French
DeutschГеорги Кандиларов – Уикипедия
| Георги Кандиларов | |
| български просветен деец | |
 5 май 1883 г. Фото Франчишек Мезер, Киев | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Съпруга | Ана Тръпчева |
| Георги Кандиларов в Общомедия | |
Георги Стоянов Кандиларов е български учител, организатор на българското просветно дело в Македония в края на XIX – началото на XX век.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Котел в 1851 година. Учителства в родния си град от 1869 до 1873 година. В 1880 година завършва семинария в Одеса, Русия, а в 1884 година и Киевската духовна академия. В 1880 година е сред основателите на българската мъжка гимназия в Солун, като от 1883 до 1887 година е неин директор и управител,[2] както и на българските начални училища в града. В 1884 – 1885 година е директор и на българската девическа гимназия в Солун. В 1887 – 1889 година работи във Воден. Избран е за председател на Воденската българска община и работи активно за уреждането на българското просветно дело във Воденско.[3] Арестуван е от властите и осъден на заточение. След като е оправдан става управител на българските училища в Битоля (1889 – 1890), Сяр (1891) и Скопие. Като директор на Сярското българско четирикласно училище полага големи усилия, за да подобри окаяното положение, в което го оставил предшественикът му.[4]
В Македония Кандиларов развива широка просветна дейност и участва в откриването на 35 училища. Властите отнемат учителското му разрешително и го арестуват. Кандиларов се разболява и се връща в родния си Котел. От 1892 до 1895 година учителства в духовното училище в Лясковец, от 1896 година в Духовната семинария в Цариград, като от 1897 до 1899 година е неин ректор. От 1900 до 1906 година е директор на девическата гимназия в Русе. Учителства в Софийската духовна семинария (1916 – 1918) и в Пловдивската духовна семинария (1920 – 1925).
Кандиларов е женен за учителката воденчанка Анна Тръпчева.
Умира в 1943 година в Арбанаси.[5][6]
Трудове[редактиране | редактиране на кода]
- Българските гимназии и основни училища в Солун, София, 1930
- Българските училища в град Воден от 1869 до 1913 година. – В: „Беломорски преглед“, т. 2, София, 1944
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Тръпко Чалъков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стоян Чалъков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андрей Стоянов (1838 – 1910) | Тръпче Стоянов (1833 – 1915) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Николай Стоянов (1933 – 1968) | Апостол Тръпчев | Анна Кандиларова (1865 – 1941) | Георги Кандиларов (1851 – 1943) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Томовъ, Т. В. Георги Кандиларовъ // Илюстрация Илиндень 10 (150). Илинденска организация, Декемврий 1943. с. 2.
- ↑ „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 293.
- ↑ Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки: Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 362 (коментар и бележки).
- ↑ Попстоилов, Антон. По възраждането на българите в град Сяр // „Архив на министерството на народното просвещение“ ІI (2, юни). София, 1910. с. 32.
- ↑ Енциклопедия „България“, том 3, Издателство на БАН, София, 1983
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 449.
