21 март – Уикипедия

21 март е 80-ият ден в годината според григорианския календар (81-ви през високосна). Остават 285 дни до края на годината.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

• 1191 г. – Целестин III става римски папа.
• 1201 г. – Българо-византийски войни: Започва Обсадата на Варна.
• 1590 г. – Персийско-османска война (1578-1590): Сключен е мирен договор, с който Персия признава османските завоевания.
• 1684 г. – Италианският астроном Джовани Доменико Касини открива Диона и Тетида – естествени спътници на Сатурн.
• 1772 г. – Създаден е окръг Нортъмбърланд в щата Пенсилвания, САЩ.
• 1798 г. – Създаден е окръг Уейн в щата Пенсилвания, САЩ.
• 1804 г. – Обнародван е Наполеоновият кодекс.
• 1844 г. – Сключен е едикт за веротърпимост в Светите земи.
• 1857 г. – При земетресение в Токио, Япония загиват над 100 000 души.
• 1871 г. – Ото фон Бисмарк e избран за Канцлер на Германия.
• 1871 г. – В имението си край Крайова е убит видният възрожденец доктор Петър Берон.
• 1871 г. – Журналистът Хенри Мортън Стенли започва своето странстване, в опит да открие мисионера и изследовател Дейвид Ливингстън.
• 1895 г. – Създаден е окръг Навахо в щата Аризона, САЩ.
• 1908 г. – Френският пилот Анри Фарман пилотира първия самолет с пасажери.
• 1909 г. – В Румъния е приет закон, задължаващ изселващите се от Северна Добруджа българи да продават земите си по занижени цени на държавата.
• 1919 г. – Създадена е Унгарската съветска република.
• 1922 г. – Приет е Закон за общ български правопис.
• 1930 г. – Извършен е първият полет на тежкия бомбардировач ТБ-3, използван от ВВС на СССР през 1930-те години и от времето на Втората световна война.
• 1933 г. – Ден на Потсдам.
• 1942 г. – Извършен е първият полет на съветски едноместен едномоторен изтребител Ла-5, използван по време на Втората световна война.
• 1945 г. – Втората световна война: България и Съветският съюз приключват успешно отбраната на северния бряг на река Драва след Дравската операция.
• 1946 г. – Първото правителство на Отечествения фронт подава оставка.
• 1948 г. – Основана е френската държавна компания RATP.
• 1953 г. – Белвю в щата Вашингтон, САЩ получава статут на град.
• 1963 г. – Затворът Алкатрас, разположен на остров в Санфранциския залив, е закрит.
• 1964 г. – Димитър Димов става председател на Съюза на българските писатели.
• 1966 г. – Поставя се началото на традиционния празник на град Кюстендил, известен като „Кюстендилска пролет“.
• 1969 г. – САЩ извършват ядрен опит на полигона в Невада.
• 1969 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм Мъже в командировка.
• 1980 г. – Американският президент Джими Картър обявява бойкот на Летни олимпийски игри 1980 в Москва в знак на протест срещу нахлуването на СССР в Афганистан.
• 1986 г. – Георги Атанасов става министър-председател на България на мястото на Гриша Филипов.
• 1988 г. – Самолет Боинг 747 на американската компания „Пан Ам“, извършващ полет 103 по линията Лондон – Ню Йорк, експлодира във въздуха над Локърби – Шотландия. Загиват 243 пасажера, 16 души екипаж и 11 жители на Локърби.
• 1990 г. – Намибия получава независимост след 75 години управление от ЮАР.
• 1991 г. – Преустановено е награждаването с орден Георги Димитров.
• 1994 г. – Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата влиза в сила.
• 1997 г. – Състои се премиерата на американски биографичен филм Селена.
• 1999 г. – След 478-часово пътешествие Бертран Пикар и Брайън Джоунс стават първите хора, обиколили Земята с балон.
• 2001 г. – Военният министър Бойко Ноев подписва споразумение с генералния секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън за преминаване на войски през българска територия и за създаване на военни бази.
• 2003 г. – Започват Битката за Ум Касър и Битката за Басра – първите битки от войната в Ирак.
• 2006 г. – Създадена е социалната мрежа Twitter.

Родени[редактиране | редактиране на кода]

• 1227 г. – Карл I Анжуйски, пръв владетел на Неаполитанско кралство († 1285 г.)
• 1685 г. – Йохан Себастиан Бах, германски композитор († 1750 г.)
• 1763 г. – Жан Паул, немски писател († 1825 г.)
• 1768 г. – Жан Батист Жозеф Фурие, френски математик († 1830 г.)
• 1806 г. – Бенито Хуарес, президент на Мексико († 1872 г.)
• 1825 г. – Александър Можайски, руски учен († 1890 г.)
• 1839 г. – Модест Мусоргски, руски композитор († 1881 г.)
• 1854 г. – Лео Таксил, френски писател († 1907 г.)
• 1867 г. – Иван Стойчев, български революционер († 1903 г.)
• 1872 г. – Димитър Думбалаков, български революционер († 1915 г.)
• 1872 г. – Христо Саракинов, български революционер († 1908 г.)
• 1875 г. – Димитър Ганчев, български революционер († 1912 г.)
• 1889 г. – Бърнард Фрайбърг, британски офицер († 1963 г.)
• 1889 г. – Иван Метев, български инженер († 1913 г.)
• 1896 г. – Аспарух Темелков, български актьор († 1964 г.)
• 1898 г. – Йордан Стратиев, български поет и дипломат († 1974 г.)
• 1909 г. – Сидония Атанасова, българска художничка († 1994 г.)
• 1913 г. – Джордж Абакасис, британски автомобилен състезател († 1991 г.)
• 1921 г. – Борис Априлов, български писател († 1995 г.)
• 1923 г. – Михаил Марков, български политик († 1951 г.)
• 1925 г. – Илда Гадеа, първата жена на Че Гевара († 1974 г.)
• 1925 г. – Питър Брук, английски режисьор († 2022 г.)
• 1927 г. – Ханс-Дитрих Геншер, германски политик († 2016 г.)
• 1928 г. – Петер Хакс, немски драматург († 2003 г.)
• 1931 г. – Блаже Ристовски, историк от Република Македония († 2018 г.)
• 1935 г. – Брайън Клъф, английски футболист († 2004 г.)
• 1935 г. – Митрополит Филарет, руски духовник († 2021 г.)
• 1940 г. – Соломон Бърк, американски соул певец († 2010 г.)
• 1941 г. – Дирк Фримаут, белгийски космонавт
• 1941 г. – Стойка Иванова, северняшка народна певица
• 1941 г. – Пласидо Доминго, испански певец
• 1942 г. – Али Абдула Салех, йеменски политик († 2017 г.)
• 1944 г. – Хилари Минстър, британски актьор († 1999 г.)
• 1946 г. – Боян Обретенов, български публицист
• 1949 г. – Славой Жижек, словенски писател
• 1950 г. – Роджър Ходжсън, британски музикант
• 1951 г. – Искра Радева, българска актриса
• 1956 г. – Нели Огнянова, български юрист
• 1958 г. – Гари Олдман, британски актьор
• 1960 г. – Айртон Сена, бразилски пилот от Ф1 († 1994 г.)
• 1960 г. – Зденка Тодорова, български журналист
• 1961 г. – Лотар Матеус, немски футболист
• 1962 г. – Матю Бродерик, американски актьор
• 1963 г. – Роналд Куман, холандски футболист
• 1967 г. – Харалан Александров, български антрополог
• 1968 г. – Благовест Стоянов, български състезател
• 1969 г. – Али Даи, ирански футболист
• 1975 г. – Марк Уилямс, уелски играч на снукър
• 1978 г. – Рани Мукерджи, индийска актриса
• 1979 г. – Ангел Джамбазки, български политик
• 1980 г. – Марит Бьорген, норвежка ски бегачка
• 1980 г. – Роналдиньо, бразилски футболист
• 1982 г. – Емилия, българска певица
• 1984 г. – Василий Гончаров, руски музикант
• 1990 г. – Иван Ранчев, български сноубордист
• 1997 г. – Мартина Стоесел, аржентинска актриса, танцьорка, певица и модел
• 1998 г. – Петър Байков, български актьор

Починали[редактиране | редактиране на кода]

• 547 г. – Бенедикт Нурсийски, италиански духовник (* 480 г.)
• 1762 г. – Никола Луи дьо Лакай, френски астроном (* 1713 г.)
• 1857 г. – Уилям Скорсби, шотландски изследовател (* 1789 г.)
• 1871 г. – Петър Берон, български просветител (* 1799 г.)
• 1896 г. – Ангел Бамбалов, български революционер (* 1855 г.)
• 1902 г. – Михаил Апостолов, български революционер (* 1871 г.)
• 1905 г. – Гого Киров, български революционер (* ? г.)
• 1905 г. – Стойко Христов, български революционер (* ?)
• 1906 г. – Иванчо Карасулията, български революционер (* 1875 г.)
• 1907 г. – Мише Развигоров, български революционер (* 1873 г.)
• 1910 г. – Надар, френски фотограф (* 1820 г.)
• 1912 г. – Омил Глишич, сръбски революционер (* 1892 г.)
• 1921 г. – Ростислав Блъсков, български политик (* 1884 г.)
• 1926 г. – Стат Антонов, български лекар (* 1844 г.)
• 1928 г. – Мицко Солаков, български революционер (* 1890 г.)
• 1931 г. – Зигмунт Пулавски, полски пилот (* 1901 г.)
• 1933 г. – Иржи Поливка, чешки лингвист (* 1858 г.)
• 1933 г. – Константин Груев, български революционер (* 1869 г.)
• 1934 г. – Георги Пейков, български просветен деец (* 1848 г.)
• 1938 г. – Джон Бейтс Кларк, американски икономист (* 1847 г.)
• 1947 г. – Джоузеф Баркрофт, английски физиолог (* 1872 г.)
• 1953 г. – Тони Волф, швейцарски психолог (* 1888 г.)
• 1954 г. – Никола Бакърджиев, български военен деец (* 1881 г.)
• 1964 г. – Никола Диклич, хърватски музикант (* 1890 г.)
• 1970 г. – Марлен Хаусхофер, австрийска писателка (* 1920 г.)
• 1973 г. – Петър Нешев, български офицер (* 1901 г.)
• 1977 г. – Алекси Квартирников, български инженер (* 1893 г.)
• 1985 г. – Майкъл Редгрейв, английски актьор (* 1908 г.)
• 1989 г. – Чезаре Мусати, италиански математик (* 1897 г.)
• 2014 г. – Кирил Пандов, български футболист (* 1928 г.)
• 2019 г. – Стефка Кушлева, българска народна певица (* 1938 г.)

Празници[редактиране | редактиране на кода]

• Международен ден срещу расовата дискриминация (по повод на полицейската стрелба срещу протестиращи жени в Южна Африка, обявен за международен ден от ООН през 1966 г.)
• Международен ден на кукления театър
• Международен ден на горите (международен), определен с резолюция на ООН, отбелязва се от 2013 г.
• Начало на годината в бахайския календар
• Ден на хората, болни от синдром на Даун
• Световен ден на добрия сън
• Световен ден на гората (отбелязва се от 1972 г.)
• ЮНЕСКО – Световен ден на поезията
• Арабски свят – Ден на майката
• Бразилия – Празник на град Америку Бразилиенси
• България, Кюстендил – Ден на пролетта в Кюстендил
• Германия – Ден на Потсдам
• Грузия – Ден на граничната охрана
• Италия – Ден на дървото
• Италия – Празник на град Норча
• Ирак – Ден на пролетта
• Лесото – Ден на засадените гори
• Малайзия – Ден на султана на Теренгану
• Намибия – Ден на независимостта (от ЮАР, 1990 г., национален празник)
• САЩ – Ден на земеделието
• Тунис – Ден на младежа
• Южна Африка – Ден на правата на човека