French
DeutschГеорги Петров (адвокат) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Петров.
| Георги Петров | |
| български юрист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 31 декември 1959 г. |
| Партия | Българска работническа социалдемократическа партия (обединена) Българска комунистическа партия |
Георги Петров Драгиев е деец на БКП, адвокат и прокурор, главен народен обвинител към Народния съд.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е 2 август 1891 г. в Стара Загора. След завършване на градската гимназия работи като учител в харманлийските, бургаските и старозагорските села.[1] От 1909 г. членува в БРСДП (обединена) в крилото на Никола Харлаков.[2] През 1912 г. напуска учителстването. През 1914 г. постъпва в Юридическия факултет на Софийския университет, но през 1915 г. прекъсва образованието си и става курсант в ШЗО. По време на Първата световна война е взводен командир в 12-и пехотен полк на Битолския фронт. Завършва юридическото си образование през 1921 г. почти без да е следвал, тъй като държавата признава на всички мобилизирани студенти военните години за следване. Изкарва съкратен адвокатски стаж.[1]
От 1920 г. е секретар на Окръжния комитет на БРСДП (об). На следващата година започва практика като адвокат в Стара Загора, където живее до 1941 г. Взема участие в Септемврийското въстание от 1923 г., поради което е арестуван и затворен; амнистиран е през 1924 г. През 1929 г. става защитник на 52-ма подсъдими комунисти.
През 1944 – 1945 г. е главен народен обвинител към т.нар. Народен съд, назначен и за отговорник на организацията и провеждането на процесите.[3]
На другия ден след прочитането на присъдите той заявява по радиото:
„Народните представители, които не са получили смъртни присъди, могат повторно да бъдат съдени и подведени под отговорност от „местните народни обвинители“ и съответно съдени в избирателните им райони, като могат да получат смъртни присъди.“[3]
Неговата оценка за действията на Народния съд, след като изброява присъдите и разстрелите, е следната:
„Примерът, който даде Нашият Народен съд, остава и ще остане ненадминат в международен мащаб, ще остане да блести като една скъпоценна корона в историята на нашия героичен народ.
Безспорно този резултат се дължи на нашата героична Партия, която пое тази акция почти изцяло в свои ръце и даде една здрава организация на това голямо народно дело.“ [4]
В отчета си – доклад пред ЦК на БРП (к) той се възмущава, че в Югославия, Румъния, Унгария, Полша и Чехословакия „народните акции“ са били компрометирани от меките присъди и се гордее:
„Народните съдилища в никоя страна няма да достигнат тези постижения, които безспорно зарегистрира българският народен съд. <...> Ето къде трябва да бъде нашата гордост национална!“ [4]
На следващата година става председател на Славянския комитет в България. В периода 1946 – 1948 г. е председател на Висшия адвокатски съвет. Между 1952 и 1954 г. е посланик на България в Полша.[2]
Умира на 31 декември 1959 г. в София.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Туртуриков, Георги. Старозагорската адвокатура и „Народния съд” 1944 – 1945 г. // sustz.com. с. 22 – 23.
- ↑ а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 335
- ↑ а б Алтънков, Никола Г. История на БКП 1919 – 1989. Изд. Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 477.
- ↑ а б Алтънков, Никола Г. История на БКП 1919 – 1989. Изд. Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 478.
| ||||||||||
