French
DeutschСтарозагорско въстание – Уикипедия
| Старозагорско въстание | |||
 Карта на Старозагорското въстание | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 1875 г. | ||
| Място | Стара Загора | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Старозагорско въстание в Общомедия | |||
Старозагорското въстание е опит на Българския революционен централен комитет да организира общо въоръжено въстание в Българско през септември 1875 г.
Подготовка[редактиране | редактиране на кода]
Избухването на въстанието в Босна и Херцеговина и изострянето на Източния въпрос спомагат да се пристъпи към революционна обстановка и в българските земи. [1]На 12 август 1875 г. БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание.[1] Определени са 5 въстанически окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира Стара Загора с ръководител Стефан Стамболов, тъй като старозагорският комитет е най-силен.
Ход на въстанието[редактиране | редактиране на кода]
Някои членове на комитета обаче се противопоставят на въстанието като ненавременно. Поради това в уречения ден 16 септември в Стара Загора се събира твърде малък брой четници. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята Михаил и Георги Жекови, не успяват да се спасят. Преследвани от башибозушка потеря, братята се скриват в плевня. След кратка стрелба башибозуците подпалват плевнята. Георги решава да се предаде и е застрелян от брат си, а Михаил излиза да се бие и е застрелян.
Въстанието е много масово в селата около Стара Загора[2]. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Някои от четите пристигат в околностите на Стара Загора в очакване да се присъединят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения около селата Обручище, Самуилово и Елхово. Четите на Руси Бакърджията (100 – 120 души) и на Стефан Чифутов (105 души) водят сражения с турците в околностите на с. Елхово. Едновременно с това въстание в Шуменско и Русенско (Червеноводска въстаническа чета) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието. Стою Филипов на свой ред успява да повдигне на оръжие около 200 души в Чирпанските село, Кара Терзлий но след като към тях не се присъденил никой четата била разпусната.
Последици[редактиране | редактиране на кода]
Старозагорското въстание дава явен знак, че на дневен ред е освобождението на българския народ. То е проверка на силите за по-мащабна освободителна акция – Априлското въстание през следващата 1876 г., която ще привлече вниманието на Великите сили. През 1875 г. в Одеса се създава комитет за помощ на балканските народи за освобождение.
След въстанието следват мащабни наказателни мерки от страна на османските власти. Около 600 души са арестувани (сред които и част от организаторите на въстанието) и наказани, включително със смърт. Само малка част от въстаниците емигрират.
Участници[редактиране | редактиране на кода]
39-тимата участници във въстанието са изброени на Паметника на участниците в Старозагорското въстание.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
На Старозагорското въстание е наречена улица в кварталите „Надежда I“ и „Надежда II“ в София (Карта).
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Кой кой е сред българите XV-XIX в. енциклопедичен сборник, под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев, Анубис 2000 стр. 50
- ↑ Милев, М. Д. Село Гита. Кратки исторически бележки за периода до Освобождението
