Луфтвафе – Уикипедия

Лого на германските военновъздушни сили

Луфтвафе (на немски: Luftwaffe – въздушно оръжие) е названието на германските военновъздушни сили.

История[редактиране | редактиране на кода]

Луфтвафе през Първата световна война[редактиране | редактиране на кода]

Луфтвафе на Третия райх (1933 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

След разгрома на Германската империя през Първата световна война, Версайският договор забранява на Германия да притежава каквито и да било моторни самолети. Германското правителство успява да заобиколи тази забрана, като сключва секретен договор със Съветския съюз. Той дава възможност в СССР да се обучават тайно от 1923 до 1933 г. средногодишно по 240 германски пилоти, главно на летището Липецк, а също да се експериментират нови конструкции на самолети. Тази база се нарича официално 4-ти авиоотряд на 40-и авиополк на Червената армия. Тези пилоти образуват ядрото на Луфтвафе, създадено след като Адолф Хитлер и неговата Националсоциалистическа партия идват на власт през 1933 г.

Луфтвафе е създадено официално на 9 март 1935 г. като самостоятелен род войска с персонал 18 200 души. Главнокомандващ е райхсмаршал Херман Гьоринг, по това време герой от Първата световна война, въздушен ас с 35 победи.

Луфтвафе натрупва първия си боен опит в гражданската война в Испания, която се превръща в изпитателен полигон за немските самолети. 7000 доброволци от легиона „Кондор“ участват на страната на националистите на генерал Франсиско Франко. В хода на военните действия се разработват много нови тактически прийоми.

Човешките ресурси на Луфтвафе нарастват от 600 000 души в началото на Втората световна война на 1 100 000 в края на 1942 г. Но по-късно поради липса на гориво и резервни части за самолетите част от персонала е изпратена да воюва в така наречените полеви дивизии (Luftwaffen-Felddivisionen). С напредването на войната се налага все повече сектори на фронтовете да се обслужват от все по-малко самолети, пилотирани от недообучени летци. Поради липса на самолети, на гориво, а и на време задължителните часове за обучение на пилотите се намаляват от 260 през 1942 г. на 110 през 1943 г., а накрая на 50 през 1944 г.

До края на 1942 г. Луфтвафе се използва основно като настъпателна сила, въздушна поддръжка на настъпващата германска армия. През 1943 г. нещата се обръщат. СССР започва контранастъпление от изток, Западните Съюзници настъпват в Африка, а самата Германия става обект на масирани нападения от съюзнически тежки бомбардировачи. С това и задачата на Луфтвафе става от нападателна на отбранителна.

Студена война[редактиране | редактиране на кода]

Съвременно оборудване[редактиране | редактиране на кода]

Машина Произход Тип Вариант В експлоатация[1] Бележки
Еърбъс А310  Франция транспортен
възд. цистерна
А310-304
А310 MRTT
7
Еърбъс A319CJ  Германия VIP транспорт A319-114CJ 0 2 поръчани
Еърбъс A340  Франция VIP транспорт А340-300 0 2 бивши самолета на Луфтханза ще влязат в експлоатация през 2009
Еърбъс A400M  Испания транспорт / цистерна А400М 0 60 поръчани
Bell UH-1  САЩ транспортен вертолет UH-1D 73 конструирани от Dornier
Bombardier Challenger 600  Канада VIP транспорт CL-601 6
RQ-4 Global Hawk  САЩ
 Германия
разузнавателен БЛА RQ-4B Block 20 0 5 поръчани, ще бъдат конструирани от Northrop Grumman и оборудвани с прибори на EADS
Bombardier Global Express  Канада VIP транспорт Global Express 5000 0 4 поръчани
T-6 Texan II  САЩ учебен самолет Т-6А ? Летят със знаците на американските ВВС
Eurocopter Couger  Франция транспортен вертолет AS 532U-2 3
Eurofighter Typhoon  Германия изтребител EF-2000 40 още 140 поръчани
Grob G 120  Германия учебен самолет G-120 6 базирани в Аризона, САЩ
F-4 Phantom II  САЩ изтребител F-4F 44 в експлоатация до 2012, ще бъдат заменени от Eurofighter Typhoon

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „World Military Aircraft Inventory“, Aerospace Source Book 2007, Aviation Week & Space Technology, 15 януари 2007.