Иван Алтънов – Уикипедия

Иван Алтънов
български юрист
Портретна снимка на Иван Алтънов, шарже д'афер на България в Полша (Варшава, 1933)
Роден
Иван Георгиев Алтънов
Починал
7 април 1972 г. (79 г.)

Учил вСорбона
Право
Областмеждународно право
Работил вСофийски университет
Членува вМеждународен съд в Хага

Иван Георгиев Алтънов е български юрист и дипломат, член-кореспондент на Българска академия на науките и професор по международно право в Софийския университет.[1][2]

Роден е на 5 септември 1892 г. в София. През 1914 г. завършва право в Сорбоната, Париж. Работи като главен секретар на финансовата дирекция на междусъюзническа Тракия. От 1921 до 1948 г. заема различни длъжности в Министерството на външните работи и изповеданията, участва в българската делегация на Лозанската конференция (1922 – 1923), секретар е на представителствата в Истанбул и Париж. Преподава междудържавно и международно частно право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. От 1938 г. е доцент, а от 1944 г. е професор в Юридическия факултет на Софийския университет. През 1937 г. е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките. Член е на Международния съд в Хага. От 1944 до 1948 г. е главен секретар на Министерство на външните работи. Умира на 7 април 1972 г. в София.[1][2]

  • „Междусъюзнишка Тракия“ (1921)
  • „България и тракийският въпрос пред конференцията в Лозана“ (1926)
  • „Източният въпрос и нова Турция с особен оглед към интересите на България“ (1926)
  • „Проблемът с опазването на културните ценности в случай на война“ (1963)
  • „Правното положение на манастира „Зограф“ (1964)
  1. а б Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 13.
  2. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 51.