1. ФК Кайзерслаутерн – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 2023-06-25.

Тази статия е твърде дълга за удобно четене и навигация. Прочитането на целия текст може да отнеме повече от 61 минути. Моля, обсъдете на беседата разделяне на текста на отделни статии, по-лаконичен изказ или добавяне на подраздели.

1. ФК Кайзерслаутерн
1. Fußball-Club Kaiserslautern (1.FCK) e.V.
Емблема на футболния клуб
Прозвище	Червените дяволи, Лаутерите
Основан	2 юни 1900
Държава	Германия
Стадион	Фриц-Валтер-Щадион Кайзерслаутерн, Германия
Капацитет	49 780
Президент	Дитер Ромбах Щефан Кунц-изпълнителен директор
Старши треньор	Дирк Шустер
Първенство	Втора Бундеслига
2021/22	3-то в Трета лига (промоция)
Екипировка	Найк
Екипи и цветове
Домакин Гост
1. ФК Кайзерслаутерн в Общомедия

1. ФК Кайзерслаутерн (на немски: 1. FC Kaiserslautern; 1. FCK) е германски спортен клуб от град Кайзерслаутерн, провинция Рейнланд-Пфалц, с приблизително 13 300 членове.^[1]

Основан е на 2 юли 1900 г. след обединението на местните отбори на Германия 1896 и ФГ Кайзерслаутерн. Шампион на Германия през 1951, 1953, 1991 и 1998 г., носител на купата на страната през 1990 и 1996 г. Играе домакинските си срещи на Фриц-Валтер-Щадион в Кайзерслаутерн, кръстен на капитана на германския национален отбор по футбол, станал световен шампион през 1954 г. в Швейцария. Екип: червени фланелки, гащета и чорапи.

Освен футбол, в клуба се практикуват и следните спортове: хокей на лед, лека атлетика, бокс, баскетбол и хандбал.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основаване[редактиране | редактиране на кода]

1. ФК Кайзерслаутерн се образува на 28 май 1929 г. в резултат на сливането на кайзерслаутернските отбори Ес Фау Фьоникс 1910 и Еф Фау 1900. До 1932 г. клубът се казва Еф Фау Фьоникс Кайзерслаутерн. Еф Фау 1900 на свой ред е съставен от три отбора: Еф Це 1900, Еф Це Палация 1901 и Еф Це Бавария 1902 на 1 март 1909 г. И накрая, Еф Це 1900 представлява обединение на футболните отбори Германия 1896 и Футболно дружество 1899 (2 юни 1900 г.). Отборите-предшественици на „Кайзерслаутерн“ записват някои успехи в първите години на XX век – Еф Це 1900 печели първенството на западния регион през 1909 г. и това е първият успех в историята на футбола в Кайзерслаутерн. До 1914 г. Еф Це 1900 принадлежи към елитната западна лига, а Еф Фау 1900 е съосновател на Окръжната лига на региона, но през 1923 г. окончателно отпада от дивизията.

Дати и събития[редактиране | редактиране на кода]

Гаулига (1933−1945)[редактиране | редактиране на кода]

Две години след завръщането в Окръжната лига, Кайзерслаутерн се класира в новосформираната Гаулига, след като завършва на второ място през 1933 г. Следват две нови отпадания: две години по-късно (на окръжно ниво – връща се през 1937 г.) и през 1938 г. От 1939 г. лаутерите присъстват непрекъснато в най-висшето ниво на германския футбол, преди футболните състезания да бъдат прекъснати поради военната мобилизация и Втората световна война. За пръв път „червените дяволи“ играят срещи за титлата през военния период, когато печелят Гаулига Вестмарк, но губят с 3:9 от Шалке 04 още в първия двубой във финалната фаза на първенството (1942 г.). След това е образуван общ военновремеви отбор заедно с играчите на Фау Еф Ер Кайзерслаутерн, но този състав така и не изиграва официален мач.

През 1938/39 Фриц Валтер за пръв път играе с екипа на „Кайзерслаутерн“. На 14 юли 1940 г. 19-годишният Валтер дебютира за германския национален отбор срещу Румъния (9:3), като бележи три попадения, а с това става и първият национален играч от Пфалц.

Дати и събития[редактиране | редактиране на кода]

Оберлига (1945−1963)[редактиране | редактиране на кода]

В Оберлига Югозапад „Кайзерслаутерн“ дълго време е доминираща сила. През първите 13 години червените от Пфалц стават десет пъти шампиони, 2 пъти вицешампиони, а през 1947 и 1948 г. стават първенци на френската окупационна зона. От 1958 г. лаутерите за пръв път падат от върха – завършват трети, пети и два пъти четвърти, преди да станат победители на своята Оберлига отново (1963 г.).

Клубът постига също успехи и на национално ниво през този период. След победи над 1860 Мюнхен и Нойендорф, Лаутерн достигат финал през 1948 г. срещу Нюрнберг, но губят с 1:2. Следващата година са трети в Германия след победа над Кикерс Офенбах (2:1).

На 30 юни 1951 г. „Кайзерслаутерн“ са германски шампион за първи път след успех с 2:1 срещу Пройсен Мюнстер. Втората титла не закъснява – 4:1 над Щутгарт (21 юни 1953 г.). „Червените дяволи“ губят финала следващата година сензационно от Хановер 96 с 1:5.

Въпреки протестите в медиите след загубата, бундестреньорът Сеп Хербергер се доверява на играчите от „Кайзерслаутерн“ за Световното пъррвенство'54 и чрез тях изгражда гръбнака на националния отбор. Петима „червени“ футболисти са призовани: Фриц Валтер, Отмар Валтер, Вернер Либрих, Хорст Екел и Вернер Колмайер. Рискът на Хербергер се оказва печеливш и на 4 юли 1954 г. Германия триумфира със световната титла, като в стартовия състав са и петимата играчи от Пфалц.

1955 г. е годината на последното участие на шампионатен финал за „Кайзерслаутерн“, който се губи с 3:4 от Рот-Вайс Есен. Разочарование следва и след финала за Купата на Германия през 1961 г., загубен с 0:2 от Вердер Бремен.

Дати и събития[редактиране | редактиране на кода]

Години в Първа Бундеслига (1963−1996)[редактиране | редактиране на кода]

Кайзерслаутерн е един от основателите на германската Бундеслига през 1963 г. През първата година на първенството отборът от Пфалц финишира на 12. място. През следващите години целта на „лаутерите“ е да останат в групата и те я постигат, като отново достигат финал за Купата на Германия (1 юли 1972 г.) Там обаче срещат Шалке 04 и губят с категоричното 0:5.

През 1972 г. отборът прави дебют на европейската сцена срещу английския Стоук Сити (загуба с 1:3 и победа с 4:0 в реванша). На четвъртфинала следва отстраняване от Борусия Мьонхенгладбах. Третият финал за Купата на Германия (1976 г.) отново е загубен, този път от Хамбургер ШФ с 0:2. Това се случва още веднъж през 1981 г., когато лаутерите губят последната среща с 1:3 от Айнтрахт Франкфурт.

През кампанията 1981/82 „Кайзерслаутерн“ отбелязват най-големия си международен успех дотогава. „Червените дяволи“ достигат до полуфинал в турнира за Купата на УЕФА, където са победени от ИФК Гьотеборг. Преди това, на четвъртфинала е победен колосът Реал Мадрид. След загуба с 1:3 на Сантиаго Бернабеу следва съкрушаваща победа с 5:0!

През сезон 1989/90 отборът попада в зоната за изпадане, но завръщането на треньора Карл-Хайнц Фелдкамп дава нови сили на играчите и те успяват да запазят мястото си в елита. Под негово ръководство се осъществява дългогодишна цел на клуба – Купата на Германия е спечелена, макар и след пет играни финала. На 19 май 1990 г. Вердер Бремен е надигран с 3:2. Следващият сезон поднася нова сензация – „Кайзерслаутерн“ носят сребърната салатиера в Пфалц, Щефан Кунц става „футболист на годината“, „Кайзерслаутерн“ е „отбор на годината“ в Германия за 1991 г. На 23 март 1991 г. „червените дяволи“ побеждават водача в класирането на Първа Бундеслига Байерн Мюнхен с 2:1 (голове на Демир Хотич и Щефан Кунц), изпреварват баварците в таблицата и не изпускат водачеството до края на сезона. Сребърната салатиера е връчена на лаутерите в Кьолн след победа с 6:2 над домакините.

След изненадващата титла през 1991 г. „Кайзерслаутерн“ се закрепва в челните места на германския футбол. За отбелязване е сезонът 1993/94, когато след а победна серия, „червените“ завършват втори след шампионите от Байерн Мюнхен. Футболистите на новия наставник Фридел Рауш остават само на точка зад баварците. Успешно е представянето и от кампанията през 1994/95, когато „Гордостта на Пфалц“ завършва на 3 точни зад шампиона Борусия Дортмунд, но това стига за едва четвъртото място. Все пак и то дава право на участие в европейските клубни турнири.

От изпадане във Втора Бундеслига до шампион (1996−2001)[редактиране | редактиране на кода]

Датата е 18 май 1996 г., а часът – 17:05. Маркус Мюнх от Байер Леверкузен вкарва гол и изравнява резултата на мача с „Кайзерслаутерн“ на 1:1. Единадесет минути по-късно „лаутерите“ изпадат за пръв път от Първа Бундеслига в над 30-годишната история на първенството и потапят в скръб цял един регион. През 1994/95 „Кайзерслаутерн“ губи важни играчи в лицето на Чириако Сфорца и Щефан Кунц, които напускат отбора, а тяхното отсъствие не може да се компенсира. Слабите игри на трикратните шампиони водят до закономерно изпадане от първа лига през 1996 г. за пръв път в историята на клуба. В последна среща от сезона „червените дяволи“ играят срещу директния конкурент за оставане в елита Байер Леверкузен и е необходима победа на всяка цена. След като Павел Кука извежда лаутерите напред, леверкузенци изравняват драматично в 82. минута и така безславно слагат край за сезона на своите гости. Само седмица по-късно Купата на Германия е спечелена след успех с 1:0 срещу Карлсруе. Голът пада след изпълнение от пряк свободен удар на Мартин Вагнер и така купата става притежание за втори път на Кайзерслаутерн, но това е само малка утеха на феновете на отбора.

За новия сезон за треньор е привлечен специалистът Ото Рехагел, изградил авторитет през 80-те и началото на 90-те години с отбора на Вердер Бремен. Преди лаутерите Рехагел тренира Байерн Мюнхен, но след като баварците изостават за шампионата от Борусия Дортмунд, „Крал Ото“ бързо е освободен от Франц Бекенбауер. Рехагел е убеден от тогавашния президент на „Кайзерслаутерн“ Юрген Фридрих, че отборът се цели в нещо голямо и има нужда от ново начало с нов наставник. Изненадващо наставникът приема, като по-късно признава, че това е бил авантюристичен ход от негова страна.

Макар и във втора дивизия, спечелената Купа на Германия дава право на участие в турнира на Купата на носителите на национални купи. Още в първия кръг обаче „Кайзерслаутерн“ е елиминиран от югославския представител Цървена звезда – 1:0, 0:4 след продължения. Това поражение не пречи на отбора да се представя повече от убедително във втора дивизия – недопускането на домакинска загуба и само четири загуби като гост водят до бързо връщане в елита, а 7:6 срещу Мепен и до днес си остава най-резултатната среща в историята на германската Втора Бундеслига. Само година след изпадането във втора лига „червените дяволи“ разбиват Любек със 7:0 и така на теория се завръщат в Първа Бундеслига.

През сезона 1997/98 футболните любители в Германия стават свидетели на нещо ново и безпрецедентно – новак в Първа Бундеслига става шампион още в първия си сезон в групата. Тимът на Кайзерслаутерн отново става „Отбор на годината“ за втори път след 1991 г. Още в първия кръг шампионът Байерн Мюнхен е победен на своя Олюмпиащадион след гол на Михаел Шьонберг. От четвъртия кръг, след домакинска победа над Шалке 04, до края „Кайзерслаутерн“ са еднолични водачи, като побеждават баварците, завършили втори, още веднъж – този път след гол на Мариян Христов и автогол на Дитмар Хаман. Отново се губят едва 4 мача за цял шампионат, титлата е спечелена в предпоследния кръг у дома след победа с 4:0 над Волфсбург, а в последната среща за сезона 35 000 привърженици на „Кайзерслаутерн“ пътуват за Хамбург, за да могат да празнуват шампионската салатиера.

Следва участие в Шампионската лига, където се достига до четвъртфинал след отпадане от бъдещия финалист Байерн Мюнхен, и пето място в Бундеслигата след загуба с 1:5 от борещите се за оставане в елита Айнтрахт Франкфурт. Куриозното е, че точно победа с четири гола разлика стига на хесенци, за да не изпаднат и те го постигат. Загубата обаче изважда „лаутерите“ от зона „Шампионска лига“. Все пак целта, поставена преди началото на сезона, а именно европейско участие, е постигната. Това става с помощта на новите попълнения като Марио Баслер и Юри Джоркаеф. Шестте домакински загуби през сезона обаче оставят горчив привкус на сезона.

Раздялата с Ото Рехагел е прибързана, необмислена и плод на емоции – след лошото начало на сезона 2000/01 Кайзерслаутерн печели само 6 точки от 6 мача и наставникът се оттегля от поста си в резултат на натиск от ръководството.

Финансови проблеми и ново изпадане (2001−2006)[редактиране | редактиране на кода]

След края на ерата „Рехагел“ „Кайзерслаутерн“ попада в криза от финансово и спортно естество. Някои винят за това привличането на играчи с изградено международно реноме като Тарибо Уест, Щефен Фройнд, Кристиан Нерлингер, Карстен Янкер и Щефан Малц, които обаче не оправдават високите очаквания към тях. Под ръководството на наследника на Рехагел Андреас Бреме успехите изглеждат сигурни: през април 2001 г., малко преди края на сезона, „червените дяволи“ са на полуфинал за Купата на УЕФА, където ще играят с испанския Алавес, а в Първа Бундеслига заемат престижното трето място. Оттогава насам следва тотален срив на резултатите: Депортиво Алавес|Алавес побеждава категорично „лаутерите“, които на свой ред правят катастрофален завършек на сезона в германското първенство и се свличат на осмото място в крайното класиране за 2000/2001. Причините за това се търсят във финансов скандал, породен от тогавашното ръководство в лицето на Юрген Фридрих и Роберт Вишеман.

В началото на новия сезон 2001/02 „Кайзерслаутерн“ печели първите си седем срещи, като по този начин подобрява рекорда на Байерн Мюнхен за най-добър старт на първенство, но отново следват непостоянство на резултатите и закономерно седмо място в края на сезона.

През сезон 2002/03 клубът изглежда сигурен изпадащ, а страховете от фалит са напълно реални. Бреме е освободен и е заменен с легендарния белгийски футболист и опитен треньор Ерик Геретс. Той съумява да вдигне отбора на крака и след сензационен втори полусезон, Кайзерслаутерн е спокоен за бъдещето си в първа лига. Към това „гордостта на Пфалц“ се класира за финал за Купата на Германия, където отстъпва на шампиона Байерн Мюнхен с 1:3. Във финансово естество клубът прави важни крачки към оздравяване под ръководството на изпълнителния директор Рене Йеги и с участието на провинцията Райнланд-Пфалц. Собственият стадион Фриц-Валтер-Щадион също е продаден за целта. За нещастие на верните привърженици на „Кайзерслаутерн“, клубът отново попада под заплаха от изпадане през 2003/04. Геретс е заменен от австриеца Курт Яра, който се превръща в поредния спасител на футбола в региона. Но той така и не успява да си спечели обичта на феновете, които настояват за неговата оставка. И я получават: малко преди края на кампанията 2004/05 австриецът оповестява, че се оттегля от клуба след края на сезона, като оставя отбора на сигурното дванайсето място, без опасност от отпадане. Ръководството обаче се опасява, че наставникът няма достатъчна мотивация да ръководи своите футболисти и прекратява договора му предсрочно. Доволен от свършената работа по оздравяването на клуба Рене Йеги също се оттегля от поста си.

Новото ръководство решава да предприеме „ново начало“ като гради нов отбор от млади и талантливи играчи под ръководството на Михаел Хенке, познат като помощник на Отмар Хитцфелд при спечелените титли и купи на Германия, както и Шампионската лига с Борусия Дортмунд и Байерн Мюнхен. Но следва нов провал – победите при Хенке са крайна рядкост, а отборът се закотвя в дъното на класирането. Уволнението на треньора е логично и ръководството се поема от бившия играч на „лаутерите“ Волфганг Волф, но смяната се оказва закъсняла: отборът изпада за втори път в историята си по драматичен начин след 2:2 срещу преките конкуренти за оставане от Волфсбург на 13 май 2006 г.

Втора Бундеслига (от 2006 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки изпадането, членовете на клуба на привържениците се увеличават с 1000 за два месеца и към ноември 2006 г. набояват вече 11 500. Сезонът във втора лига също носи разочарования. Въпреки четвъртото място на полусезона, даващо надежди за класиране в първа лига, пролетният полусезон протича слабо със спечелени едва 23 от 51 възможни точки. Тимът завършва шести, а Волф е освободен преди края на сезона, като е заместен временно от помощника си Волфганг Функел.

Грешката с Михаел Хенке е повторена 2 години по-късно с назначаването на норвежеца Киетил Рекдал, който получава директива да се бори за челно място с млад колектив. Реалността обаче рязко контрастира с поставените цели и Кайзерслаутерн е в зоната за изпадане през зимната пауза, отборът играе слабо като домакин, а първата победа за сезона е постигната едва в 9. кръг срещу Оснабрюк. Търпението на борда на директорите се изчерпва след домакинска загуба от 1860 Мюнхен с 1:2 в 19. кръг и той освобождава Рекдал. До назначението на хърватина Милан Шашич отборът се тренира от Алоис Шварц. През април 2008 г. легендарният нападател на лаутерите Щефан Кунц се завръща на Фриц-Валтер-Щадион като изпълнителен директор на клуба. Това вдъхва нова порция увереност на футболистите, а новият ръководител ги мотивира с думите, че те имат възможността да станат герои само за седем мача. Шашич изумява специалистите като спасява „Кайзерслаутерн“ от изпадане в трета лига след отлична серия (домакински победи над Аугсбург, Алемания Аахен и Санкт Паули) и въпреки че лаутерите преди последния кръг заемат място в зоната на изпадащите, победата с 3:0 срещу Кьолн се оказва достатъчна за оставане във Втора Бундеслига, което дава и начало на продължителни тържества.

През 2008/09 „Кайзерслаутерн“ бележат възход в сравнение с предходната година: въпреки че класирането в Първа Бундеслига не е поставено като цел, отборът заема второ място до зимната пауза след победа над Фрайбург с 2:0. Новите попълнения Анел Джака, Сръджан Лакич, Флориан Дик и Мартин Амедик се сработват добре с Аксел Белингхаузен, Ерик Йендришек, Аймен Демаи и Джош Симпсън. Поради лошата си пролетна серия в гостуванията обаче „лаутерите“ остават само на крачка от мястото за бараж в първа дивизия. Сезонът продължава в борба за попадане в челните места. След тежка загуба от Ханза Росток с 1:5 обаче третото място, даващо право на бараж остава отдалечено на 3 точки и Щефан Кунц изненадващо освобождава Милан Шашич на 4 май 2009 г. следобед. За временно ръководещ тренировките до края на сезона е назначен наставникът на втория отбор Алоис Шварц. Първоначално Шварц има успех и след победата с 1:0 над Аугсбург лаутерите запазват шансове дори за второто място. Тогава обаче идват три последователни загуби от Алемания Аахен (0:1), Дуисбург (4:5) и Фрайбург (3:4). Седмото място е разочароващо за феновете на отбора, а капитанът Белингхаузен, Демаи и Райнерт обявяват, че напускат „Кайзерслаутерн“ от лятото.

През месеците май и юни на 2009 г. привържениците на „лаутерите“ стават свидетели на истинска сага около привличането на новия наставник на отбора. Изпълнителният директор Щефан Кунц получава откази от желаните треньори Бруно Лабадия, Франко Фода и Фридхелм Функел, а когато е постигнато съгласие със селекционера на юношеския национален отбор на Германия Хайко Херлих, мениджърът на футболния съюз Матиас Замер отказва да пусне Херлих в Кайзерслаутерн. След множество спекулации в медиите в продължение на шест седмици, на 18 юни 2009 г. Кунц представя новия треньор Марко Курц.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Шампионати[редактиране | редактиране на кода]

• Шампион на Германия (4): 1951, 1953, 1991, 1998;
• Вицешампион на Германия (4): 1948, 1954, 1955, 1994;
• Югозападен шампион (11): 1947, 1948, 1949, 1950, 1951, 1953, 1954, 1955, 1956, 1957, 1963;
• Западен шампион (1): 1909, 1942;
• Вечно класиране на Първа Бундеслига: 8. място, 2025 точки.

Купи[редактиране | редактиране на кода]

• Победител в Купата на Германия (2): 1990, 1996;
• Финалист за Купата на Германия (5): 1961, 1972, 1976, 1981, 2003;
• Носител на Суперкупата на Германия (1): 1991;
• Шампион на Германия по футзал (1): 1997.

Международни успехи[редактиране | редактиране на кода]

• Полуфинал за Купата на УЕФА (2): 1981/82, 2000/01;
• Четвъртфинал за Шампионската лига (1): 1998/99;
• Победител в турнира Интертото (3): 1975, 1988, 1989.

Други отличия[редактиране | редактиране на кода]

• Отбор на годината в Германия (2): 1991, 1998

Кайзерслаутерн е бил водач в класирането на Първа Бундеслига общо 89 пъти (до април 2009). През 1994 г. Щефан Кунц е топ-реализатор на Бундеслигата с 18 попадения (заедно с Тони Йебоа).

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Преди началото на сезон 2009/10 на Първа Бундеслига „Кайзерслаутерн“ заема осмо място във вечната класация на германските първодивизионни отбори с 1424 срещи (558 победи, 354 равенства, 512 загуби) и голова разлика 2276:2239 с 2025 точки, като само година преди това е бил на шестото място. Впоследствие Борусия Мьонхенгладбах и Кьолн изпреварват „червените дяволи“, които от 2006 г. насам отсъстват от германския елит. Класацията водят Байерн Мюнхен, следвани от Вердер Бремен, Хамбург, Щутгарт и Борусия Дортмунд. До 1996 г. „Кайзерслаутерн“, Кьолн и Хамбург са трите отбора, които участват в абсолютно всички издания на Първа Бундеслига от създаването ѝ през 1963 г. След това „лаутерите“ прекарват един сезон във Втора Бундеслига, а „козлите“ ги последват през 1998 г., правейки „червените шорти“ единствения тим без пропуснат сезон. До 2006 г., когато Кайзерслаутерн изпадат отново във втора дивизия, „червените дяволи“ и Вердер Бремен следват Хамбург със само една пропусната кампания. Байерн Мюнхен имат две „отсъствия“.

Кайзерслаутерн от създаването на Първа Бундеслига (1963 до 2009)[редактиране | редактиране на кода]

Кайзерслаутерн в Европа[редактиране | редактиране на кода]

• ГФ = Групова фаза
• 1. Кр. = Първи кръг
• 2. Кр. = Втори кръг
• 1/8 = Осминафинал
• 1/4 = Четвъртфинал
• 1/2 = Полуфинал

Сезон	Турнир	Кръг	Страна	Клуб	Резултат
1972/73	Купа на УЕФА	1. Кр.		Стоук Сити	1 – 3, 4 – 0
		2. Кр.		Барейро	3 – 1, 0 – 1
		1/8		Арарат Ереван	0 – 2, 2 – 0 (5 – 4 сл. дузпи)
		1/4		Борусия Мьонхенгладбах	1 – 2, 1 – 7
1976/77	Купа на УЕФА	1. Кр.		Еносис Неон Паралимни	3 – 1, 8 – 0
		2. Кр.		Фейенорд	2 – 2, 0 – 5
1979/80	Купа на УЕФА	1. Кр.		Цюрих	3 – 1, 5 – 1
		2. Кр.		Спортинг Лисабон	1 – 1, 2 – 0
		1/8		Дьошгьор	2 – 0, 6 – 1
		1/4		Байерн Мюнхен	1 – 0, 1 – 4
1980/81	Купа на УЕФА	1. Кр.		Андерлехт	1 – 0, 2 – 3
		2. Кр.		Стандард Лиеж	1 – 2, 1 – 2
1981/82	Купа на УЕФА	1. Кр.		Академик (София)	1 – 0, 2 – 1
		2. Кр.		Спартак (Москва)	1 – 2, 4 – 0
		1/8		Локерен	0 – 1, 4 – 1
		1/4		Реал Мадрид	1 – 3, 5 – 0
		1/2		ИФК Гьотеборг	1 – 1, 1 – 2
1982/83	Купа на УЕФА	1. Кр.		Трабзонспор	3 – 0, 3 – 0
		2. Кр.		Наполи	2 – 1, 2 – 0
		1/8		ФК Севиля	0 – 1, 4 – 0
		1/4		Университатя Крайова	3 – 2, 0 – 1
1983/84	Купа на УЕФА	1. Кр.		ФК Уотфорд	3 – 1, 0 – 3
1990/91	КНК	1. Кр.		Сампдория	2 – 0, 4 – 0
1991/92	Шампионска лига	1. Кр.		Етър (Велико Търново)	2 – 0, 1 – 1
		2. Кр.		ФК Барселона	0 – 2, 3 – 1
1992/93	Купа на УЕФА	1. Кр.		Фрам Рейкявик	3 – 0, 4 – 0
		2. Кр.		ФК Шефилд Уензди	3 – 1, 2 – 2
		1/8		Аякс Амстердам	0 – 2, 0 – 1
1994/95	Купа на УЕФА	1. Кр.		Акранес	4 – 1, 4 – 0
		2. Кр.		Оденсе	1 – 1, 0 – 0
1995/96	Купа на УЕФА	1. Кр.		Слован Братислава	1 – 2, 3 – 0
		2. Кр.		Реал Бетис	1 – 3, 0 – 1
1996/97	КНК	1. Кр.		Цървена звезда	1 – 0, 0 – 4
1998/99	Шампионска лига	ГФ		Бенфика	1 – 0, 1 – 2
		ГФ		ХЯК Хелзинки	0 – 0, 5 – 2
		ГФ		ПСВ Айндховен	2 – 1, 3 – 1
		1/4		Байерн Мюнхен	0 – 2, 0 – 4
1999/00	Купа на УЕФА	1. Кр.		Килмарнък	3 – 0, 2 – 0
		2. Кр.		Тотнъм	0 – 1, 2 – 0
		3. Кр.		Ланс	2 – 1, 1 – 4
2000/01	Купа на УЕФА	1. Кр.		Бохемианс	3 – 1, 0 – 1
		2. Кр.		Ираклис Солун	3 – 1, 2 – 3
		3. Кр.		Глазгоу Рейнджърс	0 – 1, 3 – 0
		1/8		Славия Прага	0 – 0, 1 – 0
		1/4		ПСВ Айндховен	1 – 0, 1 – 0
		1/2		Депортиво Алавес	1 – 5, 1 – 4
2002	УЕФА Интертото	3. Кр.		Теплице	2 – 1, 0 – 4
2003/04	Купа на УЕФА	1. Кр.		Теплице	1 – 2, 0 – 1

Играчи с най-много срещи[редактиране | редактиране на кода]

Име Брой срещи Дата на първата среща Дата на последната среща Голове (дузпи) Вернер Мелцер 374 24 август 1974 26 април 1986 31(0) Дитмар Швагер 320 22 август 1964 14 юни 1975 2(0) Ернст Дийл 314 4 ноември 1967 4 февруари 1978 18(7) Йозеф Пирунг 304 30 август 1969 24 март 1981 61(5) Аксел Роос 303 25 август 1984 30 септември 2000 17(0) Гералд Ерман 292 25 август 1984 9 декември 1995 0(0) Райнер Гайе 290 6 август 1977 26 април 1986 47(1) Рони Хелстрьом 266 24 август 1974 26 май 1984 0(0) Волфганг Волф 248 12 август 1978 21 май 1988 11(0) Андреас Бреме 242 8 август 1981 9 май 1998 43(23) Ханс-Петер Бригел 240 10 април 1976 26 май 1984 47(12) Йоханес Ридл 215 24 август 1974 6 юни 1981 31(6) Михаел Дузек 210 19 януари 1980 11 септември 1987 10(0) Мирослав Кадлец 210 11 август 1990 9 май 1998 16(1) Клаус Топмьолер 204 3 февруари 1973 8 септември 1979 108(6) Юрген Гро 197 14 август 1976 10 юни 1989 3(0) Чириако Сфорца 192 7 август 1993 17 април 2005 20(0) Хари Кох 187 11 август 1995 24 май 2003 17(9) Райнхард Майер 184 11 август 1973 15 ноември 1980 21(6) Волфганг Шнар 182 24 август 1963 3 май 1970 0(0) Маркус Шуп 177 2 февруари 1985 15 юни 1991 16(2) Щефан Кунц 170 28 юли 1989 17 юни 1995 75(17) Мартин Вагнер 169 14 август 1992 18 март 2000 23(2) Фриц Фукс 168 16 август 1969 25 януари 1975 12(1)

Играчи с най-много голове[редактиране | редактиране на кода]

Име Общо голове Голове от дузпи Брой мачове Клаус Топмьолер 108 6 204 Щефан Кунц 75 17 170 Томас Алофс 61 3 126 Йозеф Пирунг 61 5 304 Роланд Сандберг 60 0 118 Олаф Маршал 49 4 144 Ханс-Петер Бригел 47 12 240 Райнер Гайе 47 1 290 Харалд Кор 45 4 86 Мирослав Клозе 44 4 120 Андреас Бреме 43 23 242 Павел Кука 39 1 96 Карл-Хайнц Фогт 39 4 96 Бени Вендт 35 0 116 Вратислав Локвенц 36 0 116 Волфрам Вутке 32 13 112 Вили Райтгасл 31 6 129 Йоханес Ридл 31 6 215 Идриз Хосич 31 1 74 Вернер Мелцер 31 0 374 Франк Хартман 30 1 99 Юрген Фридрих 26 3 158 Демир Хотич 26 0 100 Мариян Христов 26 0 146 Норберт Айленфелдт 25 4 127

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

• Най-изразителни домакински победи: 7:0 срещу Любек (Втора Бундеслига 1996/97),7:0 срещу Карлсруе (Първа Бундеслига 1982/83), 7:1 срещу Рот-Вайс Есен (Първа Бундеслига 1976/77), 6:0 срещу Ханза Росток (Втора Бундеслига 2008/09), 6:0 срещу Щутгартер Кикерс (Първа Бундеслига 1988/89), 6:0 срещу Кьолн (Първа Бундеслига 1984/85), 6:0 срещу Арминия Билефелд (Първа Бундеслига 1983/84), 6:0 срещу Щутгарт (Първа Бундеслига 1974/75), 6:0 срещу Борусия Дортмунд (Първа Бундеслига 1971/72), 6:1 срещу Щутгарт (Първа Бундеслига 1988/89), 6:1 срещу Байер Юрдинген (Първа Бундеслига 1984/85);
• Най-изразителни победи като гост: 7:1 срещу Дуисбург (Първа Бундеслига 1993/94), 6:0 срещу Саарбрюкен (Първа Бундеслига 1985/86), 5:0 срещу Байер Юрдинген (Първа Бундеслига 1992/93), 5:0 срещу Нюрнберг (Първа Бундеслига 1963/64), 7:3 срещу Байер Юрдинген (Първа Бундеслига 1990/91), 6:2 срещу Кьолн (Първа Бундеслига 1990/91), 5:1 срещу Фортуна Дюселдорф (Първа Бундеслига 1983/84), 4:0 срещу 1860 Мюнхен (Първа Бундеслига 2001/02), 4:0 срещу 1860 Мюнхен (Първа Бундеслига 2000/01), 4:0 срещу Валдхоф Манхайм (Първа Бундеслига 1988/89);
• Най-изразителни домакински загуби: 0:5 срещу Щутгарт (Първа Бундеслига 1970/71), 0:4 срещу Байерн Мюнхен (Първа Бундеслига 2004/05), 0:4 срещу Хамбург (Първа Бундеслига 1986/87), 0:4 срещу ФФБ Щутгарт|Щутгарт (Първа Бундеслига 1977/78), 1:5 срещу Вердер Бремен (Първа Бундеслига 2005/06), 0:3 срещу Дуисбург (Втора Бундеслига 1996/97), 0:3 срещу Хамбург (Първа Бундеслига 2005/06), 0:3 срещу Байер Леверкузен (Първа Бундеслига 1997/98), 0:3 срещу Валдхоф Манхайм (Първа Бундеслига 1988/89), 0:3 срещу Хамбургер ШФ|Хамбург (Първа Бундеслига 1987/88), 0:3 срещу Нюрнберг (Първа Бундеслига 1985/86), 0:3 срещу Борусия Мьонхенгладбах (Първа Бундеслига 1977/78), 0:3 срещу Борусия Мьонхенгладбах (Първа Бундеслига 1975/76);
• Най-изразителни загуби като гост: 0:7 срещу Борусия Мьонхенгладбах (Първа Бундеслига 1984/85), 0:7 срещу Дуисбург (Първа Бундеслига 1967/68), 0:6 срещу Байер Леверкузен (Първа Бундеслига 2003/04), 0:6 срещу Байерн Мюнхен (Първа Бундеслига 1972/73), 0:6 срещу Айнтрахт Франкфурт (Първа Бундеслига 1965/66), 2:8 срещу Борусия Мьонхенгладбах (Първа Бундеслига 1967/68), 3:9 срещу Борусия Дортмунд (Първа Бундеслига 1963/64), 0:5 срещу Кобленц (Втора Бундеслига 2008/09), 0:5 срещу Вердер Бремен (Първа Бундеслига 1999/00), 0:5 срещу Шалке 04 (Първа Бундеслига 1987/88), 0:5 срещу Байерн Мюнхен (Първа Бундеслига 1985/86), 0:5 срещу Щутгарт (Първа Бундеслига 1984/85), 0:5 срещу Борусия Мьонхенгладбах (Първа Бундеслига 1970/71), 0:5 срещу Кьолн (Първа Бундеслига 1967/68).

Отбор[редактиране | редактиране на кода]

Професионален отбор[редактиране | редактиране на кода]

№		Играч	Рождена дата	В отбора от	См	Кг	Мач.	Гол.	Предишни клубове
Вратари
1		Тобиас Зипел	22 март 1988	1998	180	79	40	0	Бад Дюркхайм
29		Кевин Трап	8 юли 1990	2005	189	83	2	0	Метлах, Бахем, Бротдорф
35		Луис Роблес	11 май 1984	2007	185	86	20	0	Портланд Юнивърсити
Защитници
2		Муса Уатара	31 декември 1981	2006	191	93	61	1	Легия Варшава, Кретей, Тур, КРК Генк, АСФА/Йененга Уагадугу, Бобо-Диоласо
3		Дарио Дамянович	23 юли 1981	2009	189	83	10	0	Луч-Енергия Владивосток, Хайдук Сплит, Модрица Максима, Раднички Обреновац, Борац Самац
5		Мартин Амедик	6 септември 1982	2008	194	88	31	4	Борусия Дортмунд, Айнтрахт Брауншвайг, Арминия Билефелд, Падерборн, Делбрюк
6		Матиас Абел	22 юни 1981	2008	188	85	0	0	Шалке 04, Хамбург, Шалке 04, Майнц 05, Борусия Дортмунд, Айнтрахт Бад Кройцнах, Кайзерслаутерн, Визентхалерхоф
13		Марио Клингер	27 декември 1986	2008	185	83	0	0	Рот-Вайс Есен, Хесен Касел, Шалке 04, ПСВ Есен
14		Мануел Хорних	18 декември 1982	2008	190	85	13	1	Кикерс Офенбах, Саарбрюкен, Хауенщайн, Карлсруе, Олюмпиа Райнцаберн
17		Александер Бугера	8 август 1978	2007	180	75	32	0	Дуисбург, Байерн Мюнхен, Унтерхахинг, МШФ Дуисбург|Дуисбург, Байерн Мюнхен, Амберг
18		Кристоф Бухнер	23 юли 1989	2009	187	77	0	0	Вакер Бургхаузен, ТуС Гархинг
20		Родней	11 септември 1985	2009	190	91	0	0	Херта Берлин, Ягельоня Бялисток, ФК Вилнюс, Жувентуде
23		Флориан Дик	9 ноември 1984	2008	184	84	31	3	Карлсруе, Хамбрюкен
25		Даниел Павлович	22 април 1988	2009	184	76	0	0	Шафхаузен, Фрайбург, Санкт Гален, Роршах
28		Марсел Корея	16 май 1989	1995	186	76	0	0
30		Фабиан Мюлер	6 ноември 1986	2009	175	68	8	0	Ерцгебирге Ауе, Байерн Мюнхен, Бишофсвийзен
Полузащитници
4		Бастиан Шулц	10 юли 1985	2009	184	77	0	0	Хановер 96, Алтвармбюхен
7		Драган Палич	8 април 1983	2008	175	71	29	2	Хофенхайм, Олюмпия Лаупхайм, 1860 Мюнхен, Щарнберг 09, Блайхах
8		Сидни Сам	31 януари 1988	2008	174	70	26	4	Хамбург, Холщайн Кил, Килия Кил, Метенхоф
10		Анел Джака	19 септември 1980	2008	179	78	28	3	Кобленц, Оснабрюк, Байер Леверкузен, Германия Дюрвис, Алемания Аахен
11		Дани Фукс	25 февруари 1976	2009	178	78	13	1	Бохум, Гройтер Фюрт, Карлсруе, 1860 Мюнхен, Веен Висбаден, Хале, Мотор Кьотен, Трактор Квелендорф
15		Жорж Манджек	9 декември 1988	2009	183	72	10	0	Щутгарт, Кайзерслаутерн, ФФБ Щутгарт|Щутгарт, КСА Дуала
19		Иржи Билек	4 ноември 1983	2009	183	73	4	0	Слован Либерец, Хмел Блсани, Сполана Нератовице, Спарта Прага
21		Пиер де Вит	26 септември 1987	2010	172	70	3	0	Байер Леверкузен, Оснабрюк, Байер Леверкузен, Кьолн Вайлер-Фолкхофен
22		Иво Иличевич	14 ноември 1986	2009	174	65	0	0	Гройтер Фюрт, Бохум, Дармщадт 98, Викториа Ашафенбург, Зюдринг Ашафенбург, Кикерс Офенбах
37		Рики Пинейро	1 февруари 1989	1993	185	74	8	1
38		Саша Котиш	2 октомври 1988	2000	188	78	43	0	Гауерсхайм
Нападатели
9		Сръджан Лакич	2 октомври 1983	2008	186	81	25	12	Херта Берлин, Хераклес Алмело, Херта Берлин, Камен Инград, Хърватски Драголовац Загреб, Дубровник, Хайдук Сплит
24		Кай Хесе	20 юни 1985	2008	187	81	21	2	Хофенхайм, Любек, Шалке 04, Менден, Шпортфройнде Йострих-Изерлон
26		Ерик Йендришек	26 октомври 1986	2007	176	74	59	19	Хановер 96, Ружомберок, Дръщевник Длъха над Ораву
31		Алпер Акджам	1 септември 1987	2001	178	74	13	0	Бавариа Ебернбург
32		Адам Немец	2 септември 1985	2009	190	84	1	1	КРК Генк, Ерцгебирге Ауе, Жилина, Дубница над Вахом, Жарновица

Треньорски щаб и ръководство[редактиране | редактиране на кода]

На 18 юни 2009 г. за старши треньор е привлечен 40-годишният Марко Курц, работил преди това в 1860 Мюнхен. Асистент-треньор е директорът по спортно-техническите въпроси Роджер Лутц, а на свой ред бившият играч на клуба Марко Хабер е негов асистент в административните дела. Преди това старши треньор на „Кайзерслаутерн“ от 4 май до 18 юни 2009 г. е Алоис Шварц. От сезон 2008/09 Фуат Килич е привлечен като помощник-треньор, но след уволнението на Милан Шашич е преквалифициран на скаут. Треньор на вратарите е дългогодишният страж на „червените дяволи“ Гералд Ерман, който тренира и развива таланта на вратари като Роберт Енке, Рене Адлер, Роман Вайденфелер, Тим Вийзе и Флориан Фромловиц.

Изпълнителен директор на „Кайзерслаутерн“ от 8 април 2008 г. е бившият футболист на клуба Щефан Кунц, а Йоханес Олингер е финансов директор. Управителният съвет на „Кайзерслаутерн“ се състои от 9 членове, 5 от които се избират от събранието на членовете. На 3 декември 2008 г. събранието на членовете избира следните ръководители: Дитер Ромбах, Мартин Зестер, Отмар Френгер, Герхард Тайс и Герхард Щайнебах. За председател на управителния съвет е утвърден Дитер Ромбах.

	Име	Длъжност
	Щефан Кунц	Представител на ръководството
	Д-р Йоханес Олингер	Ръководител
	Проф. д-р Дитер Ромбах	Председател на управителния съвет
	Йенс Бройних	Маркетинг и търговия
	Марко Курц	Старши треньор
	Роджер Лутц	Помощник-треньор и тим-мениджър
	Гералд Ерман	Треньор на вратарите
	Оливер Шефер	Треньор по физическата подготовка
	Франк Леле	Ръководител на младежката школа
	Д-р Улрих Шмийден	Лекар на отбора
	Д-р Клаудиа Талер	Лекар на отбора
	Д-р Щефан Талер	Лекар на отбора
	Дирк Пагенстехер	Физиотерапевт
	Хайнц Босерт	Масажист
	Кристиан Грубер	Пресаташе и говорител

Стадион[редактиране | редактиране на кода]

Фриц-Валтер-Щадион в Кайзерслаутерн е построен през 1920 г. Стадионът и прилежащата улица са кръстени на легендарния капитан на „червените дяволи“ и германския национален отбор в годините след Втората световна война. Съоръжението е построено на хълма Бетценберг, чиито стръмни склонове биват изкачвани от желаещите да гледат на живо мачовете на стадиона. Поради високото си разположение стадионът може да бъде видян ясно от града и като цяло доминира пейзажа в Кайзерслаутерн (град)|Кайзерслаутерн. Капацитетът му е 48 500 места, като претърпява основен ремонт за Световното първенство 2006 в областта на главната трибуна и покрива. Той е арена на четири мача от първата фаза на турнира и един осминафинал.

Фенове[редактиране | редактиране на кода]

Фриц-Валтер-Щадион дълго време е бил страховито място за всеки гостуващ отбор, поради близостта на трибуните до терена и яростната подкрепа на местните привърженици. Ултрасите на Кайзерслаутерн наблюдават срещите на своя отбор от западната трибуна. Най-известният пример за всеотдайността и решаващата роля на запалянковците от Пфалц е срещата срещу Байерн Мюнхен, когато домакините изостават на полувремето с 1:4, но с подкрепата на публиката обръщат мача и разгромяват баварците със 7:4. Днес, поради преустройството на стадиона, трибуните са модернизирани и са отдалечени от игрището, като по този начин голяма част от някогашната атмосфера е изгубена.

Феновете на „Кайзерслаутерн“ поддържат приятелски връзки с феновете на 1860 Мюнхен и на Вердер Бремен. Валдхоф Манхайм и Байерн Мюнхен са ненавиждани от привържениците на „червените дяволи“. В последно време се появява вражда с Айнтрахт Франкфурт, Майнц 05 и Карлсруе.

Приятелство съществува с шотландския Килмарнък и българския Етър (Велико Търново) след мачове в европейските турнири.

Известни бивши играчи (по азбучен ред)[редактиране | редактиране на кода]

Име Години Мач. Гол. Бележка Томас Алофс 1982 – 1986 128 61 - Михаел Балак 1997 – 1999 46 4 Шампион на Германия 1998 Марио Баслер 1987 – 1989 1999 – 2003 92 8 Започва и завършва кариерата си в Кайзерслаутерн Андреас Бреме 1981 – 1986 1993 – 1998 254 43 Шампион на Германия 1998, Купа на Германия 1996 Ханс-Петер Бригел 1975 – 1984 240 47 Европейски шампион 1980, Световен вицешампион 1982 и 1986 Мартин Вагнер 1992 – 2000 200 30 Шампион на Германия 1998, Купа на Германия 1996 Отмар Валтер 1941 – 1959 210 156 Шампион на Германия 1951 и 1953, Световен шампион 1954 Фриц Валтер 1938 – 1959 248 144 Шампион на Германия 1951 и 1953, Световен шампион 1954, Капитан на световните шампиони Волфганг Волф 1978 – 1988 248 11 Завръща се като треньор през 2005/06 Волфрам Вутке 1985 – 1990 112 32 Купа на Германия 1990, Бронзов медалист от Сеул'88 Райнер Гайе 1977 – 1986 290 47 - Юрген Гро 1976 – 1980 1986 – 1989 197 3 - Ернст Дийл 1967 – 1978 314 18 - Михаел Дузек 1979 – 1988 210 10 - Том Дуули 1988 – 1993 107 13 Шампион на Германия 1991, Национал на САЩ Хорст Екел 1949 – 1960 238 66 Шампион на Германия 1951 и 1953, Световен шампион 1954 Марко Енгелхард 2004 – 2006 62 3 - Гералд Ерман 1986 – 1997 292 0 Купа на Германия 1990 и 1996, Шампион на Германия 1991 Мирослав Кадлец 1990 – 1998 210 16 Шампион на Германия 1991 и 1998, Купа на Германия 1996, европейски вицешампион 1996 Мирослав Клозе 1999 – 2004 120 44 Започва кариерата си в Кайзерслаутерн, световен вицешампион 2002 Вернер Колмайер 1941 – 1957 180 18 Шампион на Германия 1951 и 1953, Световен шампион 1954 Хари Кох 1995 – 2003 220 23 Шампион на Германия 1998, Купа на Германия 1996 Павел Кука 1993 – 1998 121 53 Шампион на Германия 1998, Купа на Германия 1996, европейски вицешампион 1996 Щефан Кунц 1989 – 1995 170 75 Шампион на Германия 1991, Купа на Германия 1990, Голмайстор на първенството 1994 Вернер Либрих 1945 – 1962 273 25 Шампион на Германия 1951 и 1953, Световен шампион 1954 Олаф Маршал 1994 – 2002 144 49 Шампион на Германия 1998, Купа на Германия 1996 Вернер Мелцер 1974 – 1986 374 31 Най-много участия с екипа на Кайзерслаутерн Йозеф Пирунг 1967 – 1981 304 61 - Якобус Принс 1963 – 1965 36 9 Един от четиримата чужденци, играли в 1. кръг на Бундеслигата на 24 август 1963 Марко Райх 1995 – 2001 117 9 Шампион на Германия 1998, Купа на Германия 1996 Ратиньо 1997 – 2003 140 9 Шампион на Германия 1998 Йохенес Ридл 1974 – 1981 215 31 - Томас Ритер 1992 – 1996 87 2 Купа на Германия 1996 Аксел Роос 1984 – 2001 327 19 Шампион на Германия 1991 и 1998, Купа на Германия 1990 и 1996 Роланд Сандберг 1973 – 1977 118 60 Национал на Швеция Чириако Сфорца 1993 – 1995 1997 – 2000 2002 – 2006 199 20 Шампион на Германия 1998, Национал на Швейцария Клаус Топмьолер 1972 – 1980 204 108 Реализатор номер 1 на отбора в 1. Бундеслига Франко Фода 1983 – 1984 1987 – 1990 90 5 Купа на Германия 1990 Рони Хелстрьом 1974 – 1984 266 0 Титуляр за десетилетие, Национал на Швеция Дитмар Швагер 1964 – 1976 320 2 - Карл Шмидт 1955 – 1962 127 6 -

Не бива да се забравят имената и на други футболисти, допринесли за славата на Кайзерслаутерн: Норберт Айленфелд, Клаус Акерман, Серджио Алиеви, Халил Алтънтоп, Херман Битц, Ханес Бонгартц, Андреас Бук, Роман Вайденфелер, Бени Венд, Тим Вийзе, Хайнц Вилхелми, Юри Джоркаеф, Карл-Хайнц Емих, Феридон Занди, Уве Климашефски, Хервард Копенхьофер, Бруно Лабадия, Франк Леле, Вратислав Локвенц, Роджер Лутц, Райнхард Майер, Лусиен Метомо, Майкъл Мифсуд, Ханс-Вернер Мозер, Ханс-Гюнтер Нойес, Йорген Петерсон, Андреас Райнке, Вили Райтгасл, Хани Рамзи, Ото Рехагел, Томас Ридл, Юрген Рише, Уинтън Руфър, Самир Камуна, Ервин Скела, Игли Таре, Юрген Фридрих, Фриц Фукс, Марко Хабер, Тамаш Хайнал, Франк Хартман, Томас Хенген, Херберт Хоос, Демир Хотич, Мариян Христов, Бил Чато, Петер Шварц, Марк Шварцер, Оливер Шефер, Герд Шнайдер, Михаел Шьонберг и Джеф Щрасер.

Треньори[редактиране | редактиране на кода]

Треньорите преди основаването на Първа Бундеслига[редактиране | редактиране на кода]

Тренировките и тактиката на Кайзерслаутерн преди 1963 г. се организират от общо шестима наставници. Вернер Шваб е начело на отбора през 30-те години на ХХ век, а през следващото десетилетие функциите му поема Бернд Турий. В следвоенния период 1945 – 1949 г. треньорските задължения са поделени между националния селекционер Сеп Хербергер, който съвместява тази длъжност и в Айнтрахт Франкфурт, и футболиста Фриц Валтер. Куно Крюгел води отбора на „червените дяволи“ за един сезон през 1949/50. Най-успешният наставник в историята на клуба е Рихард Шнайдер, който ръководи шампионската формация през 50-те години (1950 – 1961 г.). Той е наследен от Гюнтер Брокер – първият наставник на „Кайзерслаутерн“ в Първа Бундеслига.

Треньорите след 1963 г.[редактиране | редактиране на кода]

Треньорите, оставили най-светли спомени в съзнанието на привържениците са шампионските наставници Карл-Хайнц Фелдкамп (1991 г.) и Ото Рехагел (1998 г.). Фелдкамп води клуба и до триумф за Купата на Германия през 1990 г.

Име Период Бележка Гюнтер Брокер 01.07.63 – 27.02.65 освободен Вернер Либрих 28.02.65 – 30.06.65 изтичане на договора Гюла Лорант 01.07.65 – 30.06.67 изтичане на договора Ото Кнефлер 01.07.67 – 04.03.68 освободен Егон Пихачек 05.03.68 – 06.05.69 освободен Дитрих Вайзе 07.05.69 – 30.06.69 изтичане на договора Гюла Лорант 01.07.69 – 09.03.71 освободен Дитрих Вайзе 10.03.71 – 30.06.71 изтичане на договора Ерих Рибек 01.07.71 – 30.06.78 изтичане на договора Карл-Хайнц Фелдкамп 01.07.78 – 30.06.82 изтичане на договора Рудолф Крьонер 01.07.82 – 21.03.83 освободен Ернст Дийл 22.03.83 – 30.06.83 изтичане на договора Дитрих Вайзе 01.07.83 – 26.10.83 освободен Ернст Дийл 27.10.83 – 01.11.83 заместник Манфред Крафт 02.11.83 – 30.06.85 изтичане на договора Ханес Бонгарц 01.07.85 – 11.11.87 освободен Йозеф Щабел 12.11.87 – 30.06.89 изтичане на договора Герд Розензаг 01.07.89 – 25.02.90 освободен

Име Период Бележка Карл-Хайнц Фелдкамп 26.02.90 – 30.06.92 изтичане на договора Райнер Цобел 01.07.92 – 07.06.93 освободен Фридел Рауш 01.07.93 – 23.03.96 освободен Екхард Кратцун 24.03.96 – 19.07.96 освободен Ото Рехагел 20.07.96 – 01.10.00 оттегля се Андреас Бреме 02.10.00 – 25.08.02 освободен Карл-Хайнц Емих 26.08.02 – 03.09.02 заместник Ерик Геретс 04.09.02 – 02.02.04 освободен Курт Яра 03.02.04 – 02.04.05 освободен Ханс-Вернер Мозер 03.04.05 – 30.06.05 заместник Михаел Хенке 01.07.05 – 19.11.05 освободен Волфганг Волф 20.11.05 – 11.04.07 освободен Волфганг Функел 12.04.07 – 27.06.07 заместник Киетил Рекдал 28.06.07 – 08.02.08 освободен Алоис Шварц 09.02.08 – 12.02.08 заместник Милан Шашич 13.02.08 – 04.05.09 освободен Алоис Шварц 05.05.09 – 17.06.09 заместник Марко Курц 18.06.09-днес

Кайзерслаутерн 2 (Аматьори)[редактиране | редактиране на кода]

Вторият отбор на Кайзерслаутерн играе в Регионална лига Запад през сезон 2008/09, след класиране от Оберлига Югозапад. Тимът завършва на второ място в първенството на западната четвърта лига и пропуска да се класира в Трета лига, като е изпреварен само от аматьорите на Борусия Дортмунд. До началото на май 2009 г. треньор на отбора е Алоис Шварц, след повишението му в първия отбор, тренировките се водят от бившия футболист на „лаутерите“ Франк Леле, а след назначението на Марко Курц Шварц отново заема предишния си пост. Помощник-треньор е Марко Грим.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

№		Играч	Рождена дата	В отбора от	См	Кг	Мач.	Гол.	Предишни клубове
Вратари
39		Емилио Фиоранели	18 май 1991	2005	180	74	0	0	Валдхоф Манхайм
-		Марко Кналер	26 юни 1987	2009	190	78	0	0	ФК Лустенау, Адмира Вакер Мьодлинг
-		Дейвид Залфелд	2 ноември 1999	2009	181	-	0	0	Вайнхайм
Защитници
-		Борис Бекер	9 февруари 1991	2004	170	63	0	0	Примстал
-		Зебастиан Айхер	21 февруари 1991	2002	189	75	0	0	Рот-Вайс Оберарнбах
-		Фабиан Хернхенан	28 октомври 1990	2004	-	-	0	0	Грюнщадт
-		Лукаш Олбрих	8 февруари 1990	2005	-	-	0	0	Валдхоф Манхайм
-		Тимо Трефцгер	19 февруари 1988	2009	180	75	0	0	Хамбург, Пфулендорф, Улм 1846, Щутгарт, Ной-Улм
-		Тим Вендел	12 януари 1989	2009	-	-	0	0	Шалке 04, Дуисбург
-		Щефен Целнер	14 март 1991	2004	181	78	0	0	Примстал
Полузащитници
-		Дани Галм	17 март 1986	2009	179	70	0	0	Щутгартер Кикерс, Енерги Котбус, Айнтрахт Франкфурт, Щутгарт, 1860 Мюнхен, Кикерс Офенбах, Аморбах
-		Даниел Гайгер	25 януари 1990	2006	-	-	0	0	Офенбах
-		Йонас Марц	13 май 1989	2009	180	-	0	0	1860 Мюнхен, Хофенхайм, Кайзерслаутерн
-		Торстен Ройтер	15 септември 1982	2007	173	75	22	0	Веен Висбаден, Саарбрюкен, Кайзерслаутерн, Саарбрюкен, „Кайзерслаутерн“, Фау Еф Ер Кайзерслаутерн
-		Енис Саити	25 декември 1989	2004	175	73	0	0	Фау Еф Ер Кайзерслаутерн
-		Алан Стулин	5 юни 1990	2004	-	-	0	0	Еденкобен
Нападатели
-		Влазним Даутай	25 юни 1989	2001	182	67	0	0	Лонхайм
-		Кристиан Хенел	28 януари 1988	2003	191	84	2	0	Бад Дюркхайм
-		Дъстин Хойн	11 април 1984	2009	188	79	0	0	Унион Берлин, Любек, Айнтрахт Брауншвайг, Юрдинген 05, Дуисбург, Юрдинген 05, Рам
-		Дима Назаров	4 април 1990	2006	-	-	0	0	Вормация Вормс
-		Александер Райт	13 март 1990	2007	-	-	0	0	Вердер Бремен
-		Андрю Уутен	30 септември 1989	2009	-	-	0	0	Вормация Вормс, Кайзерслаутерн

Стадион[редактиране | редактиране на кода]

Аматьорският отбор на „Кайзерслаутерн“ играе срещите си до 2008 г. на помощното игрище на Фриц-Валтер-Щадион, наречено „Бетценберг Игрище 4“. То предлага места за 3000 зрители. За срещите от Регионалната лига Запад, сезон 2008/09, „Кайзерслаутерн 2“ играе мачовете си на Фриц-Валтер-Щадион по нареждане на Германския Футболен Съюз.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

• Носител на Купата на Югозапада (3): 1979, 1997, 2008
• Шампион на Оберлига Югозапад (3): 1995, 1997, 2001

Екипи[редактиране | редактиране на кода]

Производители[редактиране | редактиране на кода]

• до 1999 Адидас (Adidas)
• 1999 – 2003 Найки (Nike)
• 2003 – 2009 Капа (Kappa)
• от 2009 Ду Ю Футбол (Do You Football)

Спонсори[редактиране | редактиране на кода]

Главни спонсори, рекламирали търговската си марка на екипите на отбора:

• 1970 – 1976 Опел(Opel) – автомобилна марка;
• 1976 – 1979 Кампари(Campari) – марка италиански аперитив;
• 1979 – 1981 Щрайф(Streif) – строителни компоненти от Офенбах;
• 1981 – 1984 Портас(Portas) – германска компания за саниране на кухни и врати;
• 1984 – 1987 Карлсберг(Karlsberg) – пивоварна от Хомбург, Саар;
• 1987 – 1989 Тригема(Trigema) – германска текстилна компания за тениски и тенис екипировка;
• 1989 – 1996 ОКИ(OKI) – японски цветни копирни машини;
• 1996 – 1998 Крънчипс(Crunchips) – търговска марка на хесенската хранителна компания Лоренц-Снек Уърлд;
• от 1998 Дойче Фермьогенсбератунг(Deutsche Vermögensberatung) – германска финансова и инвестиционна компания от Франкфурт на Майн.

Връзки с България[редактиране | редактиране на кода]

Мачове с български отбори[редактиране | редактиране на кода]

Битките на Етър срещу Кайзерслаутерн си остават в историята като международните изяви от най-висок ранг на „виолетовите“. След равенството 0:0 срещу Интер Милано през 1974 г. за купата на УЕФА, етърци правят 1:1 с немския шампион „Кайзерслаутерн“ в най-престижния турнир за КЕШ.

Годината е „златната“ 1991. Етър триумфира с шампионската титла на страната и жребият за евротурнирите го противопоставя на първенеца на Германия.

В първия мач, който се предава пряко по БНТ, нашите след напълно равностойна игра падат с 2:0 на Фриц-Валтер-Щадион. В реванша на стадион „Ивайло“ повеждат с 1:0 след попадение на капитана Червенков и само малшанс в защита след изтичането на редовното време води до изравнителен гол, който ги лишава от заслужена и престижна победа. И до днес любителите на футбола от старата столица помнят в детайли битката срещу „Кайзерслаутерн“. Но не и по-младите фенове, защото от нея изтекоха вече почти 18 години.

На 17 септември 1991 г. етърци гостуват в стохилядния Кайзерслаутерн. 40 000 души има по трибуните, а стадион Фриц Валтер е оприличен на „врящо гърне“. Тактиката на великотърновци (в този мач с бели фланелки и виолетови гащета) определено е дефанзивна, но играта им определено внушава доверие. В защита много организирано действат Първанов, Трифон Иванов, Червенков и Цанко Цветанов, пред тях е привлеченият от Пирин Гавалюгов, в средата са Пламен Петков, Сашо Димов и Гошо Георгиев, а в атака действа основно Преслав Гетов, подпомаган от Гайдарски.

Опасни положения като цяло липсват, а когато все пак етърската защита се пропуква, вратарят Олег Моргун е безпогрешен. Той вади в корнер силен удар на пробилия по левия фланг Марсел Витечек. Така се стига до 38-ата минута, когато Кайзерслаутерн изпълнява корнер от ляво и изсипаната параболично топка удря в ръката скочилия във въздушно единоборство с Шефер Преслав Гетов. Португалският съдия Фортунато Асеведо свири твърде пресилена дузпа за домакините, която защитникът Волфганг Функел превръща в гол със силен удар в горния десен ъгъл ­ 1:0. И след гола реферът продължава да е наобиколен от Трифон, Гетов, Червенков и Първанов, които бурно изразяват несъгласието си от решението.

Малко след почивката неубедителният Гетов е сменен от Игор Кислов и украинецът сериозно раздвижва атаката, като три пъти стреля опасно. Немците се прибират назад и на моменти дори бранят минималния си аванс. Точно Кислов обаче в 74-тата минута при центриране от фаул в пеналта закъснява да покрие защитника Функел и той бележи втория си гол в мача. До края Етър търси почетен гол, но въпреки центриранията на силно игралите Димов и Георгиев (и заменилия го К. Йорданов) до края резултатът остава непроменен.

2:0 си е респектиращ резултат преди реванша в България, но ентусиазмът по организацията на мача е огромен. Издадена е специална брошура за мача, плакати, календари, атрибути с клубните символи. Стадионът е приведен в необходимия за мач от евротурнирите вид, посрещнати са гостуващите фенове на „лаутерите“, свършена е още колосална по обем работа.

Датата на мача е 2 октомври 1991 г. Въпреки сериозната цена на билетите стадионът е доста пълен и само започналия малко преди мача дъжд пречи да се напълни докрай. На трибуните има около 15 000 зрители. Етър започва на вратата с Моргун, а пред него схемата е твърде интересна. Цецо Първанов е либеро, пред него играе Ангел Червенков, а стопер е и Трифон Иванов, който често се включва в атаките. Опорен халф е Георги Попиванов. Целият този защитен вал създава сериозна трудност за немския състав. Левият бек Цанко Цветанов по традиция се включва непрекъснато опасно по фланга на атаката, а типичен десен бек няма, в тази зона се връща Гошо Георгиев, който се грижи за Витечек. Останалите халфове са Сашо Димов и Пламен Петков, а в атака Георги Василев отново изненадва всички, като оставя резерва Кислов и предпочита отново Преслав Гетов с партньор Петър Витанов.

След дебненето в началото Етър постепенно зачестява атаките и при едно центриране високият Гетов е изпреварен в последния момент от вратаря Гералд Ерман. На немския страж му е писано да стане герой в този мач. Публиката скача на крака в средата на първата част, когато след центриране на Пламен Петков пред вратата настъпва меле, при което вратарят излиза неразчетено. Витанов насочва топката в опразнената врата, но в последния момент защитникът Шефер чисти от самата голлиния.

И все пак голямата радост не закъснява. В 44-тата минута Витанов е съборен отдясно на пеналта и съветският рефер Вадим Жук отсъжда фаул за „виолетовите“. Центрирането на Гошо Георгиев внася смут пред голлинията и топката е докопана от включилия се в атака капитан Ангел Червенков, който я праща в мрежата ­ 1:0. Публиката скача на крака със скандирания „Етър! „Етър!“ в очакване на сякаш невъзможното. За жалост сигналът за изтичане на първото полувреме спира ентусиазма на домакините.

Паузата дава възможност на немския шампион да се окопити и да възстанови равновесието на терена. Най-добрата му възможност обаче идва в 62-рата минута след грешка на Цветанов, който връща неразчетено на Моргун. Украинският вратар обаче вещо измъква топката от краката на връхлитащия Винклер. Кайзерслаутерн играе за специални премии в турнира за КЕШ, които за днешните стандарти изглеждат смешни, но в онези години са повече от сериозни. На играчите е обещана премия от по 500 ДМ за всяка спечелена точка в турнира, а за мачовете им от Бундеслигата премиите дори са обвързани с посещаемостта ­ също по 500 ДМ при 28 000 зрители по трибуните, като сумата расте в зависимост от това колко е пълен 40-хилядният клубен стадион...

А на стадион „Ивайло“ Гочето Василев в средата на второто полувреме тръгва „ва банк“ ­ в 65-ата минута пуска като трети нападател Игор Кислов. И натискът отново започва да се усилва. Украинецът нахлува отдясно в наказателното поле и е съборен, но реферът Вадим Жук не свири дузпата въпреки недоволството на публиката.

Последните десет минути на мача са „виолетова класика“ в търсене на заветния втори гол. В 82-рата Димов центрира от корнер и на близката греда от заучено положение Георгиев прехвърля с глава топката над вратаря Ерман. С последни сили с върха на пръстите си стражът вади изпод гредата в нов ъглов удар. В 85-ата минута Георгиев центрира опасно от фаул и отново Ерман боксира топката. В 86-ата Сашо Димов|Димов пуска към Цветанов, чийто удар отново е спасен. В 87-ата минута следва пореден корнер и пак Ерман вади топката. В 89-ата Георгиев отдясно намира Червенков, който от въздуха красиво насочва топката в мрежата, но отново Гералд Ерман|Ерман е непревземаем.

За цяло полувреме Кайзерслаутерн няма нито едно чисто положение и с лежане по тревата, с тактически смени пази крехката си преднина. Кошмарът идва в края на 92-рата минута, когато зрителите вече са на крака и са готови да преглътнат отпадането, но поне да приветстват престижната победа с 1:0. Секунди преди реферът да надуе свирката за последния сигнал, една отбита топка попада пред пеналта у Витечек, който стреля силно, от главата на намиращия се зад защитата Деген траекторията се променя и излъгва отличния в този мач Моргун. Голът е зачетен, защото се оказва, че на левия фланг връщащият се към центъра Цветанов покрива засадата, въпреки че изобщо не влияе на играта. Така „червените дяволи“ се добират до малко незаслужено 1:1 и лишават Етър от възможността поне да запише първа победа в евротурнирите в своята история.

„Физическа мощ, позната германска дисциплина, натискане до последната секунда ­ това са оръжия, които противникът ни имаше, а ние не познаваме до съвършенство. Съжалявам за отпадането, макар че след първия мач това можеше и да се очаква. Бих отличил Червенков, Моргун, Цветанов“, признава реалистично след мача треньорът на Етър Георги Василев.

„Доволен съм само от общия изход, като цяло играхме лошо. Мога да похваля вратаря ни Ерман, а от домакините ­ Димов“, казва наставникът на „лаутерите“ Карл-Хайнц Фелдкамп.

С това обаче връзките между двата клуба не спират. Президентът на Кайзерслаутерн Норберт Тинес признава, че е възхитен от гостоприемството, от Велико Търново, от „Звук и светлина“. „Очаровани сме, не очаквахме, че може да бъдем посрещнати при такава отлична организация“, казва г-н Тинес, който в следващите години продължава контактите си с Велико Търново с хуманитарни помощи. В старата столица е основан фенклуб на „Кайзерслаутерн“, който носи неговото име, и продължава да функционира.

А участието в турнира за КЕШ не се оказва щастливо и за немския тим, въпреки че доказва категоричната си класа, но е застигнат от проклятието на 90-ата минута... Следващият съперник на немците след Етър е самият „дрийм тим“ на Барселона. На Камп Ноу каталунците печелят с 2:0, но в реванша „Кайзерслаутерн“ е фантастичен и повежда с 3:0! За да дойде последната секунда на мача, в която Куман центрира от фаул и Бакеро с глава прави 3:1, с което изхвърля „червените дяволи“, а Стоичков и компания поемат по пътя към заветната