Мохамед ал-Идриси – Уикипедия

Ал-Идриси
Dreses
арабски пътешественик
Статуя на ал-Идриси в Сеута
Статуя на ал-Идриси в Сеута

Роден
около 1111 г.
Починал
около 1166 г. (55 г.)

Религияислям
Научна дейност
ОбластГеография
Работил впридворен картограф на Рожер II (Сицилия)
Известен сTabula Rogeriana
Ал-Идриси в Общомедия

Абу Абдула Мохамед Ал-Идриси Ал-Куртуби Ал-Хасани ас-Сабти, или само Ал-Идриси (на арабски: أبو عبد الله محمد الإدريسي القرطبي الحسني السبتي; на латински: Dreses; 1100 – 1165)[1], е мюсюлмански андалуски географ, картограф и египтолог, живял в Палермо, Сицилия в двора на крал Рожер II. Мохамед Ал-Идриси е роден в Сеута по време на царуването на династията на Алморавидите и принадлежи към рода на Хамудидите.

Ал-Идриси е от рода на Хамудидите, знатен род на ислямски владетели от Северна Африка и Ал-Андалус, който претендира, че произхожда от Идрисидите от Мароко и чрез тях е директен наследник на пророка Мохамед.

Ал-Идриси е роден в град Сеута, където неговият прадядо бил принуден да се укрие след прогонването на рода му от Малага от Зиридите от Гранада. Младежът прекарва по-голямата част от младежките си години в пътуване между Северна Африка и Андалусия, с което получава подробна информация за двата региона. Той посещава Мала Азия още на 16 години, а голяма част от образованието си получава в Кордоба.

Ал-Идриси пътува много и из Европа: Португалия, по френския бряг на Атлантически океан и на север достига до английския Йорк (тогава Йорвик)[1].

Поради конфликтите и нестабилността в Ал-Андалус, където вече властват Алмохадите, Ал-Идриси се присъединява към свои съвременници като Абу Ал-Сол в Сицилия, откъдето норманите са прогонили Фатимидите. Там той прекарва осемнадесет години в двора на крал Рожер II.

Идриси създава три основни географски произведения, като обединява арабските знания, събрани от пътешественици и търговци: (1) сребърна планисфера с карта на света, (2) карта на света, съставена от 70 отделни секции, получени с разделянето на Земята на север от екватора на седем климатични зони с равна ширина, всяка от които разделена на свой ред на десет равни части по линиите на географската дължина и (3) географски текст, предназначен за описание на планисферата[1].

Картата на Рожер, рисувана от Ал-Идриси за Рожер II през 1154 година, една от най-точните средновековни карти на познатия свят.

Най-голяма известност придобива първото от тях – Картата на Рожер (на латински: Tabula Rogeriana) – една от най-точните средновековни карти на познатия тогава свят[2]. Картата е изложена пред монарха върху двуметров сребърен диск-планисфера. По-късно тази карта служи за илюстрация на неговия основен географски труд Kitab nuzhat al-mushtaq, (на латински: Opus Geographicum), с възможен превод Изкушение за човека, мечтаещ да пътува до далечни места[3], запазен в оригинал и различни преводи. Ал-Идриси е повлиял и вдъхновил пътешественици и откриватели като Ибн Батута, Ибн Халдун, Пири Реис, Христофор Колумб и Вашку да Гама.

Основният труд на Ал-Идриси е сборникът с географска информация, чието заглавие освен горепосоченият превод е преведено и като Книга за приятни пътувания в далечни страни или Удоволствие за този, който иска да пресече хоризонта. Трудът е запазен в девет ръкописни преписа, седем от които съдържат карти.[4] Във въведението си Ал-Идриси споменава два свои източника на географски координати: Клавдий Птолемей и арабски астроном (вероятно Исхак ибн Ал-Хасан Ал-Заят), като информира, че е сравнявал устни разкази от различни източници, за да потвърди точността на географските координати.[4]

Съкратена версия на арабския текст е публикуван в Рим през 1592, като това е една от първите арабски книги, някога отпечатани в превод на латински. Друг съкратен вариант на текста е публикуван в Париж през 1619 г. с подвеждащо заглавие География на Нубия. Едва в средата на 19 век е публикуван пълен превод на арабския текст – на френски от Пиер-Амеде Жобер. През 1960 неточностите в изданието Жобер са отстранени и пълният арабски текст е публикуван отново, като това издание достига и до България.

Споменаване на островите в Северно море

[редактиране | редактиране на кода]

Ал-Идриси споменава Ирландия и нейното местоположение (Irlandah-Al-kabirah).[5]. Според него, „от брега на Исландия до Великата Ирландия, времето за плаване е един ден“.

Споменаване на Китай

[редактиране | редактиране на кода]

Ал-Идриси споменава, че китайски джонки носят и търгуват с кожи, железни продукти, коприна, както и стъкло от град Ханджоу[6]

Споменаване на Америка

[редактиране | редактиране на кода]

Ал-Идриси съобщава в своя географски текст Нузхат ал-Муштак за възможни плавания до Америка.[7]. Това твърдение се основава на превод на проф. Мухамад Хамидуллах, който е спорен[8] Според тази теория андалуски мореплаватели Mugharrarin достигат Саргасово море близо до Бермудите, на хиляди километри от американския континент. Въпреки това, историята, съобщена от Идриси, първа посочва и формулира концепцията на Великите географски открития.

Споменаване на България

[редактиране | редактиране на кода]

Новото издание на Идриси в България от 1960 г. съдържа целия арабски текст и е снабдено с български превод и коментар. Трудът съдържа безценен изворов материал за българските и за съседните им земи през XI и XII век. Идриси съобщава за днешните София, Стара Загора, Мачин, Шумен, Търговище, Ниш, Скопие, Родосто, Малешево, Струмица, Мелник, а също така за изчезнали градове като Авли. Преводът се превръща в събитие в медиевистиката и дава възможност да се запълни една съществена празнота в изследванията на стопанския облик на българските градове в периода на византийското владичество. Характерното за Идриси е това, че когато разказва за градовете на Балканския полуостров, почти не засяга или много рядко засяга занаятчийското производство в тях. Идриси е придворен географ на краля на „Сицилия, Италия, Ломбардия и Калабрия“ в период, когато италиански търговци систематически навлизат в Балканския полуостров. Вероятно Географията на Идриси е предназначена да ориентира в кои градове и градски райони могат да се закупят зърнени храни, от които най-много се интересуват по това време италианските търговци, и да се намери „многолюден пазар“ за докараните от тях стоки.[9]

Освен към географията, Идриси проявява интерес и към медицината и неговият труд Kitāb al-adwiya al-mufradah („Книга за простите лекарства“), в който са посочени имена на лекарства на 12 езика, демонстрира и лингвистичните му способности. Имал е и литературни интереси и сам той е пишел стихове[1].

В популярната култура

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ал-Идриси е главен герой Тарик Али в книгата Султан в Палермо.
  • Ал-Идриси и неговите идеи са споменати от Паскал Мерсие в книгата Нощен влак за Лисабон.
  • Идриси е оказал сериозно влияние върху европейски автори като Марино Сануто-старши, Антонио Mалфанте, Хауме Ферер и Алонсо Фернандес де Луго.
  • ИДРИСИ ГИС – система, разработена от университета Кларк, е наречена в чест на Мохамед Ал-Идриси
  • През 2010 г. правителството на остров Мавриций откри възпоменателна плоча с планисферата на Ал-Идриси в порт Луи.[10]

Географските карти на ал-Идриси

[редактиране | редактиране на кода]
  1. а б в г Ash-Sharīf al-Idrīsī | Arab geographer // Encyclopedia Britannica. Посетен на 6 декември 2019. (на английски)
  2. Scott S.P., 1904, History of the Moorish Empire in Europe, (Vol. 3), Lippincott, Philadelphia, p. 461 – 462
  3. John Dickie, Delizia!
  4. а б Ducène, Jean-Charles, Les coordonnées géographiques de la carte manuscrite d'al-Idrisi//Der Islam, 2011, volume=86, p.271 – 285
  5. Dunn, 2009, p. 452.
  6. www.muslimheritage.com
  7. Mohammed Hamidullah (Winter 1968). „Muslim Discovery of America before Columbus“, Journal of the Muslim Students' Association of the United States and Canada 4 (2): 7 – 9 [1]
  8. Idrisi, Nuzhatul Mushtaq– „La première géographie de l'Occident“, comments by Henri Bresc and Annliese Nef, Paris, 1999
  9. Страшимир Н. Лишев, ГЕОГРАФИЯТА НА ИДРИСИ КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973
  10. AL-IDRISSI: Monuments and Memoires of the Company Garden – Port Louis – Vintage Mauritius // Vintage Mauritius. Посетен на 20 януари 2020. (на английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Muhammad al-Idrisi в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​