Император на Византия – Уикипедия

Император на Византия като титла (титул) е неологизъм, и като цяло или не е използван или рядко използван от владетелите на държавата с център в Константинопол. Император на Византия се използва от днешната модерна историография. През 330 г. римският император Константин I Велики обявява тракийския град Византион за столица на Римската империя и го кръщава Нов Рим. По-късно този град получава името Константинопол, в чест на своя основател. След условното разделяне на Империята, градът остава столица на Източната Римска империя, известна с днешното си модерно име Византия, т.е. т. нар. византийски императори всъщност са римските императори на Изтока.

Според Шарл Дил византийският император се ръководи от четири отделни начала[1] :с. 42. Той е пряк наследник на римските цезари, император, законодател и военачалник. Отчитайки мнозинството гърци в империята, той е василевс – водител на елинизма. Под нарастващото влияние на Азия неговата власт придобива деспотични форми: той е деспот и автократ. След победата на християнството той е изоапостолос, върховен глава на православната религия наравно с патриарха.

Днес много историци приемат Константин Велики за пръв от византийските императори, други считат за такъв Аркадий, трети Анастасий I, четвърти Юстиниан I, а пети дори Ираклий.

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

Династия на Константин[редактиране | редактиране на кода]

Извъндинстичен[редактиране | редактиране на кода]

Валентиниано-Теодосиева династия[редактиране | редактиране на кода]

Династия на Леонидите[редактиране | редактиране на кода]

Династията на Юстиниан[редактиране | редактиране на кода]

Извъндинастичен[редактиране | редактиране на кода]

Династия на Ираклидите[редактиране | редактиране на кода]

Извъндинастични[редактиране | редактиране на кода]

Династия на Ираклидите[редактиране | редактиране на кода]

Извъндинастични[редактиране | редактиране на кода]

Исаврийска династия[редактиране | редактиране на кода]

Арабска (Никифорова) династия[редактиране | редактиране на кода]

Извъндинастичен[редактиране | редактиране на кода]

Аморионска (Фригийска) династия[редактиране | редактиране на кода]

Македонска династия[редактиране | редактиране на кода]

Извъндинастичен[редактиране | редактиране на кода]

Династия на Комнините[редактиране | редактиране на кода]

Династия Дука[редактиране | редактиране на кода]

Династия на Комнините (повторно)[редактиране | редактиране на кода]

Династия на Ангелите[редактиране | редактиране на кода]

През 1204 кръстоносците превземат Константинопол и империята се разпада на множество държави.

Ласкариди – Никейска империя[редактиране | редактиране на кода]

Комнини – Трапезунд[редактиране | редактиране на кода]

Комнин Дука Ангел – Епирско деспотство[редактиране | редактиране на кода]

През 1261 владетелят на Никея триумфално влиза в Константинопол и обявява възстановяването на Византия.

Династия на Палеолозите[редактиране | редактиране на кода]

Османските турци превземат Константинопол през 1453 г., слагайки край на Източната Римска империя.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дил, Шарл и др. Византия. Издателска къща „Херодот“, 1992. Посетен на 12 август 2021.
  • Божилов, Ив., Билярски, Ив., Димитров, Хр., Илиев, И. Византийските василевси. София, 1997
вж също: Списък на римските императориКратък списък на римските императориРимска империя
Принципат Криза през 3 век Доминат Разделение Наследници