Лейбгвардейски конен полк – Уикипедия

Лейбгвардейски конен полк
Военнослужещи от Лейбгвардейския конен полк, 26 март 1920 г. Присъстват командирът на ескадрон към полка майор И. Кикименов, офицерите Стоев, Лажев, Г. Иванов и конници.
Информация
Шеф	Княз Александър I (1879 – 1886) Цар Фердинанд I (1886 – 1918) Цар Борис III (1918 – 1944)
Активна	12 юли 1878 – 8 септември 1944
Държава	България
Тип	Конен полк
Гарнизон/щаб	София
Мото	„Гвардията умира, но не се предава!“
Годишнини	13 март
Командири
Изтъкнати командири	Ген. Иван Колев Ген. Генко Мархолев Ген. Никола Станимиров

Лейбгвардейски конен полк (Лейбгвардейски на Н.В. конен полк) е български кавалерийски полк взел участие в Сръбско-българската война (1885), Балканската война (1912 – 1913), Междусъюзническата война (1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Лейбгвардейският конен полк е формиран със заповед №5 от 12 юли 1878 г. под името Първа софийска конна сотня със задача да изпълнява караулната служба в двореца и да конвоира царя. С указ № 28 от 30 август 1879 г. сотнята става Собствен конвой на Александър I (също Конвой на Негово височество) и се използва за лична охрана на княза и за специални церемонии. Личният състав на конвоя през 1879 г. наброява 150 души.

Личния си щандарт конвоят получава на 30 август 1881 г. от княз Александър I Батенберг, а на 15 октомври 1888 г. – от княз Фердинанд I. През 1891 г. конвоят бива преименуван на Лейбгвардейски конен ескадрон, а на 29 декември 1903 г. с указ № 81 е реорганизиран в Лейбгвардейски конен полк.

Към 1 октомври 1915 г. в състава му влизат 22-ма офицери, 1 чиновник, 683 подофицери и войници, 669 коня, 41 коли и 508 пушки.

Лейбгвардейският конен полк получава новия образец на щандарта си от цар Борис III на 6 май 1937 г., а през 1942 г. полкът е реорганизиран в Гвардейски конен дивизион с личен състав от 589 гвардейци.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) полкът има три ескадрона и влиза в състава на 8^-а пехотна тунджанска дивизия, първоначално се командва от майор Владимир Даскалов, а от 15 ноември 1912 командването поема полковник Генко Мархолев. От 15 до 26 октомври полкът охранява и разузнава района на дивизията при настъплението на частите по долините на реките Арда и Марица до Одрин. Взема участие в Одринската операция, като на 28 октомври 1912 участва в боя при Каракасъм, а от 11 до 13 март 1913 година участва в атаките на предните позиции на източния сектор от Одринската крепост и в пленяването на Шукри паша.^[1]

През Междусъюзническата война (1913) Лейбгвардейският конен полк участва в боевете при Букова Глава на 23 и 24 юни.^[1]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Първата световна война Лейбгвардейският конен полк е към Първа българска армия на ген. Климент Бояджиев и заедно с Първи конен полк формират Първа конна бригада. Взема участие в конната атака на Букова глава, отбраната на Клисурския пост, съвместните боеве с пехотата около Враня, авангардните бойни действия при върховете Копиляк и Елата, разузнаването с бой около Прищина и хребетите на Велика планина и Жеговица, отбраната на Смелушките височини.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[2]

През септември 1916 г. полкът се предислоцира в Добруджа, където извършва разузнавателни и авангардни бойни действия при Куртбунар, води боеве при Кочмар (където дава 15 жертви) и за охрана на фланга на армията при гр. Добрич, действа при отбраната на Мустафа Ачи, води боеве за овладяването на Хърсово (пленени са около 200 руски и румънски войници, обози с оръжие и боеприпаси), преследва противника по поречието на р. Дунав и води бой при Мачин.

От края на август 1918 г. конницата, в това число и гвардейците, осъществяват отбраната на беломорския бряг от Кара Орман до мостовете на Порто Лагос, за да не се допусне противников десант.

На 26 септември бойните действия на полка по фронтовете приключват и полкът се завръща в София в подчинение на началника на софийската крепост. Полкът защитава София от разбунтувалите се войници, взели участие във Владайското въстание. В Първата световна война гвардейците дават 53 жертви.

На 6 май 1937 г. полкът получава новото си бойно знаме, заедно с останалите части на софийския гарнизон. Знамето е прието от командира полк. Михаил Минчев. Същата година полкът е преименуван в Гвардейски конен полк. След подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 г. се пристъпва към заемане на територията на Южна Добруджа, където първи стъпват гвардейците.

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

След присъединяването на България към Тристранния пакт (март 1941 г.) и капитулацията на Югославия Пета българска армия, към която е полкът, навлиза във Вардарска Македония. От 11 май 1941 година до 20 февруари 1942 полкът остава на гарнизон в Скопие, след което се връща в София и малко по-късно е реорганизиран в Гвардейски на Н.В. конен дивизион.

След включването на страната ни в антихитлеристката коалиция, в началото на ноември 1944 г. дивизионът се предава към Единадесета пехотна македонска дивизия за участие в заключителния етап на Втората световна война. Взема участие в първата фаза на така наречената Отечествена война. Изнесен е в района на Гюешево, а от там се придвижва в направление Куманово – Страцин – Скопие, като извършва разузнаване по линията Скопие – Кочани. На 14 ноември 1944 година от кадрите на дивизиона е формиран Сборен отряд, чиято основна цел е да настъпи към Истибансската клисура. На 16 ноември навлиза в Кочани.^[3] В резултат на неговите действия е освободена територията между Куманово, Бояново, Гниляне, Прищина, Урошевац, Качаник и Скопие. На 29 ноември се завръща в София, а на 8 септември е демобилизиран. През войната гвардейския конен дивизион дава само 5 убити.^[3]

С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на дивизиона от Лейбгвардейски на Н.В. конен дивизион на Лейбгвардейски конен дивизион.^[4]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Първа софийска конна сотня (1878 – 1880)
• Собствен на Негово Царско Височество конвой (1880 – 1 януари 1892)
• Лейбгвардейски на Негово Царско Височество ескадрон (1 януари 1892 – 29 декември 1903)
• Лейбгвардейски конен полк (29 декември 1903 – 1937)
• Гвардейски конен полк (1937 – 1942)
• Гвардейски на Н.В. конен дивизион (1942 – 5 март 1946)
• Гвардейски конен дивизион (от 5 март 1946 г.)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

• Национална гвардейска част

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977. (стр. 246, цит: ЦВА, ф. 1447, а.е. 245)
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд
• Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
• Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
• Стоянова, Х. „Юначни, верни, вдъхновени“
• Прокопиев, А., „Лейбгвардейският конен полк в Балканската война 1912 – 1913 г.“, сп. „Военноисторически сборник“ бр. 2, 2004 г. Архив на оригинала от 2008-08-20 в Wayback Machine.

п б р Полкове на Българската армия Пехотни 1 софийски • 2 струмски • 2 искърски • 3 бдински • 4 плевенски • 5 дунавски • 6 търновски • 7 преславски • 8 приморски • 9 пловдивски • 10 родопски • 11 сливенски • 12 балкански • 13 рилски • 14 македонски • 15 ломски • 16 ловчански • 17 доростолски • 18 етърски • 19 шуменски • 20 добруджански • 21 средногорски • 22 тракийски • 23 шипченски • 24 черноморски • 25 драгомански • 26 пернишки • 27 чепински • 28 стремски • 29 ямболски • 30 шейновски • 31 варненски • 32 загорски • 33 свищовски • 34 троянски • 35 врачански • 36 козлодуйски • 37 пирински • 38 пехотен • 39 солунски • 40 беломорски • 41 пехотен • 42 пехотен • 43 пехотен • 44 тунджански • 45 чегански • 46 добрички • 47 ардински • 48 дойрански • 49 калимански • 50 нишавски • 51 вардарски • 52 моравски • 53 осоговски • 54 битолски • 55 охридски • 56 велешки • 57 драмски • 58 гюмюрджински • 59 пирински • 60 пехотен • 61 пехотен • 62 пехотен • 63 пехотен • 64 пехотен • 65 пехотен • 66 пехотен • 67 пехотен • 68 пехотен • 69 пехотен • 70 пехотен • 71 пехотен • 72 пехотен • 73 пехотен • 75 пехотен • 76 пехотен • 80 пехотен • 81 пехотен • 82 пехотен • 83 пехотен • 84 пехотен • 85 пехотен • 86 пехотен • 87 пехотен • 88 пехотен • 103 пехотен • 123 пехотен Конни Лейбгвардейски • 1 конен • 2 конен • 3 конен • 4 конен • 5 конен • 6 конен • 7 конен • 8 конен • 9 конен • 10 конен • 11 конен • Сборен Артилерийски 1 артилерийски • 1 артилерийски • 2 артилерийски • 3 артилерийски • 4 артилерийски • 5 артилерийски • 6 артилерийски • 7 артилерийски • 8 артилерийски • 9 артилерийски • 10 артилерийски • 11 артилерийски • 12 артилерийски • 13 артилерийски • 14 артилерийски • 15 артилерийски • 16 артилерийски • 17 артилерийски • 18 артилерийски • 19 артилерийски • 20 артилерийски • 21 артилерийски • 22 артилерийски • 23 артилерийски • 24 артилерийски • 25 артилерийски • 26 артилерийски • 27 артилерийски 1 дивизионен • 10 дивизионен • Планински • 1 планински • 2 планински • 3 планински • 1 армейски • 2 армейски • 3 армейски • 4 армейски • 4 тежък • 5 тежък • 11 не с. с. артилерийски • 1 гаубичен • 2 гаубичен • 3 гаубичен Инженерни 1 инженерен • 2 инженерен • 3 инженерен • 4 инженерен Моторизирани Общовойскови камионен полк • Моторизиран полк при Бронираната бригада • Четиридесети стрелкови полк

• Портал „Военна история на България“