Операция „Ичиго“ – Уикипедия

Операция „Ичиго“
Втора китайско-японска война
Информация
Период19 април 1944 – 31 декември 1944
МястоЮжен Китай
РезултатПобеда на Япония
Страни в конфликта
Япония Република Китай
Съединени американски щати САЩ
Командири и лидери
Шунроку Хата Тан Енбо
Сили
500 000600 000
Жертви и загуби
100 000 убити700 000 убити, изчезнали и ранени
Операция „Ичиго“ в Общомедия

Операция „Ичиго“ от 19 април до 31 декември 1944 година е военна операция в Южен Китай по време на Втората китайско-японска война и Втората световна война.[1] Тя е последното голямо успешно сухопътно настъпление на държава на Оста през войната, като превръщането му в по-голяма победа за Япония е предотвратено от американските победи във Филипините, британските в Бирма и заплахата за американско дебаркиране на самите Японски острови, отклонили за отбраната на тези територии нужните за продължаване на настъплението японски войски.

Тя представлява мащабен план с няколко етапа, с които Япония цели да разгроми силите на Република Китай в Хънан, Хунан и Гуанси, да неутрализира разположените там военновъздушни бази на Съединените щати и да си осигури сухопътна връзка между завзетите от нея територии в Северен Китай и Индокитай. Въпреки успеха на японското настъпление, то не донася очаквания от японците резултат, тъй като американците продължават бомбардировките на Японските острови от новозавзети бази в Тихия океан, а окупираните от тях нови територии се оказват трудни за ефективно контролиране.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]