499 г. пр.н.е. – Уикипедия

<<		5 век пр.н.е.						>>
00	99	98	97	96	95	94	93	92	91
90	89	88	87	86	85	84	83	82	81
80	79	78	77	76	75	74	73	72	71
70	69	68	67	66	65	64	63	62	61
60	59	58	57	56	55	54	53	52	51
50	49	48	47	46	45	44	43	42	41
40	39	38	37	36	35	34	33	32	31
30	29	28	27	26	25	24	23	22	21
20	19	18	17	16	15	14	13	12	11
10	09	08	07	06	05	04	03	02	01

Събития[редактиране | редактиране на кода]

В Азия[редактиране | редактиране на кода]

В Персийската империя[редактиране | редактиране на кода]

• Цар на Персийската (Ахеменидска) империя e Дарий I (522 – 486 г. пр.н.е.).^[1]
• Започва планираната през предната година персийска експедиция срещу Наксос, но жителите се оказват подготвени за съпротива, което довежда до четиримесечна обсада завършила неуспешно за нападателите. Останали без провизии и финансови средства персийците са принудени да се оттеглят.^[2]
• Тиранът на Милет Аристагор, който е подбудител на експедицията изпада в неизгодно положение и се опасява от гнева на Дарий, поради което решава да вдигне на въстание срещу персите йонийските градове.
• Начало на Йонийското въстание:
  • Аристагор обявява своята абдикацията и установяването на изономия т.е. равенство на хората в политиката и пред закона.^[3]
  • Изпратено е съобщение до все още събрания флот от експедицията, който се състои предимно от сили предоставени от йонийските градове и които са командвани от тираните на тези градове. Тези тирани са заловени и предадени на населението на съответните градове, което довежда до прокуждането на повечето от тях.^[3]
  • Към края на годината Аристагор заминава за Гърция да търси подкрепа за въстанието.

В Европа[редактиране | редактиране на кода]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

• През зимата на 499/8 г. пр.н.е. Аристагор посещава Спарта, но цар Клеомен I отказва да подпомогне въстанието. Посещението му в Атина обаче довежда до подготвянето и изпращането на помощ от 20 атински и 5 еретрийски кораби.^[4]

В Римската република[редактиране | редактиране на кода]

• Консули (499/498 г.пр.н.е.) са Тит Ебуций Хелва и Гай Ветурий Гемин Цикурин.
• Пренесте напуска Латинския съюз и сключва съюз с Рим.^[5]
• Избухва война между римляните и Латинския съюз. Авъл Постумий Алб Региленсис е назначен за диктатор. Той ръководи римляните до победа в битката битката при Регилското езеро (през тази или през 496 г. пр.н.е.)^[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]