French
DeutschМавриций – Уикипедия
Тази статия е за държавата в Африка. За византийския император вижте Маврикий (Византийска империя).
| Република Мавриций | |
| Девиз: Stella Clavisque Maris Indici „Звезда и ключ на Индийския океан“ | |
| Химн: Motherland | |
.svg) Местоположение на Мавриций | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 2040 km² (на 169-о място) |
| Води | 0,07% |
| Климат | тропичен |
| Столица | Порт Луи |
| Най-голям град | Порт Луи |
| Официален език | няма[б 1] |
| Религия | 48,54% индуизъм 32,71% християнство 17,30% ислям 1,45% други религии |
| Демоним | маврициец |
| Население (2019) | 1 265 475 (на 158-о място) |
| Население (2011) | 1 237 091 |
| Гъстота на нас. | 620 души/km² (на 21-во място) |
| Градско нас. | 40,8% (на 147-о място) |
| Управление | |
| Форма | унитарна парламентарна република |
| Президент | Притвирайсинг Роопун |
| Вицепрезидент | Еди Боасезон |
| Организации | ООН, Африкански съюз |
| Законодат. власт | Национално събрание |
| История | |
| Независимост | от Великобритания |
| Конституция | 12 март 1968 г. |
| Република | 12 март 1992 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2022) | 31,720 млрд. щ.д.[1] (на 144-то място) |
| БВП на човек (ППС) | 25 043 щ.д. (на 66-о място) |
| БВП (ном., 2022) | 11,263 млрд. щ.д. (на 150-о място) |
| БВП на човек (ном.) | 8892 щ.д. (на 101-во място) |
| ИЧР (2021) | 0,802 (много висок) (на 64-то място) |
| Джини (2017) | 36,8 (среден) |
| Прод. на живота | 74,9 години (на 81-во място) |
| Детска смъртност | 16,0/1000 (на 110-о място) |
| Грамотност | 87,4% (на 120-о място) |
| Валута | Маврицийска рупия (MUR) |
| Други данни | |
| Часова зона | MUT (UTC+4) |
| Формат на датата | дд/мм/гггг |
| Автомобилно движение | ляво |
| Код по ISO | MU |
| Интернет домейн | .mu |
| Телефонен код | +230 |
| ITU префикс | 3BA-3BZ |
| Официален сайт | mauritius.net |
| |
| Мавриций в Общомедия | |
Република Мавриций (на френски: Maurice; на английски: Mauritius) е островна държава в югозападната част на Индийски океан, на около 900 km източно от най-големия африкански остров Мадагаскар. Освен остров Мавриций, републиката включва островите Св. Брендън, Родригес и Агалега.
Населението на Мавриций е мултиетническо, мултикултурно и многоезично. Правителството на острова е съставено по модел на Уестминстърската парламентарна система, а страната се радва на силна демокрация, както и на икономическа и политическа свобода. Индексът на човешкото развитие на Мавриций е сред най-високите в Африка. Това е най-конкурентоспособната и една от най-развитите икономики в Африка.[2]
Страната разчита основно на производството, финансовите услуги, туризма и информационните и комуникационните технологии.[3] Правителството предоставя универсално здравеопазване, безплатно средно образование и безплатен обществен транспорт за ученици, пенсионери и инвалиди.[4]
Открит през 1507 г. от моряци от Португалия, остров Мавриций е известен с разнообразната си флора и фауна, с много ендемични видове. Той е бил дом на птицата додо (вид нелетящ гълъб) и на няколко други птичи вида, изчезнали в резултат човешка дейност, малко след заселването на хората (18. век).
География[редактиране | редактиране на кода]
Общата площ на островната държава е 2040 km², като включва големия едноименен остров (1865 km²), остров Родригес (104 km², на 580 km на изток), островите Каргадос-Карахос (Сен Брандон, на 400 km на североизток) и островите Агалега (на 1050 km на север). Дължината на бреговата линия е 280 km и е обградена с коралови рифове, които затрудняват подходите към островите.[5]
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
Цялата островна група е с вулканичен произход. Остров Мавриций е изграден от базалти, доломити и туфи. Релефът е хълмист и нископланински, особено в югозападната част, където се издига връх Питон (826 m). Централната част е платовидна, с височина до 600 m, а северната и източната е заета от тясна крайбрежна равнина. На остров Родригес максималната височина е 396 m.[5]
Климат, води[редактиране | редактиране на кода]
Климатът е тропичен, морски. Средната температура на най-топлия месец (февруари) е 26°С, а на най-хладния (август) от 14°С във вътрешните райони до 18,5°С по крайбрежието. Годишното количество на валежите е от 1500 – 2500 mm в крайбрежната равнина до 3500 – 5000 mm в централното плато и в планината на югозапад. Максимумът на валежите е предимно през лятото. От януари до март островите са подложени на ураганни ветрове (тайфуни). Реките са маловодни, а през сухия сезон напълно пресъхват. Най-голямата река на остров Мавриций е Гранд Ривър.[5]
Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]
Почвите са много плодородни, развити върху вулканични скали. Главният остров е покрит с гъсти тропически гори с ценни дървесни видове (черно дърво и др.). В миналото целият остров е бил покрит с гъсти гори, които в равнините и по-ниските части на планините са напълно унищожени, запазили са се само в планините и заемат 1/3 от територията на остров Мавриций. Фауната се отнася към Мадагаскарската подобласт на Етиопската зоогеографска област, отличава се със своето многообразие и е ендемична (слонски костенурки и др.). Особено многочислен е птичият свят.[5]
История[редактиране | редактиране на кода]
Макар че е открит от португалци още в началото на 16. век и въпреки опитите за колонизация от 1598 г. до 1710 г. от страна на Нидерландия, първото по-трайно присъствие на хора там започва около 1715 г. Тогава там идват французи, които го преименуват на Ил дьо Франс (на френски: Île de France), т.е. Френски остров. Франция официално предава Мавриций на Великобритания по силата на Парижкия договор от 30 май 1814 г. Британската колония съставлява само главния остров, заедно с Родригес, Св. Брендън, Тромлен и островите Чагос, докато Сейшелите стават отделна колония през 1906 г.[6]
През 1965 г., три години преди обявяването на независимостта на Мавриций, Великобритания отделя архипелага Чагос от територията на Мавриций и го включва към Британската индоокеанска територия.[7] Суверенитетът на Чагос е оспорван между Мавриций и Великобритания. През февруари 2019 г. Международният съд на ООН нарежда на Великобритания да върне архипелага Чагос на Мавриций възможно най-скоро.
Суверенитетът на Тромлен е оспорван между Мавриций и Франция, тъй като той е един от островите, които не са изрично споменати в Парижкия договор.[8]
Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]
Административно деление[редактиране | редактиране на кода]
Остров Мавриций е разделен на 9 окръга:
- Ривиер Ноар (Столица: Тамарин)
- Флак (Сентре де Флак)
- Гранд Порт (Махебург)
- Мока (Мока)
- Памплемус (Триолет)
- Плейнс Уилхемс (Beau-Bassin Rose-Hill)
- Порт Луи (Порт Луи)
- Ривиер дю Ремпар (Мапу)
- Саван (Суйак)
Един остров и две островни групи са зависими територии, принадлежащи на Мавриций. Това са:
Население[редактиране | редактиране на кода]
Населението на Република Мавриций е общо 1 288 000 души (2009). Етническият състав на населението е разнообразен. Доминират индомаврицийците (68%), потомци на индийски наемни работници, докарани насила на островите през XIX в. Втората по големина етническа група (27%) е със смесен произход – маврицийци-креоли. Официален език няма; най-разпространен е английският, други езици: френски, маврицийски креолски, бихари, хинди, тамилски. Основните религии са индуизъм (48,5%), християнство (католици), ислям (сунити).
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
След като става независима държава от Великобритания през 1968 г., Мавриций се развива от икономика с ниски доходи от селското стопанство към разнообразна икономика със средни доходи, която се основава на туризма, текстилите, захарта и финансовите услуги. Икономическата история на Мавриций е наричана „чудото Мавриций“ и „успехът на Африка“.[9]
През последните години информационните и комуникационните технологии, морската храна, развиването на собствеността, здравеопазването, възобновяемите източници на енергия и образованието се открояват като важни сектори, привличайки значителни инвестиции както от страната, така и от чужбина.[10]
Мавриций не разполага с използваеми запаси от изкопаеми горива и разчита на петролни продукти, за да задоволява енергийните си нужди. Местните възобновяеми източници на енергия включват горива от биомаса, водна, слънчева и вятърна енергия.[11] Мавриций има една от най-големите изключителни икономически зони в света, а през 2012 г. правителството обявява намерението си да развива морска икономика.[12]
Мавриций се класира високо по отношение на икономическата конкурентоспособност, приятелския инвестиционен климат, доброто управление и свободната икономика.[13][14][15] БВП (по паритета на покупателната способност) на глава от населението е над 22 909 щатски долара към 2018 г. – един от най-високите в Африка.[13][14][15]
През 2019 г. Световната банка поставя Мавриций на 20-о място в света по лекота на правене на бизнес.[15][16] Според Министерството на външните работи на страната, основните препятствия са силната зависимост от малко промишлени сектори, голямото изтичане на мозъци, оскъдността на квалифицирана работна ръка, застаряването на населението и неефективните публични компании.[17]
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Други[редактиране | редактиране на кода]
Известен представител на фауната на острова е изчезналата птица додо.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Мавриций на сайта на МВФ
- ↑ World Economic Forum. The Global Competitiveness Report 2017 – 2018 // Посетен на 24 декември 2018.
- ↑ National Accounts Estimates (2015 – 2018) – December 2018 issue // Посетен на 24 декември 2018.
- ↑ Stiglitz, Joseph. The Mauritius miracle, or how to make a big success of a small economy. 7 март 2011.
- ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Маврикий, т. 15, стр. 140
- ↑ Written Statement of the Republic of Mauritius. Т. 1. International Court of Justice, 1 март 2018. с. 23 – 24. Архив на оригинала от 2018-12-16 в Wayback Machine.
- ↑ Colonial Office Telegram No. 199 to Mauritius, No. 222 to Seychelles, 21 July 1965, FO 371/184524. Permanent Court of Arbitration.
- ↑ Hervé, Gaymard. A. Un Différend Ancien Avec Maurice Quant À La Souveraineté Sur Tromelin. National Assembly, 20 март 2013.
- ↑ Mauritius: The Drivers of Growth – Can the Past be Extended?
- ↑ Mauritius // CIA World Factbook. Архивиран от оригинала на 2018-12-11. Посетен на 4 януари 2012.
- ↑ Joseph E. Stiglitz. The Mauritius Miracle. Project Syndicate. Посетен на 21 април 2012.
- ↑ Moving the Nation Forward. Government of Mauritius. Посетен на 21 април 2012. Архив на оригинала от 2019-04-13 в Wayback Machine.
- ↑ а б Mauritius // The Heritage Foundation. Архивиран от оригинала на 2012-04-10. Посетен на 16 април 2012.
- ↑ а б 2012 Investment Climate Statement – Mauritius // U.S. Department of State. Посетен на 8 август 2012.
- ↑ а б в Economy Rankings. World Bank. Посетен на 24 октомври 2012.
- ↑ Walter, Karen. Ease of Doing Business: Maurice dégringole // 23 октомври 2016. Посетен на 18 януари 2017.
- ↑ UNCTAD
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Информация за Мавриций в CIA World Factbook (на английски език)
- Правителство на Мавриций Архив на оригинала от 2008-02-03 в Wayback Machine.
- Курс на остров Маврикий: путешествие в сердце Маврикия
.svg) | Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
| ||||||||||||||||||||||||||
| |||||