Маурийска империя – Уикипедия

Маурийска империя на санскрит: मौर्यसाम्राज्यम्
— Империя —
322 пр.н.е. – 184 пр.н.е.
Маурийската империя в разцвета си, ок. 250 г. пр.н.е.
Континент	Азия
Столица	Паталипутра
Неофициален език	пракрит
Религия	будизъм, джайнизъм, индуизъм, адживика
Форма на управление	Абсолютна монархия
Император
322 – 298 пр.н.е.	Чандрагупта (първи)
187 – 180 пр.н.е.	Брихадратха (последен)
Площ
Общо (250 пр.н.е.)	5 000 000 km2
Общо (261 пр.н.е.)	3 400 000 km2
Население
По оценка от 261 пр.н.е.	50 милиона
Предшественик Нанда Махаджанапади Магадха Таксила Паталипутра Наследник Шунга Сатавахана Индо-скитско царство
Днес част от	Индия  Бангладеш  Пакистан  Непал  Афганистан
Маурийска империя в Общомедия

Маурийската империя е обширна древна държава в Голяма Индия, съществувала през желязната епоха и доминирала Индийския субконтинент от 322 до 184 г. пр.н.е. Обхващайки по-голямата част от Южна Азия, империята се централизира след покоряването на Индо-Гангската равнина, а столицата нейна столица е избран град Паталипутра.^[1][2] Това е най-голямата политическа единица, която е съществувала някога на Индийския субконтинент, обхващайки над 5 милиона km² в разцвета си при управлението на Ашока.^[3] Петдесет години след управлението на Ашока, държавата се разпада и е наследена от династията Шунга в Магадха.

Маурийската държава е ефективна и добре организирана автокрация с редовна армия и държавна служба.^[4] Населението на империята е изчислено на около 50 – 60 милиона души, което я прави една от най-населените империи в древността.^[5][6]

История[редактиране | редактиране на кода]

Основаване[редактиране | редактиране на кода]

Маурите с кшатрийско потекло са известно племе, което се споменава в будистката литература. Те живеят по хималайските склонове северно от Магадха и Кошала.^[7] Маурийската империя е основана от един от тях – Чандрагупта през 322 г. пр.н.е. с помощ от Чанакя в Таксила, който по това време е известен образователен център. Според няколко легенди, Чанакя заминава за Магадха, държава, която е голяма, могъща и плашеща за съседите си, но е обиден от краля ѝ Дхана Нанда. Чанакя се зарича да му отмъсти и да унищожи държавата му.^[8] Междувременно, победоносните армии на Александър Македонски отказват да преминат река Биас и да продължат на изток, изтощени от дългогодишната си кампания и копнеейки за дома. Скоро след това Александър се връща във Вавилон, където умира, а империята му се разпокъсва на независими царства, оглавявани от генералите му.^[9] Гръцките генерали Евдем и Питон управляват долината на Инд до около 317 г. пр.н.е., когато Чандрагупта организира въстание за изгонване на гръцката власт и установява своя власт в долината със седалище в Магадха.^[10]

Издигането на власт на Чандрагупта е обвито в мистерии и противоречия. от една страна, редица индийски източници описват кралското му наследство и дори го свързват с рода Нанда. Да се направи заключение обаче, е трудно без повече независими исторически сведения. В гръцките записи той се споменава под името Сандрокотос.

Завладяване на Магадха[редактиране | редактиране на кода]

Чанакя поощрява Чандрагупта и армията му да превземат трона на Магадха. Използвайки разузнавателната си мрежа, Чандрагупта събира голям брой млади мъже от Магадха и други области, мъже, недоволни от корумпираното и репресивно управление на владетеля Дхана Нанда, както и нужните ресурси за война. Сред тези войници е и бившият генерал на Таксила, придружаван от последователи на Чанакя и други владетели на по-малки области. Възможно е, тогава македонците да са участвали с други групи във въоръженото въстание на Чандрагупта срещу династията Нанда.^[11][12][13] Изворите от това време споменават, че Чандрагупта се е съюзил с хималайския владетел Парватака. Това предоставя на Чандрагупта комбинирана и мощна армия, съставена от гърци, камбоджи, скити, хималайци, персийци и бактри.^[14] Паталипутра се оказва обграден от всички страни от силите на Парвата и Чандрагупта.

Приготвяйки се да нападне Паталипутра, Чандрагупта измисля стратегия. Съобщено е за битка и армията на Магадха потегля от града към далечно бойно поле, за да пресрещне маурисйките войски. Междувременно, шпионите на маурийците подкупват корумпирания генерал на Нанда. Той успява да създаде и атмосфера на гражданска война в царството, кулминираща в убийството на престолонаследника. Накрая Нанда се оттегля от трона, предоставяйки властта на Чандрагупта и бяга в изгнание и забвение. Чанакя обявява, че е лоялен на Магадха, а не на Нанда, настоявайки да го наследи. Той повтаря, че съпротивата би започнала нова война, който би засегнала сериозно Магадха и да унищожи града. Аргументите му се приети от управата и Чанграгупта е обявен за законен владетел на Магадха, а Чанакя заемат длъжността на старши държавник.

Чандрагупта Маурия[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Чандрагупта

След смъртта на Александър Македонски през 323 г. пр.н.е., Чандрагупта предприема поредица от кампании през 305 г. пр.н.е., целящи завземането на сатрапиите в долината на Инд и северозападните части на Индия.^[15] Селевк I Никатор се бори да отбранява тези територии, но е победен и се изтегля към планинските части на Афганистан. Не са известни много подробности относно тези кампании.^[16]

Двата владетеля подписват мирен договор през 303 г. пр.н.е. Според договора, Чандрагупта получава сатрапиите Паропамисади, Арахозия и Гедрозия. Селевк I получава бойни слона, които впоследствие изиграват решаваща роля в победата му над западните елински царе в битката при Ипсос през 301 г. пр.н.е. Установени са дипломатически отношения и няколко видни гърци дори се заселват в маурийската държава. Мегастен е известен гръцки посланик там.^[17][18] Той описват маурийското общество като свободолюбиво, което кара Селевк I да се въздържа от нападение, тъй като може да се провали. Наследниците му поддържат дипломатически отношения с империята, уповавайки се на сходни сведения от завръщащите се пътешественици.^[15]

Чандрагупта съставя мощна централизирана държава с администрация в Паталипутра, която, според Мегастен, е „обградена от дървена стена с 64 порти и 570 кули“. Клавдий Елиан описва индийските дворци като по-великолепни от персийските в Суза и Екбатана. Архитектурата на града е имала много сходство с персийските градове по това време.^[19]

Синът на Чандрагупта, Биндусара, разширява границите Маурийската империя към южните части на Индия. Тамилската литература описва как земите южно от платото Декан са били нападнати от маурийската армия с подкрепления от Карнатака, образуващи авангарда ѝ.^[4][20][21] Според Плутарх, маурийците подчиняват цяла Индия, което е подкрепено от сведенията на тамилите.^[22][23]

Чандрагупта отстъпва трона си и става последовател на джайнисткия учител Бхадрабаху.^[24][25][26] Твърди се, че след това заживява аскетичен живот в Шраванабелагола, преди да се впусне в пости до смърт.^[27]

Биндусара[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Биндусара

Биндусара, синът на Чандрагупта, вероятно се възкачва на престола около 297 г. пр.н.е.^[21] По това време той е на 22 години и наследява огромна империя, включваща по-голямата част от днешна Индия и части от Афганистан и Белуджистан. Той се захваща да увеличи териториите на империята към южните части на Индия, до земите на днешния щат Карнатака. С това, той подчинява почти целия Индийски субконтинент. Все пак, той не завладява дружелюбните тамилски царства на династията Чола, нито държавата Калинга (днес щата Одиша).^[28] По-късно обаче тя е покорена от сина му, Ашока, който преди това служи като вицекрал на Уджайн.^[29][30]

Животът на Биндусара не е толкова добре документиран като живота на баща му, Чандрагупта, или като този на сина му, Ашока. Чанакя продължава да служи като министър и по време на неговото управление. Според сведения на тибетския учен Тараната, Чанакя помага на Биндусара да „унищожи благородниците и кралете на шестнадесетте кралства, като по този начин става абсолютен господар на територията между източния и западния океан“.^[31] По време на управлението му, гражданите на Таксила се вдигат на бунт два пъти. Причината за първия бунт е лошото управление на принц Сусима, най-големия му син. Причината за втория обаче не е известна, но така или иначе Биндусара не успява да го потуши докато е жив. То е смазано от Ашока след смъртта му.^[32]

Биндусара поддържа приятелски взаимоотношения с елинския свят.^[4] Диодор Сицилийски споменава, че кралят на Паталипутра, маурийската столица, приветства гръцкия автор Ямбул. Смята се, че този крал е именно Биндусара.^[33] Плиний Стари споменава, че египетският крал Птолемей II изпраща пратеник на име Дионисий в Индия.^[34] Смята се, че това се е случило по време на управлението на Биндусара.^[33]

За разлика от баща си (който в късните дни на живота си приема джайнизма), Биндусара вярва в сектата адживика. Гуруто му, Пингалаваца, както и жена му, Субхадранги (или Дхарма/Агамахеси), са именно от тази секта. Биндусара прави няколко дарения за манастири.^[35]

Историческите доказателства сочат, че Биндусара умира през 270-те години пр.н.е. Смъртта му е последвана от няколкогодишна борба за наследство, след която синът му, Ашока, става се възкачва на императорския престол през 292 – 268 г. пр.н.е.^[33] Според Махавамса, Биндусара управлява в продължение на 28 години,^[36] а според Ваю Пурана – 25 години.^[37]

Ашока[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Ашока

Като млад принц, Ашока е бляскав командир, който премазва бунтовете в Уджайн и Таксила. Като монарх, той е амбициозен и агресивен, затвърждавайки превъзходството на империята в южните и западните части на Индия. Завладяването му на Калинга (262 – 261 г. пр.н.е.) се оказва повратен момент в живота му. Ашока използва Калинга, за да упражнява властта си над голяма област, като построява крепост там.^[38] И макар армията му да побеждава тази на Калинга, около 10 000 души от армията му загива, а цивилните жертви са огромни. Стотици хиляди са неблагоприятно засегнати от унищожението на войната. Когато лично засвидетелства опустошението, Ашока започва да се чувства гузно. След като приключва с анексирането на Калинга, той приема ученията на будизма и отхвърля методите на войната и насилието. Изпраща мисионери, които да пътуват из Азия и да разпространяват будизма сред другите страни.

Ашока въвежда принципите на ахимса като забранява лова и насилствените спортове, както и принудителния труд.^[4] И докато поддържа голяма и силна армия, за да укрепи мира и авторитета си, Ашока развива приятелки отношения с различни държави из Азия и Европа и спонсорира будистките мисии. След повече от 40 години мир и просперитет, Ашока се превръща в един от най-успешните и най-известните монарси в индийската история.

Надписи на Ашока, издълбани в камък, се срещат из целия Индийски субконтинент – от Афганистан на запад до Андхра на юг. Те касаят политиките и постиженията му. Макар повечето от тях да са написани на пракрит, два от тях са написани на гръцки, а един на гръцки и арамейски. В тези текстове, Ашока споменава, че гърците, камбоджите и Гандхара представляват граничните райони на империята. Освен това те изброяват всеки владетел от елинския свят по това време, както и разстоянието от центъра на Индия до Гърция.

Упадък[редактиране | редактиране на кода]

Управлението на Ашока е последвано от 50 години на по-слаби владетели. Наследен е от внука си, Дашаратха, тъй като никой от синовете му не е в състояние да управлява страната – първият е отдаден на разпространението на будизма по света, вторият е сляп, а третият умира дори по-рано от Ашока.

При управлението на Дашаратха империята губи много територии, които по-късно са завзети отново от Сампрати. След Сампрати, Маурийската държава постепенно загубва много територии. През 180 г. пр.н.е. Брихадратха е убит от генерала си Пушямитра Шунга по време на военен парад, без да има престолонаследник. С това Маурийската империя престава да съществува, като на нейно място възниква империята Шунга. По това време империята вече се намира в периода на упадък – тя е разделена на две, някои области се борят за независимост, администрацията е изцяло в ръцете на няколко души, липсва каквато и да е национална идентичност,^[39] самият размер на държавата я прави трудна за управление и търпи нападения от Гръко-бактрийското царство.

Някои историци смятат, че пацифизмът на Ашока е разрушил военния гръбнак на империята. Според други, влиянието на пацифизма му се преувеличава. Будистките източници като Ашокавадана споменават, че убийството на Брихадратха и появата на империята Шунга довеждат до вълна от религиозни гонения на будистите и съживяване на индуизма. Според някои изследователи обаче липсват доказателства за такива гонения и мащабът на жестокостите е преувеличаван.^[40]

Разпадането на Маурийската империя оставя Хайберския проход незащитаван, поради което следва вълна от чужди нападения. Гръко-бактрийския владетел Деметрий I завладява южните части на Афганистан и северозападните части на Индия около 180 г. пр.н.е., образувайки Индо-гръцкото царство. Индо-гърците осъществяват набези към централните части на Индия в продължение на век. Будизмът при тях процъфтява, Менандър I става известна будистка фигура. Той основава столицата Сагала – днешен Сиалкот. Все пак, обхватът на владенията им са обект на дебати.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Политическото единствено и военната сигурност позволяват на Маурийската империя да разработи обща икономическа система със засилена търговия и селскостопанска дейност. Предишната система на многобройни царства с малки армии и вождове отстъпва пред дисциплинираната централна власт. Земеделците са освободени от данъци към местните владетели, а вече плаща на националната данъчна система. Чандрагупта установява единна валута в Индия, както и мрежа от регионални управители и администратори, а гражданска служба предоставя правосъдие и сигурност за търговци и земеделци. Маурийската армия елиминира много бандитски групи, местни частни армии и властни вождове, които искат да наложат властта си в малки райони. Макар данъкосъбирането ѝ да е примитивно, Маурия спонсорира много обществени проекти и напоителни канали, за да се повиши производителността, докато вътрешната търговия на Индия се разширява многократно благодарение на политическото единство и вътрешния мир.

След като държавата установява приятелски отношения с гърците и по време на управлението на Ашока, международното търговска мрежа се разраства. Хайберският проход между Пакистан и Афганистан се превръща във важен търговски път и врата към външния свят. Елинските държави в Западна Азия става важни търговски партньори на Индия. Търговската дейност достига чак до Малайския полуостров в Югоизточна Азия. Индийският износ включва коприна, тъкани, подправки и екзотични храни. Ашока също спонсорира строителството на хиляди пътища, напоителни канали, болници, почивни домове и други сгради.

В много отношения, икономическата ситуация в Маурийската империя е сходна с тази в по-късната Римска империя. И двете имат обширни търговски мрежи и организации, подобни на корпорации. Докато Рим има организационни единици, които се занимават главно държавни проекти, Маурийската империя има многобройни частни търговски единици. Те съществуват изцяло за частна търговия и се развиват дори преди оформянето на империята.^[41]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

• Alain Daniélou. A Brief History of India. Simon and Schuster, 2003. ISBN 978-1-59477-794-3.
• Arthur Llewellyn Basham. History and doctrines of the Ājīvikas: a vanished Indian religion. 1. London, Luzac, 1951.
• Burton Stein (1998). A History of India (1st ed.), Oxford: Wiley-Blackwell.
• Geoffrey Samuel. The Origins of Yoga and Tantra. Indic Religions to the Thirteenth Century. Cambridge University Press, 2010.
• H. C. Raychaudhuri. India in the Age of the Nandas // Age of the Nandas and Mauryas. Second. Delhi, Motilal Banarsidass, 1988. ISBN 978-81-208-0466-1.
• Political History of Ancient India: From the Accession of Parikshit to the Extinction of the Gupta Dynasty. Oxford University Press, 1996.
• A History of India. 4th. London, Routledge, 2004. ISBN 0-415-15481-2.
• Mauryan India. Aligarh Historians Society / Tulika Books, 2004. ISBN 978-81-85229-92-8.
• J. E. Schwartzberg (1992). A Historical Atlas of South Asia. University of Oxford Press.
• John Keay (2000). India, a History. New York: Harper Collins Publishers.
• John Cort. Framing the Jina: Narratives of Icons and Idols in Jain History. Oxford University Press, 2010. ISBN 978-0-19-538502-1.
• John D Grainger. Seleukos Nikator (Routledge Revivals): Constructing a Hellenistic Kingdom. Taylor & Francis, 2014. ISBN 978-1-317-80098-9.
• Kailash Chand Jain. Lord Mahāvīra and His Times. Motilal Banarsidass, 1991. ISBN 978-81-208-0805-8.
• Paul J. Kosmin. The Land of the Elephant Kings: Space, Territory, and Ideology in Seleucid Empire. Harvard University Press, 2014. ISBN 978-0-674-72882-0.
• R. K. Mookerji. Chandragupta Maurya and His Times. Motilal Banarsidass, 1966. ISBN 978-81-208-0405-0.
• R. C. Majumdar. Ancient India. Motilal Banarsidass, 2003. ISBN 81-208-0436-8.
• Romila Thapar. Early India: From the Origins to A.D. 1300. University of California Press, 2004, [first published by Penguin in 2002]. ISBN 978-0-520-24225-8.
• S. N. Sen. Ancient Indian History and Civilization. New Age International, 1999. ISBN 978-81-224-1198-0.
• Upinder Singh. A History of Ancient and Early Medieval India: From the Stone Age to the 12th Century. Pearson, 2008. ISBN 978-81-317-1677-9.

• Thapar, Romila. The Past Before Us. Harvard University Press, 2013. ISBN 978-0-674-72651-2.