Първи гаубичен полк – Уикипедия

Първи гаубичен полк
Информация
Активна	1915 – 1918
Държава	България
Тип	Артилерийски полк
Гарнизон	София

Първи гаубичен полк е български гаубичен артилерийски полк, формиран през 1915 година, взел участие в Първата световна война (1915 – 1918).

История[редактиране | редактиране на кода]

Първи гаубичен полк е формиран на 14 януари 1915 г. в София от 2^-ри, 4^-ти и 7^-и артилерийски полкове и в състава му влизат четири гаубични батареи.^[1] Съгласно предписание № 57 от 1915 г. на 1^-ва пехотна софийска дивизия, 1^-во, отделение от полка, въоръжено с 12-см скорострелни гаубици квартирува в София, а 2^-ро гаубично отделение, въоръжено с 12-см нескорострелни гаубици, квартирува във Враца. Мобилизиран на 11 септември (24 септември нов стил) и се развръща и формира щаб, 1^-во скорострелно отделение от 1^-ва, 2^-ра и 3^-та скорострелна батарея, 2^-ро нескорострелно отделение от 4^-та, 5^-а и 6^-а нескорострелна батерея, паркова батарея, нестроевеи и продоволствен взвод.^[2] На 24 септември 1915 г. полкът, заедно с 1^-ви тежък софийски артилерийски полк влизат в състава на новосформираната 1^-ва тежка артилерийска бригада.^[3][4]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[3]

Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918), като участва в боевете при Цариброд, с. Петърлаш, с. Ново Село, град Бяла Паланка, град Радовиш, с. Памукчии и с. Ясътепе. През месец септември 1916 г. полка се премества на румънския фронт, където взема участие в боевете при с. Антимово, при с. Кузгун, с. Адам-Клисе, гр. Черна вода, с. Балтаджещи, с.Максинени. Полка се връща от Румънския фронт и на 24 март е в град Бяла, а на 1 април е в София откъдето заминава на 8 април за Кавала. От 11 септември 1915 г. до 20 септември 1917 г. командир на 2^-ра батарея от полка е капитан Владимир Заимов.^[2] На 30 ноември 1917 г. от позиционните батареи позиционните батареи на 10^-и, 20^-и и 1^-ви гаубичен полк, Софийския и Видинския тежък артилерийски полк се формира 5^-и тежък артилерийски полк.^[3] На 7 октомври 1918 г. полка се връща от Кавала и установява в София, където на 10 октомври 1918 г. е демобилизиран.^[1] На 14 октомври 1918 г. е разформиран.^[2]

Командири[редактиране | редактиране на кода]

• Подполковник (полк. от 01.10.1915 г.) Георги Кукурешков (от 1915 г.)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• ДВИА, ф. 512 (1 гаубичен артилерийски полк), История на фондообразувателя
• Тодоров, Тодор, Ефтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове на Централния военен архив (1877 – 1945). Т. 1. София, Военно издателство, 1976. с. 218.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

п б р Полкове на Българската армия Пехотни 1 софийски • 2 струмски • 2 искърски • 3 бдински • 4 плевенски • 5 дунавски • 6 търновски • 7 преславски • 8 приморски • 9 пловдивски • 10 родопски • 11 сливенски • 12 балкански • 13 рилски • 14 македонски • 15 ломски • 16 ловчански • 17 доростолски • 18 етърски • 19 шуменски • 20 добруджански • 21 средногорски • 22 тракийски • 23 шипченски • 24 черноморски • 25 драгомански • 26 пернишки • 27 чепински • 28 стремски • 29 ямболски • 30 шейновски • 31 варненски • 32 загорски • 33 свищовски • 34 троянски • 35 врачански • 36 козлодуйски • 37 пирински • 38 пехотен • 39 солунски • 40 беломорски • 41 пехотен • 42 пехотен • 43 пехотен • 44 тунджански • 45 чегански • 46 добрички • 47 ардински • 48 дойрански • 49 калимански • 50 нишавски • 51 вардарски • 52 моравски • 53 осоговски • 54 битолски • 55 охридски • 56 велешки • 57 драмски • 58 гюмюрджински • 59 пирински • 60 пехотен • 61 пехотен • 62 пехотен • 63 пехотен • 64 пехотен • 65 пехотен • 66 пехотен • 67 пехотен • 68 пехотен • 69 пехотен • 70 пехотен • 71 пехотен • 72 пехотен • 73 пехотен • 75 пехотен • 76 пехотен • 80 пехотен • 81 пехотен • 82 пехотен • 83 пехотен • 84 пехотен • 85 пехотен • 86 пехотен • 87 пехотен • 88 пехотен • 103 пехотен • 123 пехотен Конни Лейбгвардейски • 1 конен • 2 конен • 3 конен • 4 конен • 5 конен • 6 конен • 7 конен • 8 конен • 9 конен • 10 конен • 11 конен • Сборен Артилерийски 1 артилерийски • 1 артилерийски • 2 артилерийски • 3 артилерийски • 4 артилерийски • 5 артилерийски • 6 артилерийски • 7 артилерийски • 8 артилерийски • 9 артилерийски • 10 артилерийски • 11 артилерийски • 12 артилерийски • 13 артилерийски • 14 артилерийски • 15 артилерийски • 16 артилерийски • 17 артилерийски • 18 артилерийски • 19 артилерийски • 20 артилерийски • 21 артилерийски • 22 артилерийски • 23 артилерийски • 24 артилерийски • 25 артилерийски • 26 артилерийски • 27 артилерийски 1 дивизионен • 10 дивизионен • Планински • 1 планински • 2 планински • 3 планински • 1 армейски • 2 армейски • 3 армейски • 4 армейски • 4 тежък • 5 тежък • 11 не с. с. артилерийски • 1 гаубичен • 2 гаубичен • 3 гаубичен Инженерни 1 инженерен • 2 инженерен • 3 инженерен • 4 инженерен Моторизирани Общовойскови камионен полк • Моторизиран полк при Бронираната бригада • Четиридесети стрелкови полк

• Портал „Военна история на България“