French
DeutschЦентрален рилски резерват – Уикипедия
| Централен рилски резерват | |
 Централен рилски резерват над с.Бели Искър | |
  Местоположение в България | |
| Местоположение |  БългарияРила |
|---|---|
| Най-близък град | Самоков |
| Площ | 12 393,7 хектара |
| Построен | 24 февруари 1992 |
| Създаден | 24 февруари 1992 |
| Централен рилски резерват в Общомедия | |
Централният рилски резерват е най-големият резерват на Балканския полуостров, намира се в Рила, България.
Основаване и статут[редактиране | редактиране на кода]
Обявен е за резерват с обща площ 12393,7 хектара със Заповед No.114 на Министерството на околната среда от 24.02.1992 година, с цел запазване на екосистеми, характерни за райони с различна надморска височина в първоначалното им състояние.
География[редактиране | редактиране на кода]
В резервата се намират най-високите точки от национален парк „Рила“ - Мусала, Дено, Голям Скакавец, Малък Скакавец и други, както и ниските долини на реките Марица, Леви Искър и Бели Искър. Резерватът обхваща също така и голям брой езера и езерни групи - Маричини, Мусаленски, Скакавишки и др. Релефът на резервата в по-високите чести е предимно алпийски, т.е. представен е от множество скални зъбери, сипеи и други.
След създаването на Централния рилски резерват в него е включен вече съществуващият биосферен резерват „Маричини езера“, като териториите на стария резерват запазват своя статут на биосферни по програмата на ЮНЕСКО „Човек и биосфера“.
Флора[редактиране | редактиране на кода]
Най-големи територии от резервата обхващат иглолистните гори, образувани основно от бяла мура и обикновен смърч. В по-високите зони — в субалпийския пояс, са разположени обширни формации от клек, които на места са на възраст над 70 години. Растителният свят е изключително богат. Едни от най-често срещаните видове са рилска иглика, петниста тинтява, пролетно котенце, българско омайниче, крайснежно звънче.
Фауна[редактиране | редактиране на кода]
Голям е броят на животните от видовете дива коза, кафява мечка, златка, глухар и други. Изключително многобройни са представителите на безгръбначните животни, както и в целия Национален парк „Рила“. Установени са няколко ендемични и реликтни видове животни.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- „Централен рилски резерват“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда // Посетен на 18 януари 2014.
