Дефис – Уикипедия

-

Пунктуация

апостроф ( или ' )
дефис ()
въпросителен знак ( ? )
двоеточие ( : )
запетая ( , )
кавички ( „ “ )
многоточие ( , ... )
наклонена черта ( / )
скоби (( )), ([ ]), ({ }), (< >)
тире ( , , , )
точка ( . )
точка и запетая ( ; )
удивителен знак ( ! )

Разделяне на думи

интервали ( ) () ()
interpunct ( · )

Обща типография

амперсанд ( & )
вертикална черта ( |, ¦ )
знакът @ ( @ )
знак за номер ( )
знак за параграф ( § )
долна черта ( _ )
процент и свързани знаци
( %, ‰, ‱ )
обратна наклонена черта ( \ )
тилда ( ~ )
звездичка ( * )
обел (÷)
обелиск ( ) ( )
градус ( ° )
прим ( )

Дефѝсът (съединителна чертица)[1] (от немски Divis  – съединителен знак, знак за деление, през руски дефис, от латински divisio – деление, разделяне) е непунктуационен[2] графичен знак, който е във вид на къса хоризонтална чертица и е без празно пространство от двете страни[3]. Знакът се нарича също и малко тире, но не бива да се забравя, че поначало тирето е различен препинателен знак и се отделя с интервали (шпации) от двете страни.[4]

Дефисът служи:[5]

  • за съединяване частите на някои видове сложни думи и словосъчетания при полуслято писане, напр. заместник-директор, министър-председател, ски-състезания, работническо-селски, гол-голеничък, що-годе;
  • при пренасяне на части от думи на нов ред;
  • при някои съкращения, напр. сел.-стоп. (селскостопански), чл.-кор. (член-кореспондент).
  • при оформяне на двойни лични и фамилни имена, вкл. съчетанията от фамилно име и приложения от типа син, баща, младши, напр.: Мария-Антоанета, Ал. Дюма-син, Кенеди-младши;
  • за свързване на частиците за сравнителна и превъзходна степен, напр. по-лош, най-лош;
  • за отбелязване на изпуснатите еднакви втори части на свързани със съюз и сложни думи, напр. аудио-, видео- и битова техника;
  • за свързване на буквената и цифровата част на сложни названия от типа Г-8, А-03
  • за свързване на числото с останалата част от сложната дума, напр. 10-годишен, 3-мата, 100-процентов
  • за свързване частите на съществителни, при които като подчинена основа е използвано название на буква или самата буква, която е изписана: алфа-стабилизатор, гама-лъчи, α-стабилизатор.

Дефисът и компютрите

[редактиране | редактиране на кода]

В някои набори от символи (кодировки) съществуват малко различаващи се знаци, имащи отношение към дефиса: обикновен дефис, неразкъсваем дефис, минус и др. Например в Уникод знаците са:

Име на български Име в Уникод Шестнадесетичен код Десетичен код Изглежда
дефис HYPHEN 2010 8208
неразкъсваем дефис NON-BREAKING HYPHEN 2011 8209
минус HYPHEN-MINUS 002D 45 -
  1. Речник на българския език, БАН
  2. Мурдаров, Владко и др. Официален правописен речник на българския език. София, Просвета, 2012. ISBN 978-954-01-2701-9. с. 103.
  3. Речник на българския език, БАН
  4. Мурдаров, Владко и др. Официален правописен речник на българския език. София, Просвета, 2012. ISBN 978-954-01-2701-9. с. 91.
  5. Речник за правоговор, правопис и пунктуация, С. 1998, „Атлантис КЛ“