French
DeutschНикола Апостолов – Уикипедия
| Никола Апостолов | |
| български политик | |
 Като ученик в Солунската българска гимназия в учебната 1888/1889 година | |
| Роден | 1866 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Народен представител в: XIII ОНС XV ОНС XVI ОНС XVII ОНС | |
Никола Настев Апостолов е български адвокат и политик от Народнолибералната партия.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Никола Апостолов е роден през 1866 година в село Пътеле, днес в Гърция. В 1889 година завършва с четвъртия випуск на Солунската българска мъжка гимназия.[1] От 1886 година за малко е учител в Битоля, след което в 1896 г. завършва право в Тулуза и работи като адвокат в Пловдив и София. Става член на Народнолибералната партия, той става министър на народното просвещение в правителството на Петър Гудев (1907 – 1908). В 1908 година е част от редакционния комитет на партийния вестник „Нов век“.[2]
Избран е за депутат в XIII, XV, XVI и XVII обикновено народно събрание.[3]
Във второто и третото правителство на Васил Радославов е министър на железниците, пощите и телеграфите (1913 – 1917).[4] Апостолов е близък приятел на Никола Генадиев[5] и не подкрепя германофилската ориентация на правителството по време на Първата световна война, но остава в кабинета.[6]
През 1923 година, по време на режима на Александър Стамболийски, Апостолов е осъден от Третия държавен съд на 10 години затвор и завинаги лишаване от граждански и политически права, като един от виновниците за Втората национална катастрофа, но е амнистиран на следващата 1924 година.[7] След това работи като адвокат.[4]
Никола Апостолов умира през септември 1952 година в София.[4][8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 207.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 53.
- ↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Победа - Ежедневен вестник - Варна; печ. Взаимност: Иван Пройков, брой 26, 08 септември 1915, стр.2
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 978–981.
- ↑ Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.5 / 20 юли 1924. / стр. 2.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата на България, Издателска къща „Петър Берон“, София, 2001, стр. 103, ISBN 954-402-058-6
| |||||||||||||||
| |||||||||||
