French
DeutschМодерно предградие – Уикипедия
Тази статия е за квартала на София, България. За промишлената зона вижте Модерно предградие (промишлена зона).
| Модерно предградие | |
| — квартал — | |
  Модерно предградие  Модерно предградие | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област София |
| Община | Столична община |
| Част от | София |
Модерно предградие е квартал в София. Включен е в район Връбница на Столична община.
На юг кварталът граничи с 8-и, 9-и и 10-и микрорайон на ж.к. Люлин, като границата между двата квартала е бул. „Сливница“ – една от най-големите пътни артерии, осигуряваща бързо придвижване до центъра на града. На запад се простира до бул. „Панчо Владигеров“. На север граничи с гробищен парк „Бакърена фабрика“, ж.к. Връбница 1, ж.к. Надежда 3 и ж.к. Надежда 1, а на изток – с ж.к. Захарна фабрика.
Застрояването на квартала започва през 1914 година, като през 1934 година територията му е разширена.[1] Населението на квартала живее предимно в къщи. Има и панелни блокове (от серия Бс-69-Сф-УД-83)– те са 9 на брой, 8 – 9 етажни. Строени са в началото и средата на 90-те години. В тях живеят предимно млади семейства с деца. Има добре заредени магазини, кафета, пицария, тото, поща, две аптеки и два салона за красота. До северозападния край на квартала се намират и филиали на търговските вериги ХИТ и „Практикер“.
В квартала се намира Националната гимназия за древни езици и култури – на улица „Баба“ №16, ДГ 198 „Косе Босе“ (ул. „Войводово“ №4), читалище „Св. св. Кирил и Методий“, както и храмът „Свети Мина“. Има удобен транспорт: автобусни линии 108 (до кв. „Надежда“ и стоков базар „Илиенци), както и автобуси 82 и 309, пътуващи до Сточна гара. На кръстовището на бул. „Сливница“ и бул. „Панчо Владигеров“/ул. „Обелско шосе“ (до югозападната част на квартала) е разположена метростанция „Сливница“, чрез която жителите на квартала могат да стигнат до множество други квартали и Центъра.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кираджиев, Светлин. София. 125 години столица. 1879-2004 година. ИК „Гутенберг“, 2006. ISBN 978-954-617-011-8. с. 100.
