Двоеточие – Уикипедия

:

Пунктуация

апостроф ( или ' )
дефис ()
въпросителен знак ( ? )
двоеточие ( : )
запетая ( , )
кавички ( „ “ )
многоточие ( , ... )
наклонена черта ( / )
скоби (( )), ([ ]), ({ }), (< >)
тире ( , , , )
точка ( . )
точка и запетая ( ; )
удивителен знак ( ! )

Разделяне на думи

интервали ( ) () ()
interpunct ( · )

Обща типография

амперсанд ( & )
вертикална черта ( |, ¦ )
знакът @ ( @ )
знак за номер ( )
знак за параграф ( § )
долна черта ( _ )
процент и свързани знаци
( %, ‰, ‱ )
обратна наклонена черта ( \ )
тилда ( ~ )
звездичка ( * )
обел (÷)
обелиск ( ) ( )
градус ( ° )
прим ( )

Двоеточието се поставя пред словосъчетания или изречения, които имат поясняващ характер, както и за отделяне на пряка реч. Знакът за двоеточие е две точки една над друга (:). Двоеточието е препинателен знак, който се поставя най-често пред изреждане.[1]

  1. Двоеточие се поставя след обобщаваща дума или израз, които въвеждат еднородни части на изречението (при изброяване). (с. 86, т. 98.2)[2] Например: „Ще проверя всички възможности за пътуване: разписанието на влаковете, маршрута на автобусите и дори въздушните линии.“
  2. Двоеточие може да се постави между две подчинително свързани изречения, при което второто пояснява значението на първото или изразява причинно-следствени отношения. (с. 87, т. 98.4)[2] Например: „Всичко свърши добре: матурата беше взета с отличен.“
  3. Двоеточие се поставя след думите на автора, когато следва пряка реч или цитат. (с. 87, т. 98.5)[2] Например:
    Той прошепна:
    – Не знам.

    Както и ако следва подпис.
    С уважение:
  4. В математиката се използва като знак за деление. (с. 88, т. 99.3)[2]
  5. Двоеточие се поставя между цифри, когато трябва да се означи:
  • числен резултат от състезание, напр. Срещата завърши при резултат 101:88 точки за домакините.(с. 88, т. 99)[2]
  • отношение, мащаб, напр. Картата е с мащаб 1:100 000. (с. 88, т. 99.1)[2]
  1. двоеточие // ibl.bas.bg. Институт за български език. Посетен на 2023-06-28.
  2. а б в г д е Мурдаров, Владко и др. Официален правописен речник на българския език. Първо издание. София, Просвета — София АД, 2012. ISBN 978-954-01-2701-9. с. 86-89.