French
DeutschАристагор – Уикипедия
| Аристагор | |
| тиран на Милет в Мала Азия | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 497 г. пр.н.е. |
Аристагора (на старогръцки: Ἀρισταγόρας ὁ Μιλήσιος, Aristagoras † 497 пр.н.е.) е тиран на Милет в Мала Азия през края на 6 век пр.н.е. и началото на 5 век пр.н.е.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на Молпагора и братовчед и зет на тирана Хистией от Милет и заема мястото му, когато Хистией е извикан в Суза от персийския цар Дарий I.[1] В началото е верен васал на Персия. [2]
Той се старае, заедно с персийския военачалник Мегабат, да завладее отново остров Наксос, който е вдигнал бунт срещу Персия. [3] Четири месечната обсада на Наксос (499 пр.н.е.) обаче приключва с провал[4].
За да не бъде наказан от персийците, той обявява през 500 пр.н.е. Йонийското въстание и поход срещу персийската столица Суза. [5] Големите му планове обаче се провалят. Въстанието е потушено от персийския военачалник Харпаг и малоазиатските гръцки градове са завладени отново от персите.
Аристагор бяга с други колонисти в Тракия и пада убит там през 497 пр.н.е.в. при боеве срещу тракийското племе Едони близо до по-късния Амфиполис.
Един друг Аристагор е персийски тиран на Кима в Йония.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Edwards, I. E. S. The Cambridge Ancient History. Cambridge [England]: Cambridge University Press, 1970.
- Georges, Pericles B. „Persian Ionia Under Darius: The Revolt Reconsidered.“ Historia: Zeitschrift für Alte Geschichte 49, no. 1 (2000): 1 – 39.
- Herodotus. The Histories. Translated by Aubrey de Sélincourt. London: Penguin Books, 1954.
- Lang, Mabel. „Herodotus and the Ionian Revolt.“ Historia: Zeitschrift für Alte Geschichte 17, no. 1 (1968): 24 – 36.
- Manville, P.B. Aristagoras and Histiaios: The Leadership Struggle in the Ionian Revolt. The Classical Quarterly 27 (1977): 80 – 91. Посетен на 14 февруари 2010.
- Murray, Oswyn. „The Ionian Revolt.“ Cambridge Ancient History IV. 2nd edition. Cambridge: Cambridge University Press, 1988. 461 – 490.
- Arthur Keaveney, (1988). The Attack on Naxos: A 'Forgotten Cause' of the Ionian Revolt.
- Alan Lloyd, (2004). Marathon: The Crucial Battle That Created Western Democracy. London:Souvenir Press. ISBN 0-285-63688-X
- Pericles B. Georges, „Persian Ionia Under Darius: The Revolt Reconsidered“, Historia: Zeitschrift für Alte Geschichte 49, no. 1 (2000): 1 – 39.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- William Smith, Aristagoras, Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, 1870.