Ото II (Свещена Римска империя) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото II.

Ото II
Otto II der Zweite
император на Свещената Римска империя
Ото II сред балдахин получава почит на женски фигури, символизиращи провинциите Германия, Франция, Италия и Алемания. Registrum Grigorii (Трир) 983 г.
Ото II сред балдахин получава почит на женски фигури, символизиращи провинциите Германия, Франция, Италия и Алемания.
Registrum Grigorii (Трир) 983 г.

Роден
955 г.
Починал
7 декември 983 г. (28 г.)
ПогребанВатикан

Религияхристиянство
Управление
Период967983
Коронация25 декември 967[1]
ПредшественикОто I Велики
НаследникОто III
Други титликрал на Германия
крал на Италия
Семейство
РодСаксонска династия
БащаОто I
МайкаАделхайд Бургундска
Братя/сестриЕмма Италианска
Матилда
Лиудолф
Вилхелм (Майнц)
СъпругаТеофано Склирина
ДецаСофия
Аделхайд I
Матилда
Ото III
Ото II в Общомедия

Отон II или Ото Рижия (на немски: Ото II, Rufus) е третият император на Свещената Римска Империя от саксонската Отонова династия на Лиудолфингите.

Син е на Ото I Велики и втората му съпруга Аделхайд Бургундска. Запомнен е от историята като владетел, консолидирал управлението на династията си в Германия и продължил експанзията в Италия. Водил е успешна външна и вътрешна политика, в това число потушаване на въстания в империята, военни кампании срещу Кралство Франция и сицилианските сарацини. Отон II поддържа един от най-реномираните и престижни кралски дворове в Европа, а като син на обявената за светица Аделхайд императорът подкрепя чувствително еклесиастичната мощ на Католическата църква.

Сключва династичен брак с Теофано, племенница на източноримския император Йоан Цимисхий[2].

Умира на 7 декември 983 г. в Рим, като тленните му останки и до днес почиват във Ватиканската базилика „Свети Петър“.

  1. Duckett, pg. 90
  2. 14 април 972 г. Das Handbuch der Dynastien
  • Morby, John E. „Das Handbuch der Dynastien“, Albatros Dusseldorf 2002, ISBN- 3-491-96051-7
  • Duckett, Eleanor (1968). Death and Life in the Tenth Century. Ann Arbor: University of Michigan Press.
  • Tilman Struve: Otto II. Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 6, Artemis & Winkler, München/Zürich 1993, ISBN 3-7608-8906-9, Sp. 1567 – 1568.
  • Harald Zimmermann: Otto II. (HRR). Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 14, Bautz, Herzberg 1998, ISBN 3-88309-073-5, Sp. 1335 – 1336.
  • Hubertus Seibert: Otto II. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 660 – 662 (Digitalisat).