Дервиша – Уикипедия

Поддържан резерват
„Дервиша“
Конски кестени по поречието на река Дервишка
Конски кестени по поречието на река Дервишка
43.1428° с. ш. 26.7522° и. д.
Местоположение в България
Местоположение България
Най-близък градВелики Преслав, община Велики Преслав
Площ11,21 хектара
Създаден23 октомври 1948 г. (природен резерват)
15 октомври 1999 г. (поддържан резерват)
Дервиша в Общомедия

„Дервиша“ е поддържан резерват в Североизточна България на територията на област Шумен, Община Велики Преслав, на около 5 km от град Велики Преслав. Заема площ от 11,21 хектара. Териториално попада под контрола на Регионална инспекция по околната среда и водите – Шумен и Регионална дирекция по горите – Шумен, Държавно горско стопанство „Преслав“.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Резерватът се намира по северния склон на Преславска планина. Намира се югозападно от Велики Преслав и в миналото през него е преминавал проходът Дервиш[2]. Представлява тясна успоредна ивица по двата бряга на река Дервишка (Преславска река) и Зурлева река[3]. Днес през него преминава екопътека от Велики Преслав към село Иваново.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Основанието за обявяване на местността за поддържан резерват е единственото естествено находище в България на дървесния вид конски кестен, оцеляло от обширна кестенова гора в миналото. Някои от дърветата в резервата достигат 35 метра височина. Други дървесни видове в резервата са орех, клен, габър, сребролистна липа, среща се и разнообразна тревна растителност.[4]

„Дервиша“ е обявен за природен резерват на 23 октомври 1948 г. с площ 10,6 хектара.[5] На 15 октомври 1999 г. е прекатегоризиран в поддържан резерват, като запазва площта си. От 30 май 2006 г. площта му е увеличена на 11,2136 хектара.[1] Разположен е на надморска височина от 140 до 200 метра.

В режима на регулация на „Дервиша“ е записано разрешение за извършване на санитарни сечи при установено съхнене на повече от 5% от дървостоя; поддържащи и възстановителни мероприятия; използване на биологични средства за растителна защита.[1]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Поддържан резерват „Дервиша“, Регистър на защитените територии и защитените зони в България
  2. Енциклопедия: Шуменска област, Изд. Захарий Стоянов, 2011, стр. 223-224, ISBN 978-954-09-0627-0
  3. „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 5 (ГЪР-ЗМИ), ИК „Труд“, София 2012, ISBN 978-954-8104-27-2, стр. 1721.
  4. Защитени територии в района на РИОСВ-Шумен, Сайт на РИОСВ–Шумен
  5. Решение на Министерски Съвет No.13427 от 23.10.1948 г.