Връбница (район) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Връбница.

Връбница
район на Столична община
Разположение на Връбница в Столична общинаРазположение на Връбница в Столична община
Страна България
Площ44 km²
Население47 341[1] души (2023)
КметРумен Костадинов
ПП-ДБ (СС)
Официален сайтvrabnitsa.sofia.bg
Връбница в Общомедия

„Връбница“ е един от 24-те административни района на Столична община. Включва кварталите Обеля (разделен на Обеля, Обеля 1 и Обеля 2), Връбница (разделен на Връбница 1 и Връбница 2), Модерно предградие и Република 2, както и селата Волуяк и Мрамор.

Към 15 юни 2023 г. в района живеят 43 370 души по настоящ адрес и 47 341 души по постоянен адрес.

История[редактиране | редактиране на кода]

Район Връбница се присъединява към столицата през 1961 г. с приемането на Закона за общия градоустройствен план на гр. София. Районът съществува като самостоятелна административно-териториална единица на столичния град от края на 1987 година, когато се закриват старите райони на София и се образуват 24 общини. Части от бившите Коларовски и Димитровски район се обособяват тогава в община, а по-късно в район „Връбница“.

Квартали[редактиране | редактиране на кода]

Районът включва още Парк „Бакърени гробища“ (Карта) и малка част от Северния парк (Карта), както и селата Волуяк и Мрамор и невключени в определен квартал територии в северозападната част.[2]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Вуче Ангелков (...-1914 г.) – народен певец, живял и творил в годините около Освобождението
  • Славко Иванчев (неизв.) – народен певец, живял в годините около Освобождението

Население[редактиране | редактиране на кода]

Общият брой на населението на район „Връбница“ е заедно с населението на селата Волуяк (2989 души) и Мрамор (1905 души). Населението им е преброено отделно, защото те имат свои собствени кметства.

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 47 969 100.00
Българи 40 974 85.41
Турци 262 0.54
Цигани 802 1.67
Други 264 0.55
Не се самоопределят 281 0.58
Не отговорили 5386 11.22

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. http://isofmap.bg/
  3. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 януари 2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]