Алексий III Ангел – Уикипедия

Алексий III Ангел Ἀλέξιος Κομνηνός Ἄγγελος
византийски император
Аспрон на Алексий III
Роден	1153 г.
Починал	1211 г. (58 г.) Изник, Никейска империя
Религия	православие
Управление
Период	8 април 1195 – 1 август 1203
Предшественик	Исак II Ангел
Наследник	Алексий IV Ангел Исак II Ангел
Семейство
Род	Ангели
Баща	Андроник Дука Ангел
Майка	Ефросина Кастамонитиса
Братя/сестри	Исак II Ангел
Съпруга	Ефросина Дукина Каматерина
Деца	Анна Ангелина Ирина Ангелина Евдокия Ангелина
Алексий III Ангел в Общомедия

Алексий III Ангел (на гръцки: Αλέξιος Γ' Άγγελος) е император (василевс) на Източната Римска (Византийска) империя от Династия на Ангелите. Управлява от 1195 до 1203 г.

Узурпация[редактиране | редактиране на кода]

Алексий Ангел е по-голям брат на император Исак II Ангел, който го назначава за севастократор и военачалник. Узурпира властта с помощта на войските, след като сваля и ослепява брат си, император Исак II Ангел, докато последният се намира на лов в Македония.

Управление и упадък[редактиране | редактиране на кода]

Алексий III заварва империята отслабена и притисната от външни агресори. Макар че се проявява като любезен и снизходителен владетел, Алексий III е слаб и неспособен управник, при който империята върви към упадък. Той се намира под влиянието на съпругата си – амбициозната Ефросина Дукина Каматерина, която именно го подтиква да направи преврат, за да дойде на трона.

За да спечели популярност, след като е узурпирал трона на брат си, Алексий започва да раздава парите, които Исак II е събирал за подготвянето на военни действия. Поради финансовите затруднения императорът увеличава данъците, но разпуска голяма част от армията и се отдава главно на дворцови развлечения. През управлението му във Византия разцъфтява невиждана корупция.

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Външнополитическото положение Византия по времето на Алексий III също търпи неблагоприятно развитие с поредица от безславни отстъпки и поражения. Високомерието и арогантния тон на ромейската дипломация, на фона на залязващата имперска мощ на Византия, не впечатляват чуждестранните владетели, а предизвикват присмеха им.

Германския император Хайнрих VI заплашва да обяви война на Византия, ако не получи паричен откуп. Алексий III въвежда специален данък наречен алеманикон (гр. ἀλεμανικόν) и едва успява да събере парите, след като ограбва скъпоценностите от императорските гробници в църквата Свети Апостоли (Константинопол). Не е пощадена дори гробницата на Константин Велики. Тъй като междувременно германският император умира (1197 г.), Алексий III не изплаща откупа, а го използва за да преустрои дворците и градините си.

Продължава без успех войната срещу българите и техните кумански съюзници, които опустошават византийските владения в Тракия. През 1198 – 1201 г. Алексий III е принуден да воюва с българските феодали Добромир Хриз и Иванко, отцепили се като самостоятелни владетели в Македония (около Просек) и Родопите. В резултат на мирен договор с цар Калоян през 1201/1202 г. Византия губи значителни територии около Средец, Ниш, Браничево и Белград. На изток, селджукските турци продължават да отнемат територии от византийците.

IV Кръстоносен поход, сваляне и изгнание[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1203 г. западните рицари и венецианците, участници в Четвъртия кръстоносен поход, се явяват пред Константинопол, водейки със себе си претендента за византийския престол – младият Алексий IV Ангел, син на детронирания Исаак II. По това време византийския флот и армия се намират в окаяно състояние, занемарени и дълго време пренебрегвани от императора. Без да успее да окаже отпор, Алексий III бяга от столицата, а племенникът му заема трона заедно с ослепения Исаак II. Само година по-късно (1204 г.) кръстоносците превземат Константинопол, ликвидират Византия и основават Латинската империя.

Остатъкът от живота си бившият император прекарва в изгнание и неуспешни опити да си върне изоставения престол. През 1211 г. той се опитва да завладее Никея с помощта на селджукските турци, но съюзниците му са разгромени, а той самият е пленен от никейския император Теодор I Ласкарис, принудително замонашен и пратен в манастир в никейските владения.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Алексий III Ангел и Ефросина Дукина Каматерина имат три дъщери:

• Ирина Ангелина, омъжена 1. за Андроник Контостефан, 2. за Алексий Палеолог; тя е баба на император Михаил VIII Палеолог.
• Анна Ангелина, омъжена 1. севастократор Исак Комнин (племенник на император Мануил I Комнин), 2. за Теодор I Ласкарис
• Евдокия Ангелина, омъжена 1. за сръбския крал Стефан Първовенчани, 2. за Алексий V Дука Мурзуфул и 3. за Лъв Сгур.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Изтеглени на 24 декември 2007

• Сказкин, С. (ред.), История Византии, том 2 (часть 2, глава 14)
• Диль, Ш., История Византийской империи (глава 6, „Век Комнинов“)
• Дашков, С., Императоры Византии
• Златарски, В., История на българската държава през средните векове, том 3, София 1972

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Ljubomir Maksimović: Alexios III. Angelos. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 1, Artemis & Winkler, München/Zürich 1980, ISBN 3-7608-8901-8, Sp. 386.
• Warren T. Treadgold, A History of the Byzantine State and Society, (Stanford University Press, 1997), 717.
• Plate, William. Alexios III Angelos // William Smith. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology. Т. 1. Boston, Little, Brown and Company, 1867. с. 130.
• Петър Мутафчиев: Из „Лекции по история на Византия“ Алекси III Ангел (1195 – 1203)