Праведен халифат – Уикипедия

Праведен халифат
на арабски: ٱلْخِلَافَة ٱلرَّاشِدَة
632 – 661
Знаме
Знаме
      
Девиз: لا إله إلا الله، محمد رسول الله
Един е Аллах и Мохамед е негов пророк
Tериториално разширение при халиф Усман, 654 г.
Tериториално разширение при халиф Усман, 654 г.
Континент
СтолицаМедина (632 – 656)
Куфа (656 – 661)
Официален език
Религияислям
Форма на управлениеТеокрация
Предводител на правоверните
632 – 634Абу Бакр
634 – 644Омар
644 – 656Усман
656 – 661Али ибн Абу Талиб
ИсторияСредновековие
Установяване8 юни 632
Гражданска война28 юли 661
Площ
Общо (655 г.)6 400 000 km2
Население
Преброяване21 400 000
Валута
Предшественик
Сасанидска империя Сасанидска империя
Византия Византия
Наследник
Омаядски халифат Омаядски халифат
Днес част от
Праведен халифат в Общомедия

Праведният халифат (на арабски: الخلافة الراشدة‎‎, Aл-хулафа ур-Рашидун) e арабска теократична държава, създадена след смъртта на пророка Мохамед в завладените от мюсюлманските му войски територии в Близкия изток. Халифатът е управляван последователно от Четиримата праведни халифи – Абу Бакр, Омар, Усман и Али, сподвижници и роднини на Пророка. Поданиците на халифата са разнородни: араби, перси, копти, бербери, гърци, арменци, асирийци, грузинци, лезгинци, евреи и други по-малки народности.[1]

Мохамед умира на 8 юни 632 г. без да остави наследник на властта, поради което настъпва борба за надмощие между няколко групи[2]:с. 169 – 171. Една от тях представлява арабите в Медина, а друга – тези в Мека. В крайна сметка най-ранният последовател на Мохамед извън тесния му семеен кръг – Абу Бакр (тъст на Мохамед) – приема титлата халиф. При това най-близкият роднина на Мохамед – братовчед му Али – остава недоволен, тъй като смята че правото е негово.

Първата задача на Абу Бакр е да се справи с неприемането на исляма от страна на много арабски племена, започнало след смъртта на Мохамед. След двегодишни кръвопролития към 634 г. ислямът се утвърждава из цяла Арабия и отвъд нея към границите на Сирия и Ирак. Същата година Абу Бакр, който е в напреднала възраст, умира.

Новият халиф е Омар ибн ал-Хаттаб, съратник на Мохамед и една от най-силните фигури в обкръжението му. При неговото управление понятието джихад претърпява трансформация: първоначално схващано като борба на съвестта с изкушенията на Сатаната, сега то придобива значение на свещена война срещу неверниците[2]:с. 170. Водени от военачалници курейши арабите се отправят на изток към Месопотамия, където овладяват Ктезифон, след това на север към Сирия и Палестина. През 635 г. покоряват Дамаск, две години по-късно и Йерусалим, Египет през 641 г. За по-малко от десетилетие достигат до Индия.

През 644 г. Омар е убит от персийски роб, но преди да издъхне посочва за свой наследник Усман ибн Аффан – негов близък приятел и верен последовател на Мохамед, който се слави с набожност и доброта. Усман принадлежи към рода на Омаядите – един от аристократичните родове в Медина. При него арабското завоевание продължава към Армения, Мала Азия, Бактрия и други райони на Централна Азия. Като цяло обаче бурното темпо на разширение намалява. За сметка на това започват промени в характера на управление, но не след дълго и третият халиф става жертва на заговор и е убит. За халиф е избран Али, който оглавява опозицията срещу Омаядите. Али се отправя начело на войската към Ирак, където през 656 година при Басра в т.нар. Битка на камилата за първи път мюсюлмани се сражават срещу мюсюлмани – привържениците на Али срещу привържениците на убития Усман, предвождани от жената на Мохамед Аиша. С тази гражданска война, известна като Първа фитна, започва разделението на последователите на исляма на шиити и сунити. Друг военен конфликт е този с управителя на Дамаск Муавия, който е от рода на Омаядите и обвинява Али, че не е предал убийците на Усман на правосъдието. В сражение през 657 г. близо до р. Ефрат Али е победен. След поражението той загубва авторитет, а впоследствие срещу него е организиран бунт и той също е убит през 661 г.

Смъртта на Али бележи края на Праведния халифат, но и края на една епоха, в която халифите са много набожни и отдадени на религията на исляма. И четиримата са свързани с Мохамед и са сред първите, приели неговото учение. По тяхно време уммата е много повече религиозна общност, отколкото организирана държава[2]:с. 171.

Али ибн Аби Талибхалиф УсманОмар (халиф)Абу Бакр
  1. Rein Taagepera (1979), „Size and Duration of Empires: Growth-Decline Curves, 600 B.C. to 600 A.D.“, Social Science History, Vol. 3, 115 – 138
  2. а б в Вачкова, Веселина и др. В търсене на истинското Средновековие. Военно издателство ЕООД, 2009. ISBN 978-954-509-420-0. с. 342.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rashidun Caliphate в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​