French
DeutschВъстание на Константин и Фружин – Уикипедия
| Въстание на Константин и Фружин | |||
| Българо-османски войни | |||
.JPG) | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 1408 – 1413 г. | ||
| Място | Северна България | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
Въстанието на Константин и Фружин започнало през 1404 или 1408 г. е военна кампания за отхвърляне на османското господство в Източните Балкани. Сведенията за нея са доста оскъдни и подробностите продължават да бъдат обект на дискусии сред историците. Почти нищо не се знае за хода на действията; спорни са въпросите за годините на началото и края, за точния район на разпространение и т.н. Сърби, унгарци и власи взимат участие във въстанието на страната на Константин и Фружин.[1]
В 1403 – 1404 владетелите на застрашените Унгария, Сърбия, Босна, Влашко сключват военен съюз воден от бъдещия император Сигизмунд I. Към този съюз се присъединяват Константин II Асен (син на видинския цар Иван Срацимир) и неговият първи братовчед княз Фружин (син на цар Иван Шишман). Възползвайки се от вътрешната криза в Османската империя през 1408 г., те прогонват турците от Видин. Подпомогнати от влашкия войвода Мирчо Стари, а по-късно от босненския крал Остоя и унгарския владетел Сигизмунд, те вдигат в Тимошко и Пиротско първото въстание против османското владичество на Балканския полуостров.[2] Въстанието първоначално имало успех, но през 1409 Баязидовият син Сюлейман обаче успял да изтласка въстаналите войски към долината на река Морава, където им нанесъл поражение.[2]
Според други източници въстанието продължило доста по-дълго и било потушено през 1413 край река Темска.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Annual, Volume 17, The Board 1982, стр. 130
- ↑ а б в Константинов, П., „История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681 – 2001“, Глава VI
Литература
[редактиране | редактиране на кода]• В. Јагић. Цит. съч., с. 314
• P. Schreiner. Die byzantinischen Kleinchroniken. Paris, 1981, I. No 96 s. 636 За съжаление издателят неправилно разчита Ούλγαρία (България) като Ούγγαρία (Унгария) – вж. Хр. Димитров. Цит. съч, с. 281 (бел. под линия)
• Leunclavii Historiae Musulmana3 turcorum de monumentis ipsorum excriptae. lib. XVIII, Francofurti, 1591, p. 492.
• F. Giese. Die altosmanischen anonymen chroniken. II. Übersetzung (Abhandlungen für die Kund3 des Morgenlandes, 17/2), Leipzig, 1925, s. 69.
• Пл. Павлов, Ив. Тютюнджиев. Цит. съч, с. 118.
• Vom Hirtenzelt zur Hohen Pfote. Früzhzeit und Aufstieg des Osmanenreiches nach der Chronik Denkwürdigkeiten und Zeitlaufe des Hauses Osman von R. F. Kreutel (OG, 3), Graz – Wien – Koln, 1959, s. 120.
• Ducas. Istoria turco-bizantină (1341 – 1462). Ed. V. Grecu. Bucureşti, 1958, XX, 2, p. 133.
• В. Јагић. Цит. съч., с. 314.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Константинов, П., „История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681 – 2001“, Глава VI. София, 2001
- Пейчев, А. и др. „1300 години на стража“. София, 1984, Военно издателство, с. 98
- Annual, Volume 17, The Board 1982
- Tucker, Spencer (2010). „Battle of Ankara“. Battles that Changed History: An Encyclopedia of World Conflict. ABC-CLIO. pp. 139 – 141. ISBN 978-1-59884-429-0.
