155 mm морско оръдие Тип 3 – Уикипедия

155 mm морско оръдие Тип 3 60口径三年式15.5cm3連装砲
155 mm установка на линкора „Ямато“
История на производството
Производител	Япония
Година на производство	1934 г.
Произведени	60
История на службата
На въоръжение в	Императорски военноморски сили на Япония
Характеристики на оръдието
Калибър, mm	155
Дължина на ствола, mm/калибра	9300/60
Обем на камерата, dm³	38
Тип затвор	Секторен бутален затвор конструкция на Уелин
Маса на оръдието със затвора, kg	12 700
Маса на снаряда, kg	55,87
Начална скорост на снаряда, m/s	920
Принцип на зареждане	Разделно зареждане
Скорострелност, изстрела/минута	7 (теоретична); 5 (практическа)
Характеристики на артилерийската установка
Марка на АУ	Модел E1
Обща маса на АУ, kg	177 000
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, °	-10°/+55°
Ъгъл на завъртане, °	-150°/+150°
Максимална далечина на стрелбата, m	27 400
Досегаемост по височина, m	12 000
Брониране	противоосколъчно
Разчет, души	24
Боекомплект на ствол, изстрела	120 (по щат, максимално 128)
155 mm морско оръдие Тип 3 в Общомедия

155 mm оръдие Тип 3 e корабно японско оръдие с калибър 155 mm от времето на Втора световна война.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Разработката на 155 mm оръдие за леки крайцери започват в Япония през 1930 г. под ръководството на инженера Тийокичи Хата, веднага след подписването на Лондонския договор. Изпитанията на оръдието започват през 1932 г., то е на въоръжение от 7 май 1934 г. Изначално техническото задание предвижда възможност за водене на огън и по въздушни цели, за това и по задание максималният ъгъл на възвишение е 75°, начална скорост на снаряда от 980 m/s, досегаемост по височина 18 000 m. Още в процеса на проектирането става ясно, че реализирането на такава задача ще иска много сложни и тънки механизми за насочване, и в окончателния му вариант ъгъла на възвишение е ограничен до 55°

Оръдията са поместени в 3-оръдейни кули Модел E₁, проектирани през 1932 г. на база двуоръдейните 203 mm установки Модел E, използвани на крайцерите от типа „Такао“, и изначално е предвиждано да могат да бъдат заменяни поради еднаквия диаметър на погона.

Обозначението на оръдията: Тип 3/Type 3 дава информация за годината на разработване на затворната група – 1914 г. след Христа или трета година от епохата Тайшо.

Установки на кораби[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите от типа „Могами“ – 5 кули (15 оръдия), до замяната на главния калибър преди войната

Линейни кораби тип „Ямато“ – 4 (впоследствие 2) кули (12 оръдия)

Лекият крайцер „Ойодо“ – 2 кули (6 оръдия)

Всичко са произведени 20 установки за крайцерите от типа „Могами“, след превъоръжаването на които в периода 1940 – 1941 г. трябва да се използват за 2 крайцера тип „Ойодо“ и 4 линкора от типа „Ямато“. Поради отказа за строеж на „Нийодо“ и дострояването в различен вид на „Шинано“ и № 111, а също и свалянето на две от четирите кули от „Ямато“ и „Мусаши“ част от тях вместо на кораби са поставени на брега в района на Етаджима.

Боеприпаси[редактиране | редактиране на кода]

Всички 155 mm оръдия Тип 3 се комплектоват с изстрели разделно зареждане. Основният заряд има маса 19,5 kg (36DC₂), също има и олекотен, с маса от 12,3 kg (50DC₂).

Бронебойните и фугасните снаряди имат бойна част от тринитроанизол, осветителните – със заряд от смес: 53% магнезий, 42,5% бариев нитрат, 3,5% восък и 1,0% натриев оксалат.

Аналози[редактиране | редактиране на кода]

 САЩ 152 mm /47,6 Mk.16

 СССР 152 mm /58,6 Б-38

 Великобритания 152 mm /50 BL Mk.XXIII

 Германия 150 mm/60 SKC/25

 Франция 152 mm/55 Model 1930

Литература[редактиране | редактиране на кода]

• John Campbell. Naval Weapons of World War II. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• 15.5 cm/60 (6.1") 3rd Year Type ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно 155 mm морско оръдие Тип 3

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „155-мм морское орудие Тип 3“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​