1-ва танкова дивизия (Вермахт) – Уикипедия

1-ва танкова дивизия
символи на дивизията
Информация
Активна15 октомври 1935 г. – май 1945 г.
ДържаваНацистка Германия
КлонВермахт
Типтанкова
Размердивизия
Битки/войниПолска кампания, Битка за Франция, Операция Барбароса, Операция Цитадела
1-ва танкова дивизия в Общомедия

1-ва танкова дивизия е една от танковите дивизии на Вермахта по време на Втората световна война.

История[редактиране | редактиране на кода]

1-ва танкова дивизия е сформирана на 15 октомври 1935 г. Основната част от войниците идва от 3-та кавалерийска дивизия, разположена във Ваймар, и 2-ро моторизирано транспортно обучително командване (Kraftfahr-Lehrkommando II) от 9-и военен окръг (Wehrkreis IX). Към дивизията са придадени 1-ва стрелкова бригада, 1-ва танкова бригада, 73-ти артилерийски (по-късно танково-артилерийски) полк и други разнородни формации. В годините до началото на Втората световна война са сформирани още няколко формации и в двата танкови полка започва подмяна на наличните Панцер I с Панцер III и Панцер IV. Това става постепенно, но до 1941 г. някои батальони все още разполагат с остарелия Панцер II. Една от задачите на двата танковите полка е всяка година да осигуряват подготвени кадри. На базата им през войната са сформирани 7-и, 8-и, 15-и, 35-и и 36-и танкови полкове.[1]

През 1938 г. 1-ва танкова дивизия взема участие в анексирането на Судетска област, а след това в аншлуса на Австрия. Взема участие в кампанията в Полша през септември 1939 г.[2] като част от 10-а армия, група армии „Юг“.[3]

През май и юни 1940 г. дивизията взема участие в кампанията срещу Франция. Първоначално е част от 19-и моторизиран корпус, а на 8 юни е прехвърлена към 49-и моторизиран корпус.[3] Тя е една от многото формации преминали през Ардените и отрязали пътя на съюзническите войски в Белгия и Холандия. Осъществява пробив през линията „Мажино“, близо до Седан. По-късно дивизията се придвижва на юг във Франция и участва в боевете край Дюнкерк.[2][3]

През юни 1941 г. 1-ва танкова дивизия взема участие в нападението на Съветския съюз, като част от 41-ви мотозиран корпус, 4-та танкова група.[3] Участва в настъплението към Дунабург и Ленинград като част от група армии „Север“. През октомври 1941 г. дивизията е прехвърлена към група армии „Център“ и участва в битките при Вязма, Москва и Ржев.[3] След ожесточените боеве при Ржев тя е изтеглена и изпратена във Франция за възстановяване.[2]

През юни 1943 г. дивизията е изпратена на Балканите, а през юли охранява бреговата линия в Гърция.[3] През ноември 1943 г. отново е прехвърлена на Източния фронт в Украйна. Там 1-ва танкова дивизия участва в операция Цитадела и по-късната германското контранастъпление западно от Киев.[3] След това води защитни боеве югозападно от Бердичев, където остава до края на януари 1944 г. На 22 юни 1944 г. Червената армия започва масивна лятна офанзива срещу група армии „Център“. Германската формация е разбита и войските на Оста са изтласкани на 450 км, до Полша. 1-ва танкова дивизия участва в опитите за спиране на съветското настъпление. На 15 юли 1-ва танкова дивизия контраатакува в района Олейор (Oleyor), успява да задържи съветското настъпление за кратко преди да отстъпи към Вистула[2][3]

През октомври 1944 г. дивизията е изпратена в Унгария, където участва в боевете край Дебрецен. През декември основната част от дивизията е унищожена заедно с 6-а армия при боевете край езерото Балатон. Останалата част участват в боевете в този сектор, след което са изтласкани в Австрия, където през май 1945 г. се предава на американските войски.[3]

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Носители на награди[редактиране | редактиране на кода]

Организация на бойната част[редактиране | редактиране на кода]

1939 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • 1-ва стрелкова бригада
    • 1-ви стрелкови полк
      • стрелкови батальон I
      • стрелкови батальон II
    • 1-ви мотоциклетен стрелкови батальон
  • 1-ва танкова бригада
    • 1-ви танков полк
      • танков батальон I
      • танков батальон II
    • 2-ри танков полк
      • танков батальон I
      • танков батальон II
  • 73-ти артилерийски полк
    • артилерийски батальон I
    • артилерийски батальон II
  • 4-ти разузнавателен батальон
  • 37-и противотанков батальон
  • 37-и сапьорен батальон
  • 37-и свързочен батальон
  • 37-и дивизионни поддържащи части

1939 – 1941 г.[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 1939 г. 3-ти батальон, 69-и стрелкови полк (моторизиран) от 20-а пехотна дивизия (моторизирана) е добавен към дивизията като 3-ти батальон от 1-ви стрелкови полк. През октомври 1940 г. 2-ри танков полк е прехвърлен към 16-а танкова дивизия. През ноември 1940 г. 3-ти батальон от 1-ви стрелкови полк е преименуван на 1-ви батальон от 113-и стрелкови полк. През февруари 1941 г. 2-ри батальон от 69-и стрелкови полк става 2-ри батальон от 113-и стрелкови полк. По-късно 73-ти артилерийски полк получава 3-ти батальон, формиран от 2-ри батальон на 56-и артилерийски полк.[2]

  • 1-ви стрелкови полк
    • стрелкови батальон I
    • стрелкови батальон II
  • 113-и стрелкови полк
    • стрелкови батальон I
    • стрелкови батальон II
  • 1-ви танков полк
    • танков батальон I
    • танков батальон II
  • 73-ти артилерийски полк
    • артилерийски батальон I
    • артилерийски батальон II
    • артилерийски батальон III
  • 1-ви мотоциклетен стрелкови батальон
  • 4-ти разузнавателен батальон
  • 37-и противотанков батальон
  • 37-и сапьорен батальон
  • 37-и свързочен батальон
  • 37-и дивизионни поддържащи части

1941 – 1943 г.[редактиране | редактиране на кода]

През юли 1941 г. 1-ви и 113-и стрелкови полкове са преименувани на танкова гренадирски полкове. 1-ви танков батальон от 1-ви танков полк е прехвърлен към 16-а танково-гренадирска дивизия и става 116-и танк батальон. През януари 1943 г. 2-ри танков батальон от 1-ви танков полк е преименуван на 1-ви танков батальон, а 1-ви танков батальон от 103-ти танков полк става 2-ри танков батальон от 1-ви танков полк. По-късно към дивизията е добавен 299-и противовъздушен батальон.[2]

  • 1-ви танково-гренадирски полк
    • танково-гренадирски батальон I
    • танково-гренадирски батальон II
  • 113-и танково-гренадирски полк
    • танково-гренадирски батальон I
    • танково-гренадирски батальон II
  • 1-ви танков полк
    • танков батальон I
    • танков батальон II
  • 73-ти танково-артилерийски полк
    • танково-артилерийски батальон I
    • танково-артилерийски батальон II
    • танково-артилерийски батальон III
    • танково-артилерийски батальон IV
  • 1-ви разузнавателен батальон
  • 37-и противотанков батальон
  • 299-и противовъздушен батальон
  • 37-и свързочен батальон
  • 37-и сапьорски батальон
  • 37-и дивизионни поддържащи части

По-късно през войната 1009-и гренадирски батальон от танкова дивизия Татра е добавен към 1-ва танкова дивизия.[2]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Mitcham, Samuel W. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War II and Their Commanders. Greenwood Publishing Group, 2001. ISBN 0313316406.
  • Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935 – 1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Mitcham, Samuel W. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War II and Their Commanders. Greenwood Publishing Group, 2001. ISBN 0313316406. с. 37 – 38.
  2. ↑ а б в г д е ж Pipes, Jason. 1.Panzer-Division // Посетен на 15 април 2008.
  3. ↑ а б в г д е ж з и Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935 – 1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510. с. 143 – 144.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=1-ва_танкова_дивизия_(Вермахт)&oldid=11269944“.