| Филипинска операция |
|
 |
|
| Период | 20 октомври 1944 – 2 септември 1945 г. |
|---|
| Място | Филипини |
|---|
| Резултат | Съюзническа победа |
|---|
|
|
|
|
|
САЩ: 1 250 000
Филипини: 260 715 (1945)[1]
Мексико: 208[2] | Япония: 529 802[3]
Втора филипинска република: около 36 000[4][5] | |
|
Американски - Наземни войски: 16 233 убити или изчезнали,
47 166 ранени[nb 1] - Военноморски: 7 270+ убити и ранени[nb 2]
- Десетки хиляди хоспитализирани поради болести[11]
3 мексикански пилоти убити по време на бой
(79 загинали мексикански партизани)
Общо: 68 000+ убити и ранени Материални: 33+ потопени кораба
95+ пострадали кораба
485+ самолета[9][12] Филипински Неизвестни, но високи[13] | Японски Войници: 419 912 убити, ранени, изчезнали или укриващи се[14] и 10 000 загинали при залива Лейте.[15]
(80% от глад или болести)[16] Материални: 93+ потопени кораба
1 300 самолета[9][12] | |
| Филипинска операция в Общомедия |
Филипинската операция, известна още като операция „Мускетар“, битката за Филипините или освобождението на Филипините (на филипински: Kampanya sa Pilipinas, Labanan sa Pilipinas, Liberasyon ng Pilipinas и Operasyon Mosketero I, II, III), е американско-филипинска кампания срещу имперските японски сили, окупиращи Филипините по време на Втората световна война. Освобождението започва с десант на източния филипински остров Лейте на 20 октомври 1944 г. Военните сили на Филипините и Съединените щати постепенно освобождават територии и острови, когато на японските сили е наредено да се предадат на 15 август 1945 г., след атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки и съветското нашествие в Манджурия.
- ↑ Schmidt 1982[неработеща препратка]. Посетен на 22 октомври 2015 г.
- ↑ Castillo, G. (2011); Homenaje de la Sedena a militares del Escuadrón 201 de la Fuerza Aérea; La Jornada (in Spanish); Посетен на 3 октомври 2019 г.
- ↑ Chapter 11: Operations of the Eighth Army in the Central and Southern Philippines, pp. 358 Архив на оригинала от 2020-06-03 в Wayback Machine.. Посетен на 10 март 2016 г.
- ↑ Hunt, Ray C. Behind Japanese Lines: An American Guerrilla in the Philippines. University Press of Kentucky, 2000. ISBN 978-0-8131-0986-2. с. 107. Посетен на February 24, 2011.
- ↑ Stein Ugelvik Larsen, Fascism Outside Europe, Columbia University Press, 2001, p. 785
- ↑ Smith, „Triumph in the Philippines“ Appendix H
- ↑ Cannon, Leyte: Return to the Philippines, pp. 368 – 369
- ↑ Smith, pp. 692 – 693"
- ↑ а б в Tucker, Spencer. Almanac of American Military History, Vol. 1. ABC-CLIO, 2012. ISBN 978-1-59-884530-3. с. 1668.
- ↑ "Triumph in the Philippines" pp. 48 & 66 Архив на оригинала от 2016-12-24 в Wayback Machine.. Посетен на 26 октомври 2015 г.
- ↑ "Luzon" Архив на оригинала от 2008-12-15 в Wayback Machine. 93 400 пострадали извън бойните действия на остров Лусон. Посетен на 26 октомври 2015 г.
- ↑ а б "Triumph in the Philippines" pp. 48 – 66 Архив на оригинала от 2016-12-24 в Wayback Machine.. Посетен на 26 октомври 2015 г.
- ↑ Според National World War II Museum, загиналите филипинските войници по време на войната наброяват 57 000. Голяма част от тях загиват по време на кампанията през 1944 – 45 г.
- ↑ Final report, progress of demobilization of the Japanese Armed Forces, Part III: Overseas Areas and IV: Air Forces enclosure #44. Посетен на 10 март 2016 г. Архив на оригинала от 2016-01-05 в Wayback Machine. 109 890 японски военни са репатрирани след войната, което оставя около 419 912 убити, ранени, изчезнали или укриващи се.
- ↑ American Battles and Campaigns: A Chronicle from 1622 to 2010 by Chris McNab, p. 184.
- ↑ American Historical Association: Lessons from Iwo Jima. Посетен на 13 ноември 2015 г..
- ↑ Включва починалите от рани, но изключва тези починали извън бойните действия. Общият брой на жертвите по време на бойните действия достига 60717. Остров Лусон: 8 310 убити и 29 560 ранени,[6] остров Лейте: 3 593 убити или изчезнали и 11 991 ранени,[7] други: 2 070 убити и 6 990 ранени[8]
- ↑ 3 800 при залива Лейте,[9] 2 680 в месеца след 13 декември 1944 г. и 790 по време на тайфун[10]
French
Deutsch
