15" морско оръдие Mk I – Уикипедия

15" морско оръдие Mk I BL 15"/42 Mark I
Цикъл на изстрел от кула с оръдие Mark I
История на производството
Разработено	1912 г.
Производител	Vickers Limited,  Великобритания
Произведени	184
История на службата
Години на експлоатация	1913 – 1959 г.
На въоръжение в	Великобритания
Характеристики на оръдието
Марка на оръдието	Mark I
Калибър, mm	381
Дължина на ствола, mm/калибра	16 520/43,36
Дължина на канала на ствола, mm	15 715
Тип затвор	Бутален затвор
Маса на оръдието със затвора, kg	98 700
Маса на снаряда, kg	871
Начална скорост на снаряда, m/s	732 – 785
Принцип на зареждане	Разделно зареждане
Скорострелност, изстрела/минута	2
Характеристики на артилерийската установка
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, °	-5°/+30°
Ъгъл на завъртане, °	-150°/+150°
Максимална далечина на стрелбата, m	22 400 при 20°; 29 720 при 30°; 40 370 при 45°
15" морско оръдие Mk I в Общомедия

BL 15"/42 Mark I е първото британско корабно оръдие с калибър 381 mm. Разработено е през 1912 г. Оръдието е широко използвано както в британския флот, така и в бреговата артилерия, и остава на въоръжение рекордно дълъг срок.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Оръдията са поставяни на линейни кораби от различни типове от 1915 до 1944 г. HMS Vanguard става последният линеен кораб, построен за Кралския флот през 1944 г., въоръжен с този тип оръдия.

Кораби, въоръжени с 15 дюймовите оръдия Mark I:

• Линейни кораби тип „Куин Елизабет“ (5 кораба с осем оръдия всеки)
• Линейни кораби тип „Ривендж“ (5 кораба с осем оръдия всеки)
• Линейни крайцери тип „Ринаун“ (2 кораба с шест оръдия всеки)
• HMS Hood – Линеен крайцер (8 оръдия)
• Линейни крайцери тип „Глориъс“ (2 кораба с четири оръдия всеки)
• Монитори тип „Еребус“ (2 кораба с две оръдия всеки)
• Монитори тип „Маршал Ней“ (2 кораба с две оръдия всеки)
• Монитори тип „Робъртс“ (2 кораба с две оръдия всеки)
• HMS Vanguard – Линеен кораб (8 оръдия, свалени от линейните крайцери Корейджъс и Глориъс)

Оръдието е използвано също и в бреговата отбрана. Пет оръдия са поставени в Сингапур през 1930-те години. Две крайбрежни оръдия („Клем“ и „Джейн“) са поставени близо до Уенстоун-Фарм в Кент през 1940 г.

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Всичко са произведени 184 оръдия. Впоследствие те са сваляни от корабите, ремонтират се и се връщат вече на други кораби, удължавайки по този начин своя срок на служба. По заводи производството се води така:

• Armstrong Whitworth, Elswick, Нюкасъл: 34
• Armstrong Whitworth, Openshaw, Манчестър: 12.
• William Beardmore & Company, Parkhead, Глазгоу: 37
• Coventry Ordnance Works, Ковънтри: 19
• Royal Arsenal, Woolwich: 33
• Vickers Limited, Шефилд: 49

Две оръдия, едно от линкора HMS Ramillies (лявото) и едно от линкора HMS Resolution (дясното), са поставени пред Имперския военен музей в Лондон.

Описание и ТТХ[редактиране | редактиране на кода]

Това оръдие е с традиционната за британските от онова време телова конструкция (на вътрешната тръба на ствола, на лайнера, се навиват няколко слоя стоманена тел с правоъгълно сечение, затворени отгоре от външна тръба-кожух) със затвор от бутален тип. Теглото на оръдието, включая теглото на затвора, съставлява 101,6 тона (98,7 тона без затвора).

Дължината на канала на ствола на оръдието е 15 715 мм (42 калибра), пълната дължина на ствола е 16 520 мм (43,36 калибра). Оръдието води огън със снаряди с маса 871 кг с начална скорост 732 – 785 м/с. Оръдието има ситна нарезка с постоянна извивка с ход 30 калибра и дълбочина под 1% от калибъра – 3,16 мм с ширина на нарезите от 11,3 мм (броя нарези е 76). Ширината на полето е 4,44 мм.

Първоначално се използват три вида снаряди: бронебоен, полубронебоен и фугасен – всичките с еднаква маса – 871 кг, снаряжени с лидит (52,3 кг в полубронебойния). Първите два типа снаряди са с меко бронебойно калпаче. В периода 1918 – 1919 г. е приет бронебоен снаряд със същата маса с твърдо бронебойно калпаче, съдържащ 20 кг шелит (смес от 2/3 тринитрофенол и 1/3 от по-неспособния към детонация динитрофенол). Тогава с шелита е заменен и лидита в снарядите от другите типове. Според някои данни паралелно с шелита са използвани амотол и тринитротолуол. Зарядът се състои от кордит MD45. Пълният заряд тежи 194 кг, намаленият – 146 кг.

Максималната далечина на стрелба с оръдията Mark I съставлява 22 400 метра (при ъгъл на възвишение от 20°) и 29 720 метра (при ъгъл на възвишение от 30°), обаче за оръдията на бреговата артилерия, приспособени за големи ъгли на възвишение, максималната далечина на стрелбата достига 40 370 м. Живучестта на ствола съставлява 350 изстрела с пълен заряд.

Снаряди от времето на Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

108-фунтов (49 кг) заряд кордит, 1/4 заряд	Бронебоен снаряд Mk XXII BNT

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• 15-inch (38.1 cm) Mark I ((en))
• Английское орудие 381 мм/42 ((ru))
• Images from the Vickers Photographic Archives ((en))
• HMS Vanguard site ((en))
• The IWM guns ((en))
• „Closing the breech of a 15 inch gun at Explosion!“ The Museum of Naval Firepower, Gosport, UK в ((en))
• Terry Gander, Twentieth century British coast defence guns ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно 15" морско оръдие Mk I

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „15" морское орудие Mk I“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​