Витоша (природен парк)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Витоша.

Природен парк „Витоша“
Bistrishko-Branishte.jpg
Бистришко бранище
Информация
Местоположение  България
Най-близък град София
Данни
Площ 27 079 ha
Построен 1934 г.
Създаден 1934 г.
Уеб сайт www.park-vitosha.org
Природен парк „Витоша“ в Общомедия

„Витоша“ е първият природен парк в България и на Балканския полуостров. Разполага се, на територия от 270 кв. км., в едноименната планина Витоша. Обявен е за защитена територия, с Постановление № ІІІа 15422 от 27.10.1934 г. на министъра на народното стопанство.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Парк „Витоша“ се простира върху площ от над 270 кв. км. На северозапад Владайската седловина и Владайска река я отделят от планината Люлин; на североизток е Софийска котловина; на изток река Искър я отделя от Лозенска планина; а на югоизток дълбоката долина на река Ведена я отделя от планината Плана. Бука-Преслапската седловина на юг я отделя от планината Верила, като границата между тях продължава по долината на реката Добри дол до водослива ѝ с река Клисурата (Суха). По-нататък границата следи река Клисурата (отделя я от Голо бърдо) до село Боснек, а след това поречието на Струма и язовир „Студена“. На запад Витоша стига до Пернишката котловина.

Статут[редактиране | редактиране на кода]

С постановление на Министерски Съвет No.15422 от 27 октомври 1934 г., бр. 178/1934 на Държавен вестник заедно със самия парк е създаден резерватБистришко бранище“, който се намира на територията на парка. Този резерват по-късно получава статут на биосферен резерват и е сред от 16-те резервата от мрежата на биосферните резервати в България. По-късно е създаден и вторият резерват в парка „Торфено бранище“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Витоша с граници на парка и двете бранища
  • 1934 г. – обявен за национален парк върху площ от около 6410 ха.
  • 1952 г. – прекатегоризиран в Народен парк. Територията му се увеличава до 22 725 ха.
  • 1981 г. – площта на парка е увеличена до 26 547 ха.
  • 1991 г. – площта на парка се увеличава до 26 606 ха.
  • 2000 г. – прекатегоризация в Природен парк.
  • 2004 г. – последна промяна в границите на парка. Територията му се променя до днешните 27 079 ха.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Управлението се осъществява от Дирекция на Природен парк „Витоша“, поделение на Изпълнителна агенция по горите към Министерство на земеделието и храните.

Дирекция на Природен парк „Витоша“[редактиране | редактиране на кода]

София, 1303
ул. „Антим I“ №17
електронна поща: [email protected]
www.park-vitosha.org

Административна принадлежност[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение, площта на парка попада в три области, четири общини и 16 землища, както следва:[2]

  1. Област София (44% от територията)
    1. Столична община
      1. Район „Витоша“ – кв. Княжево, кв. Бояна, кв. Драгалевци, кв. Симеоново, с. Мърчаево, с. Владая;
      2. Район „Панчарево“ – с. Бистрица и с. Железница;
  2. Софийска област (18% от територията)
    1. Община Самоков
      1. с. Ярлово;
  3. Област Перник (38% от територията)
    1. Община Перник – с. Рударци, с. Кладница, с. Чуйпетлово, с. Боснек и бившите села (заличени) Витошко и Крапец;
    2. Община Радомир – с. Горна Диканя.

Фондова принадлежност[редактиране | редактиране на кода]

Разпределение на собствеността в Природен парк „Витоша“ по землища[2]
землище площ, ха собственост, ха
държавна общинска частна религиозна на общ. организации временно стопанисвана от общината съсобственост
1. с. Мърчаево 606.019 531.364 0.133 73.483 0.571 0.469
2. с. Владая 1253.669 686.064 0.666 561.246 0.47 1.487 2.170 1.566
3. кв. Княжево 187.592 79.18 8.234 95.836 3.00 1.341
4. кв. Бояна 3819.203 3578.832 0.141 214.670 2.141 23.419
5. кв. Драгалевци 1296.005 1024.862 27.334 180.280 12.789 39.395 11.345
6. кв. Симеоново 521.753 469.466 7.914 41.42 2.641 0.312
7. с. Бистрица 2363.745 983.9 987.091 45.838 339.238 7.678
8. с. Железница 1822.575 671.01 676.116 144.956 0.055 4.862
9. с. Ярлово 4877.608 2180.406 1749.401 946.665 0.717 0.419
10. с. Чуйпетлово 3024.184 2680.093 74.917 250.401 18.773
11. с. Горна Диканя 683.634 543.262 53.246 60.545 26.58
12. с. Боснек 1910.829 1781.026 8.085 25.115 96.559 0.044
13. бивше с. Крапец 1381.639 735.168 79.573 436.833 0.988 129.078
14. бивше с. Витошко 1802.470 1070.995 24.662 601.069 5.473 4.816 95.455
15. с. Кладница 1069.903 910.601 0.724 93.265 52.5 3.218 8.947 0.648
16. с. Рударци 442.07 417.15 0.42 23.745 0.747 0.018
Всичко: 27 062.898 18 343.379 3698.657 3795.36 71.232 52.959 1049.94 52.121

Обекти в парка[редактиране | редактиране на кода]

Резервати[редактиране | редактиране на кода]

В границите на парка, съществуват два резервата:

Върхове и скали[редактиране | редактиране на кода]

Местности[редактиране | редактиране на кода]

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Детски екостационар[редактиране | редактиране на кода]

  • Детски екостационар „Белите брези“, с:
    • Музей на совите
    • Музей на водното конче
    • Музей на мечката

Храмове и манастири[редактиране | редактиране на кода]

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Растителният свят в парка е изключително богат и разнообразен: [3]

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Животинският свят също е изключително разнообразен: [4]

В парка се срещат 13 вида прилепи – малък подковонос, голям подковонос, пещерен дългокрил и други.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]