независимостта на ДНР и ЛНР.[18] В края на февруари Пушилин мобилизира войски в помощ на руските сили в Украйна.[19]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Pro-Russian rebel leader killed in eastern Ukraine blast // The Washington Post, 31 August 2018.
  2. ↑ Financial Times, Donetsk governor battles to restore order, by John Reed, 26/27 April 2014, p5.
  3. ↑ Ukrayinska Pravda, Глава уряду самопроголошеної Донецької народної республіки: "Зараз мені ніколи займатися МММ" [The head of government of the self-proclaimed People's Republic of Donetsk: "Now I have no time to engage with MMM"], by Екатерина Сергацкова [Ekaterina Sergatskova], 15 April 2014.
  4. ↑ Почему Пушилин покинул ряды сепаратистов на Украине?. BBC. 22 July 2014
  5. ↑ ДОНЕЦКАЯ НАРОДНАЯ РЕСПУБЛИКА КОНСТИТУЦИЯ // Архивиран от оригинала на 2022-02-25. Посетен на 2022-03-23.
  6. ↑ ДОНЕЦКАЯ НАРОДНАЯ РЕСПУБЛИКА // Архивиран от оригинала на 2022-02-22. Посетен на 3 March 2022.
  7. ↑ "We want to join a Russian Empire:" Discussion with the Leader of the Donetsk People's Republic // Center on Global Interests. Архивиран от оригинала на 2014-08-12. Посетен на 15 November 2014.
  8. ↑ Pushilin: Donetsk enterprises refusing to pay taxes to budget of Donetsk People's Republic will be nationalized // Kyiv Post, 14 June 2014. Посетен на 11 September 2015.
  9. ↑ В Донецке совершено покушение на председателя "Верховного совета ДНР" Пушилина, его помощник убит // RBK Ukraine, 7 June 2014.
  10. ↑ Donetsk. Car Bomb For Head DPR Pushilin. 12 June 2014 // Посетен на 3 March 2022.
  11. ↑ Dmitry Tymchuk. Dmitry Tymchuk's military blog: No end to Kremlin cynicism // Kyiv Post, 14 June 2014. Посетен на 11 September 2015.
  12. ↑ Денис Пушилин ушел в отставку // 18 July 2014. Посетен на 18 July 2014.
  13. ↑ Пушилин возглавил парламент ДНР // 4 September 2015. Посетен на 11 September 2015.
  14. ↑ Денис Пушилин стал первым кандидатом на должность главы ДНР — Россия 24 // Архивиран от оригинала на 2022-02-22. Посетен на 2018-09-21.
  15. ↑ Парламент ДНР сменил исполняющего обязанности главы республики // Meduza. Посетен на 7 September 2018.
  16. ↑ Donbass elections helped avert chaos after DPR leader's murder, says Russian diplomat // TASS, 15 November 2018. Посетен на 17 November 2018.
  17. ↑ Ukraine conflict: Putin invites separatist leaders into his party. The Times (6 December 2021)
  18. ↑ Signing of documents recognising Donetsk and Lugansk People's Republics // 21 February 2022. Архивиран от оригинала на 22 February 2022. Посетен на 3 March 2022.
  19. ↑ Donetsk People's Republic suspends mobilization - DPR head Pushilin // 28 February 2022. Архивиран от оригинала на 28 February 2022. Посетен на 3 March 2022.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Denis Pushilin в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „Украйна“         Портал „Украйна“          Портал „Съветски съюз“         Портал „Съветски съюз“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Денис_Пушилин&oldid=12200192“.