Арагонска корона – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Арагонска корона Corona del Casal d'Aragón
18 юли 1164 – 1714
Знаме        Герб
Земите на Корона Арагон
Континент	Европа
Официален език	латински език средновековен латински
Религия	Католическа църква сунитски ислям
Форма на управление	Конституционна монархия
История	Средновековие
Предшественик Кралство Арагон Графство Барселона Наследник Кралство Франция Хабсбургска монархия
Арагонска корона в Общомедия

Арагонската корона (на испански: Corona de Aragón) е трайна персонална уния на различни територии, обединени под властта на кралете на Арагон, която съществува между 1164 и 1707 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Между 14 и 15 век, когато унията се намира в зенита на своето могъщество, Арагонската корона се превръща в истинска таласократия. По-голяма част от владенията ѝ нямат пряка сухопътна връзка и са разделени от големи водни пространства, което е причина за превръщането на унията в една от водещите военноморски сили в Средиземно море. Отделните владения на короната не са обединени политически освен на нивото на монарха. От съвременна гледна точка Арагонската корона функционира по-скоро като конфедерация отколкото като единна държава.

През 1469 г. арагонският крал Фердинанд II Арагонски и кралицата на Кастилия и Леон Изабела Кастилска сключват династичен брак и обединяват владенията си, поставяйки началото на Испанската монархия. Съгласно условията на брачния договор Кастилия и Арагонската корона запазват своето самоуправление, своите институции и традиции. Обединението им е завършено през 1516 г., когато Карл V наследява короните на Арагон и Кастилия и обединява целия Иберийски полуостров под своя власт с изключение на Португалия.

Арагонската корона и нейните институции са отменени след Войната за испанското наследство (1702 – 1713), когато с декретите от Нуева Планта Арагон и останалите земи в короната му се превръщат в обикновени испански провинции, подчинени на централната испанска администрация.

Земи на Арагонската корона[редактиране | редактиране на кода]

• Кралство Арагон
• Графство Барселона – формира унията с Кралство Арагон през 1162 г., когато и двете владения са наследени от Алфонсо II Арагонски, син на арагонската кралица Петронила и графа на Барселона Раймон IV Беренгар.
• Кралство Валенсия – присъединено към короната на 9 октомври 1237 г. от крал Хайме I Завоевателя.
• Каталония – присъединена към Арагонската корона през 1285 г. след подписването на Договора от Корбей между Франция и арагонския крал Хайме I.
• Кралство Сицилия – присъединява се към Арагонската корона през 1285 г., след като местните жители въстават срещу управляващия дотогава Карл I Анжуйски на 30 март 1282 (т. нар. Сицилианска вечерня) и обявяват за владетел на Сицилия крал Педро III Арагонски, който подпомага с войски въстаниците и през 1285 г. окончателно прогонва Карл I от Сицилия, и присъединява острова към владенията си.
• Кралство Сардиния и Корсика – включват се в Арагонската уния през 1297 г., след като папа Бонифаций VIII дава инвеститура на крал Хайме II за управлението им.
• Кралство Майорка – присъединено към Арагонската корона през 1344 г.
• Херцогство Мореа и Неопатрия – стават владения на Арагонската корона през 1381 г. след сключването на брак между Мария Сицилианска и Педро IV Арагонски.
• Неаполитанско кралство – завладяно от Алфонсо V Арагонски през 1442 г.