11-а танкова дивизия (Вермахт) – Уикипедия

11-а танкова дивизия
символи на дивизията през войната
Информация
Активна	август 1940 г. – май 1945 г.
Държава	Германия
Клон	Вермахт
Тип	танкова
Размер	дивизия
Битки/войни	Операция Марита, Операция Барбароса, Битка при Дубно, Операция Орел, Битка за Нормандия
11-а танкова дивизия в Общомедия

11-а танкова дивизия е една от танковите дивизии на Вермахта по време на Втората световна война.

История[редактиране | редактиране на кода]

11-а танкова дивизия е сформирана през август 1940 г. от 11-а стрелкова бригада. Между януари и април 1941 г. участва в кампанията на Балканите, превземането на Белград. През юли 1941 г. участва в нападението на Съветския съюз, като част от група армии „Юг“. Впоследствие става част от група армии „Център“, до юни 1942 г., след което се завръща в южния сектор на Източния фронт. През юли 1943 г. участва в операция Орел, а по-късно в тежките боеве в района на Кривой рог. В периода януари-май 1944 г. е обкръжена в Корсунския чувал, където претърпява тежки загуби. През юли 1944 г. оцелелите от дивизията са изтеглени във Франция за почивка и възстановяване. Участва в боевете срещу съюзническите десанти в южна Франция, след което се изтегля към Елзас. През септември 1944 г. участва в боевете при Белфор, след което се изтегля в района към река Сар. През март 1945 г. е атакувана край Ремаген. През май се на американските войски в Бавария.^[1]

По време на съществуването си дивизията неколкократно е споменавана за отличното си представяне по време на бойните действия. На това се дължи и прякорът и – Призрачната дивизия. Това е едно от символите използвани от формированието по време на войната – скелет върху танкови вериги размахващ меч.^[1]

Командири[редактиране | редактиране на кода]

• Генерал на танковите войски Лудвиг Крювел – (1 август 1940 – 15 август 1941 г.)
• Генерал-лейтенант Гюнтер Ангерн – (15 август 1941 – 24 август 1941 г.)
• Генерал на танковите войски Ханс-Карл фон Есебек – (24 август 1941 – 20 октомври 1941 г.)
• Генерал-лейтенант Валтер Шелер – (20 октомври 1941 – 16 май 1942 г.)
• Генерал на танковите войски Херман Балк – (16 май 1942 – 4 март 1943 г.)
• Генерал от пехотата Дитрих фон Холтиц – (4 март 1943 – 15 май 1943 г.)
• Генерал-лейтенант Венд фон Витерсхайм – (10 август 1943 – 10 април 1945 г.)
• Генерал-лейтенант Йохан Микл – (15 май 1943 – 10 август 1943 г.)
• Генерал-майор Хорст Тройш унд Бутлар-Бранденфелс – (10 април 1945 – 8 май 1945 г.)

Носители на награди[редактиране | редактиране на кода]

• Носители на значка За близък бой, златна (28)
• Носители на свидетелство за похвала от главнокомандващия на армията (8)
• Носители на Германски кръст, златен (140)
• Носители на Германски кръст, сребърен (6)
• Носители на почетна кръгла тока на сухопътните части (20)
• Носители на Рицарски кръст (52, включително един непотвърден)
• Носители на Рицарски кръст и Орден за военни заслуги (1)

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

• Windrow, Martin. The Panzer Divisions. Osprey Publishing Ltd., 1972. ISBN 0 88254 165 x.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• 11-а танкова дивизия на сайта Feldgrau.
• 11-а танкова дивизия на сайта Axishistory.