Император на Византия – Уикипедия

Император на Византия като титла (титул) е неологизъм, и като цяло или не е използван или рядко използван от владетелите на държавата с център в Константинопол. Император на Византия се използва от днешната модерна историография. През 330 г. римският император Константин I Велики обявява тракийския град Византион за столица на Римската империя и го кръщава Нов Рим. По-късно този град получава името Константинопол, в чест на своя основател. След условното разделяне на Империята, градът остава столица на Източната Римска империя, известна с днешното си модерно име Византия, т.е. т. нар. византийски императори всъщност са римските императори на Изтока.

Според Шарл Дил византийският император се ръководи от четири отделни начала^{[1] :с. 42}. Той е пряк наследник на римските цезари, император, законодател и военачалник. Отчитайки мнозинството гърци в империята, той е василевс – водител на елинизма. Под нарастващото влияние на Азия неговата власт придобива деспотични форми: той е деспот и автократ. След победата на християнството той е изоапостолос, върховен глава на православната религия наравно с патриарха.

Днес много историци приемат Константин Велики за пръв от византийските императори, други считат за такъв Аркадий, трети Анастасий I, четвърти Юстиниан I, а пети дори Ираклий.

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

Династия на Константин[редактиране | редактиране на кода]

• Константин I Велики (Κωνσταντίνος Α' ο Μέγας) 324 – 337
• Констанций II (Κωνστάντιος Β') 333 – 361
• Юлиан (Ιουλιανός ο φιλόσοφος) 361 – 363

Извъндинстичен[редактиране | редактиране на кода]

• Йовиан (Ιοβιανός) 363 – 364

Валентиниано-Теодосиева династия[редактиране | редактиране на кода]

• Валентиниан I (Ουαλεντινιανός) 364 – 375, разделя империята, управлява Запада
• Валент (Ουάλης) 364 – 378, брат на Валентиниан, управлява Изтока
• Теодосий I (Θεοδόσιος Α' ο Μέγας) 379 – 395
• Аркадий (Αρκάδιος) 395 – 408
• Теодосий II (Θεοδόσιος Β') 408 – 450
• Маркиан (Μαρκιανός) 450 – 457

Династия на Леонидите[редактиране | редактиране на кода]

• Лъв I (Λέων Α') 457 – 474
• Лъв II (Λέων Β') 474
• Зенон (Ζήνων) 474 – 475
• Василиск (Βασιλίσκος) 475 – 476
• Зенон (отново) (Ζήνων) 476 – 491
• Анастасий I (Αναστάσιος Α') 491 – 518

Династията на Юстиниан[редактиране | редактиране на кода]

• Юстин I (Ιουστίνος Α') 518 – 527
• Юстиниан Велики (Ιουστινιανός ο Μέγας) 527 – 565
• Юстин II (Ιουστίνος Β') 565 – 578
• Тиберий II (Τιβέριος Β') 578 – 582
• Маврикий (Μαυρίκιος) 582 – 602

Извъндинастичен[редактиране | редактиране на кода]

• Фока (Φωκάς) 602 – 610

Династия на Ираклидите[редактиране | редактиране на кода]

• Ираклий (Ηράκλειος) 610 – 641
• Константин III (Κων/νος Γ') 641
• Ираклеон (Ηρακλεωνάς) 641
• Констанс II (Κώνστας Β') 641 – 668
• Константин IV Погонат (Κωνσταντίνος Δ' ο Πωγώνατος) 668 – 685
• Юстиниан II Ринотмет (Ιουστινιανός Β' ο Ρινότμητος) 685 – 695

Извъндинастични[редактиране | редактиране на кода]

• Леонтий (Λεόντιος) 695 – 698
• Тиберий III Апсимар (Τιβέριος Γ' ο Αψίμαρος) 698 – 705

Династия на Ираклидите[редактиране | редактиране на кода]

• Юстиниан II Ринотмет (отново) (Ιουστινιανός Β') 705 – 711

Извъндинастични[редактиране | редактиране на кода]

• Филипик Вардан (Φιλιππικός Βαρδάνης) 711 – 713
• Анастасий II (Αναστάσιος Β') 713 – 715
• Теодосий III Адрамит (Θεοδόσιος Γ' ο Αδραμμυττηνός) 715 – 717

Исаврийска династия[редактиране | редактиране на кода]

• Лъв III Исавър (Λέων Γ' ο Ίσαυρος) 717 – 741
• Константин V Копроним (Κωνσταντίνος Ε' Κοπρόνυμος) 741 – 742
• Артавазд (Αρτάβασδος) 742 – 743
• Константин V Копроним (отново) (Κωνσταντίνος Ε' Κοπρόνυμος) 743 – 775
• Лъв IV (Λέων Δ') 775 – 780
• Константин VI (Κωνσταντίνος ΣΤ') 780 – 797
• Ирина Атинянката (Ειρήνη η Αθηναία) 797 – 802

Арабска (Никифорова) династия[редактиране | редактиране на кода]

• Никифор I (Νικηφόρος Α') 802 – 811
• Ставракий (Σταυράκιος) 811
• Михаил I Рангаве (Μιχαήλ Α' ο Ραγκαβέ) 811 – 813

Извъндинастичен[редактиране | редактиране на кода]

• Лъв V Арменец (Λέων Ε' ο Αρμένιος) 813 – 820

Аморионска (Фригийска) династия[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Аморийска династия

• Михаил II (Μιχαήλ Β') 820 – 829
• Теофил (Θεόφιλος) 829 – 842
• Михаил III (Μιχαήλ Γ') 842 – 867

Македонска династия[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Македонска династия

• Василий I Македонец (Βασίλειος Α') 867 – 886
• Лъв VI Философ (Λέων ΣΤ' ο Σοφός) 886 – 912
• Александър (Αλέξανδρος) 912 – 913
• Константин VII Багренородни (Κωνσταντίνος Ζ' ο Πορφυρογέννητος) 913 – 959
• Роман I Лакапин (съуправител) (Ρωμανός Α' Λεκαπηνός) 920 – 944
• Роман II (Ρωμανός Β') 959 – 963
• Никифор II Фока (съуправител) (Νικηφόρος Β' Φωκάς) 963 – 969
• Йоан I Цимиски (съуправител) (Ιωάννης Τσιμισκής) 969 – 976
• Василий II Българоубиец (Βασίλειος Β' Βουλγαροκτόνος) 976 – 1025
• Константин VIII (Κωνσταντίνος Η') 1025 – 1028
• Роман III Аргир (Ρωμανός Γ' Αργυρός) 1028 – 1034
• Михаил IV Пафлагон (Μιχαήλ Δ' Παφλαγών) 1034 – 1041
• Михаил V Калафат (Μιχαήλ Ε' Καλαφάτης) 1041 – 1042
• Зоя и Теодора 1042
• Константин IX Мономах (Κωνσταντίνος Θ' ο Μονομάχος) 1042 – 1054
• Теодора (Θεοδώρα) 1055 – 1056

Извъндинастичен[редактиране | редактиране на кода]

• Михаил VI Стратиот (Μιχαήλ ΣΤ' ο Στρατιωτικός) 1056 – 1057

Династия на Комнините[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Комнини

• Исак I Комнин (Ισαάκιος Α' Κομνηνός) 1057 – 1059

Династия Дука[редактиране | редактиране на кода]

• Константин X Дука (Κωνσταντίνος Ι' Δούκας) 1059 – 1067
• Роман IV Диоген (Ρωμανός Δ' Διογένης) 1068 – 1071
• Михаил VII Дука (Μιχαήλ Ζ' Δούκας) 1071 – 1078
• Никифор III Вотаниат (Νικηφόρος Γ' Βοτανειάτης) 1078 – 1081

Династия на Комнините (повторно)[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Комнини

• Алексий I Комнин (Αλέξιος Α' Κομνηνός) 1081 – 1118
• Йоан II Комнин (Ιωάννης Β' Κομνηνός) 1118 – 1143
• Мануил I Комнин (Μανουήλ Α' Κομνηνός) 1143 – 1180
• Алексий II Комнин (Αλέξιος Β' Κομνηνός) 1180 – 1183
• Андроник I Комнин (Ανδρόνικος Α' Κομνηνός) 1183 – 1185

Династия на Ангелите[редактиране | редактиране на кода]

• Исак II Ангел (Ισαάκιος Β' Άγγελος) 1185 – 1195
• Алексий III Ангел (Αλέξιος Γ' Άγγελος) 1195 – 1203
• Алексий IV Ангел (Αλέξιος Δ') 1203 – 1204
• Алексий V Дука Мурзуфул (Αλέξιος Ε' Μούρτζουφλος) 1204

През 1204 кръстоносците превземат Константинопол и империята се разпада на множество държави.

Ласкариди – Никейска империя[редактиране | редактиране на кода]

• Теодор I Ласкарис 1204 – 1221
• Йоан III Дука Ватаций 1221 – 1254
• Теодор II Дука Ласкарис 1254 – 1258
• Йоан IV Дука Ласкарис 1258 – 1261

Комнини – Трапезунд[редактиране | редактиране на кода]

• Алексий I Велики Комнин 1204 – 1222
• Давид I Велики Комнин 1204 – 1214
• Андроник I Велики Комнин 1222 – 1235
• Йоан I Велики Комнин 1235 – 1238
• Мануил I Велики Комнин 1238 – 1263
• Андроник II Велики Комнин 1263 – 1266
• Георги Велики Комнин 1266 – 1280
• Йоан II Велики Комнин 1280 – 1284
• Теодора Велика Комнина 1284 – 1285
• Йоан II Велики Комнин (отново) 1285 – 1297
• Алексий II Велики Комнин 1297 – 1330
• Андроник III Велики Комнин 1330 – 1332
• Мануил II Велики Комнин 1332
• Василий Велики Комнин 1332 – 1340
• Ирина Палеологина Велика Комнинина 1340 – 1341
• Ана Велика Комнина 1341
• Михаил Велики Комнин 1341
• Ана Велика Комнина (отново) 1341 – 1342
• Йоан III Велики Комнин 1342 – 1344
• Михаил Велики Комнини (отново) 1344 – 1349
• Алексий III Велики Комнин 1349 – 1390
• Мануил III Велики Комнин 1390 – 1416
• Алексий IV Велики Комнин 1416 – 1429
• Йоан IV Велики Комнин 1429 – 1459
• Давид II Велики Комнин 1459 – 1461

Комнин Дука Ангел – Епирско деспотство[редактиране | редактиране на кода]

• Михаил I Комнин Дука Ангел (1205 – 1214)
• Теодор I Комнин Дука (1214 – 1230)
• Михаил II Комнин Дука (1230 – 1271)
• Никифор I Комнин Дука (1271 – 1297)
• Тома I Комнин Дука (1297 – 1317)

През 1261 владетелят на Никея триумфално влиза в Константинопол и обявява възстановяването на Византия.

Династия на Палеолозите[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Палеолози

• Михаил VIII Палеолог (Μιχαήλ Η' Παλαιολόγος) 1261 – 1282
• Андроник II Палеолог (Ανδρόνικος Β' Παλαιολόγος) 1282 – 1328
• Андроник III Палеолог (Ανδρόνικος Γ' Παλαιολόγος) 1328 – 1341
• Йоан V Палеолог (Ιωάννης Ε' Παλαιολόγος) 1341 – 1376
• Йоан VI Кантакузин (съуправител) (Ιωάννης ΣΤ' Καντακουζηνός) 1347 – 1354
• Матей Кантакузин (съуправител) (Ματθαίος Καντακουζηνός) 1353 – 1357
• Андроник IV Палеолог (Ανδρόνικος Δ' Παλαιολόγος) 1376 – 1379
• Йоан V Палеолог (отново) (Ιωάννης Ε' Παλαιολόγος) 1379 – 1390
• Йоан VII Палеолог (Ιωάννης Ζ' Παλαιολόγος) 1390
• Йоан V Палеолог (трети път) (Ιωάννης Ε' Παλαιολόγος) 1390 – 1391
• Мануил II Палеолог (Μανουήλ Β' Παλαιολόγος) 1391 – 1425
• Йоан VIII Палеолог (Ιωάννης Η' Παλαιολόγος) 1425 – 1448
• Константин XI Палеолог (Κωνσταντίνος ΙΑ' Παλαιολόγος) 1449 – 1453

Османските турци превземат Константинопол през 1453 г., слагайки край на Източната Римска империя.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Божилов, Ив., Билярски, Ив., Димитров, Хр., Илиев, И. Византийските василевси. София, 1997