Карл III – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Карл III.

Карл III
Charles le Gros
франкски император

Роден
839 г.
Починал
13 януари 888 г. (49 г.)
ПогребанРайхенау (манастир), Федерална република Германия

Религияхристиянство
Управление
Период876 – 888
Семейство
РодКаролинги
БащаЛудвиг II
МайкаЕма Баварска
Братя/сестриЛудвиг III Младши
Карломан
Ирмгарда от Кимзее
Гизела
СъпругаРихарда Швабска (862 – 888)
Карл III в Общомедия

Карл III (на немски: Karl III; * 13 юни 832, † 13 януари 888, Нойдинген), познат още като Карл Дебели, от рода на Каролингите, е крал на Източнофранкското кралство (876 – 887), крал на Италия (879 – 887), крал на частичното кралство Бавария (от 882), западнофранкски крал (885 – 888) и римски император (881 – 888).

Произход и детство

[редактиране | редактиране на кода]

Той е третият и най-малък син на Лудвиг II Немски и Ема Баварска (Хема) от рода на Велфите. Правнук е на Карл Велики и последен от Каролингите, който управлява обединената Франкска империя.

Детство му е белязано с т.нар. „демонски инцидент“, при който от устата му започва да излиза пяна, малко преди да бъде заведен пред олтар в църква. Този инцидент оказва голямо влияние върху него и баща му. Карл бива описван като „...много християнски принц, страхуващ се от Бог, с цялото си сърце спазващ Неговите заповеди, подчиняващ се на законите на Църквата, даващ милостиня, практикуващ молитви и песнопения, винаги готов да възхвали Бог...

Монета на Карл III с надпис KAROLVS MAGS („Carolus Magnus“)

През 859 г. той става граф на Брайзгау. През 876 г. започва да управлява Алемания, а през 879 г., след отказа на брат му Карломан, става крал на Италия. През 881 г. е коронясан за крал на Германия, а след смъртта на краля на Франция – Карломан, е коронясан и за крал на Западнофранкското кралство. Така, макар и за кратко, обединява всички франкски земи от времето на Карл Велики.

Идването му на власт е съпроводено от надежди за съживяване на Западна Европа, но той е неспособен за подобна задача. Oбединената империя не оцелява дълго. По време на преврата, воден от неговия племенник Арнулф Каринтийски през ноември 887 г., Карл е свален от Източнофранското кралство, Кралство Лотарингия и Италия. Принуден да се оттегли тихо, той умира от естествена смърт през януари 888 г. в Нойдинген в манастира Райхенау (Reichenau), на едноименния остров в Боденското езеро, където е и погребан. След смъртта му империята бързо се разпада, никога не се възстановява и се разцепва на пет отделни кралства.

Обикновено е считан за апатичен и нелеп и е известен с хроничните си заболявания, като се смята, че е страдал от епилепсия. Карл два пъти сключва мир с викингите, включително по време на най-известната обсада на Париж през 886 г.

Карл се жени през 862 г. за Рихарда Швабска (* 840; † 18 септември 900), дъщеря на граф Ерхангер от фамилията Ахалолфинги, която през 877 г. става абатеса в женския манастир Зекинген. Бракът е бездетен. Карл обаче има един извънбрачен син, Бернхард, роден през 876 и убит през 891/892 г. Рихарда напуска Карл през 888 г. заради дворцова интрига и се оттегля в манастира Андлау в Елзас.

  • Klaus Herbers: Karl III. (Ostfrankenreich). In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 3, Bautz, Herzberg 1992, ISBN 3-88309-035-2, Sp. 1133 – 1136.
  • Hagen Keller: Zum Sturz Karls III. Über die Rolle Liutwards von Vercelli und Liutberts von Mainz, Arnulfs von Kärnten und der ostfränkischen Großen bei der Absetzung des Kaisers. In: Deutsches Archiv für Erforschung des Mittelalters 22, 1966, S. 333 – 384
  • Eduard Hlawitschka: Königswahl und Thronfolge in fränkisch-karolingischer Zeit, (Wege der Forschung 247). Darmstadt 1975, S. 432 – 494.
  • Simon MacLean: Kingship and Politics in the Late Ninth Century: Charles the Fat and the End of the Carolingian Empire, Cambridge 2003, ISBN 0-521-81945-8.
  • Engelbert Mühlbacher: Karl III. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 157 – 163.
  • Rudolf Schieffer: Karl III. und Arnolf. In: Festschrift für Eduard Hlawitschka zum 65. Geburtstag. Hrsg. von Karl Rudolf Schnith, Roland Pauler (Münchener Historische Studien. Abteilung Mittelalterliche Geschichte 5). Kallmünz/Opf. 1993, S. 133 – 149.
  • Reuter, Timothy (trans.) The Annals of Fulda Архив на оригинала от 2010-02-26 в Wayback Machine.. (Manchester Medieval series, Ninth-Century Histories, Volume II.) Manchester: Manchester University Press, 1992.
Карломан крал на Франция (882 – 888) Одо