Теодор II Ласкарис – Уикипедия

Теодор II Ласкарис
никейски император
миниатюра от 15 век
Роден	декември 1221 г. Изник, Никейска империя
Починал	18 август 1258 г. (36 г.) Изник, Никейска империя
Управление
Период	1254 – 1258
Предшественик	Йоан III Дука Ватаци
Семейство
Род	Ватаци, Ласкариди
Баща	Йоан III Дука Ватаци
Майка	Ирина Ласкарина
Съпруга	Елена Асенина
Деца	Ирина Ласкарина Асенина Евдокия Ласкарина Асенина Йоан IV Дука Ласкарис
Теодор II Ласкарис в Общомедия

Теодор II Дука Ласкарис (на гръцки: Θεόδωρος Β΄ Δούκας Λάσκαρις; Θεόδωρος Β΄ Λάσκαρις; Theodōros II Doukas Laskaris; Theodoros II Laskaris * декември 1221/януари 1222; † 18 август 1258) е император на Никейската империя от династията Ласкариди - син на император Йоан III Дука Ватаци и на Ирина Ласкарина. След като Йоан III Дука Ватаци умира през 1254 г. в Никея, той е коронован за император и властва в периода (3 ноември 1254 до 18 август 1258 г.).

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Получава много добро образование и се интересува от науки и изкуства, но е болен от епилепсия, което кара околните да го подценяват и е сред причините, в началото на управлението му никейските владения в Тракия да бъдат нападнати от българския цар Михаил II Асен (1255 г.). Теодор II обаче поема лично командването на войските и показва неочаквано добри резултати като пълководец. След като българите са победени, Михаил II е убит при заговор на негови приближени, а в България започва борба за властта. През това време никейският владетел присъединява повечето български територии в Тракия и Македония и овладява Епир с крепостта Драч.

Във вътрешнополитическо отношение, Теодор II Ласкарис фаворизира средната класа и засяга интересите на знатните родове, с което предизвиква тяхната опозиция. В резултат, някои от аристократите са заточени, включително и бъдещият император Михаил VIII Палеолог, обвинен в конспирация със селджуците от Рум.

През 1258 г. императорът умира след влошаване на състоянието си.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Теодор II се жени за българската княгиня Елена Асенина, дъщеря на цар Иван Асен II и Анна-Мария Унгарска. От брака им се раждат шест деца, на пет от които имената са известни:

• Ирина Ласкарина Асенина, омъжена през 1257 г. за българския цар Константин Тих Асен (1257 – 1277)
• Мария, 1256 г., омъжена за Никифор I Комнин, деспот на Епир
• Теодора, омъжена за 1) сл. 1258 Матьо дьо Монс, барон на Велигости
• Евдокия Ласкарина Асенина, омъжена за граф Пиетро ди Вентимиля (1230 – 1278), граф на Вентимиля
• дъщеря, 1273 омъжена за Яков Светослав, феодал от руски произход, който управлява с титлата деспот част от Северозападна България^[1]
• Йоан IV Дука Ласкарис, никейски император (1258 – 1261)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

• Въстание на Драгота

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• geschichte-online.info Списък на византийските императори Архив на оригинала от 2009-01-06 в Wayback Machine.
• Theodor II, S. 367
• Димитър Г. Ангелов, "The 'Moral Pieces' by Theodore II Laskaris", Dumbarton Oaks Papers, 65/66 (2011 – 2012), pp. 237 – 269