Никола Хърлев – Уикипедия

Никола Хърлев
български революционер
Роден
1873 г.
Починал
21 март 1931 г. (58 г.)

Учил вСолунска българска мъжка гимназия

Никола Георгиев Хърлев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Никола Хърлев е роден през 1873 година в сярското село Горно Броди, тогава в Османската империя. Негов брат е революционерът от ВМОРО Андрей Хърлев. Завършва в 1892 година със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] През 1896 година е главен учител на третокласното училище в Кавадарци и същевременно е председател на Тиквешкия революционен комитет на ВМОРО, докато членове са Георги Попхристов, Иван Минчев, Янаки Илиев и Атанас Божков[2]. После се премества в Гевгели, където върши същата дейност. Като член на Гевгелийския революционен комитет представлява Гевгелийския революционен район на Солунски конгрес на ВМОРО от 1903 година, когато е взето решение за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание. След това последователно е учител в Лерин, Драма, Кукуш и други[3]. През 1909 година е кукушки околийски училищен инспектор.

Умира на 21 март 1931 година в София.[4]