Хамбургер ШФ – Уикипедия
Хамбургер | ||||
Hamburger Sport Verein e.V. | ||||
Емблема на футболния клуб | ||||
Прозвище | Die Rothosen (Червенoгащниците) Die Hanseaten (Ханзеатците) Der Bundesliga-Dino (Динозавърът на Бундеслигата) | |||
---|---|---|---|---|
Основан | 1 юни 1919 г. (Hamburger SV) | |||
Държава | Германия | |||
Стадион | Имтек Арена | |||
Капацитет | 57 439 (51 500 седящи места) | |||
Президент | Бернд Хофман | |||
Старши треньор | Щефен Баумгарт | |||
Първенство | Втора Бундеслига | |||
2023/24 | 4-то | |||
Спонсор | Флай Емирейтс | |||
Екипировка | Адидас | |||
Уебсайт | www.hsv.de | |||
Екипи и цветове | ||||
| ||||
Хамбургер ШФ в Общомедия |
Хамбургер Шпортферайн (на немски: Hamburger Sport-Verein, HSV), накратко Хамбург, е немски спортен клуб от Хамбург, известен най-вече с футболния си отбор. До сезон 2017 – 18 година, когато отпада във втора Бундеслига този отбор е единственият, който е играл в Бундеслигата от създаването ѝ през 1962 година. Хамбургер е един от най-успешните немски футболни отбори, както и най-успешният в Северна Германия. Отборът има шест шампионски титли и три купи на Германия, носител е на Купата на европейските шампиони (КЕШ) и Купата на носителите на купи (КНК), има по един загубен финал за КЕШ, КНК и Купата на УЕФА, пет пъти печели турнира УЕФА Интертото и два пъти турнира за Купата на Лигата. Играчи на Хамбургер като Уве Зелер, Манфред Калц, Феликс Магат, Вили Шулц и Хорст Хрубеш са основни състезатели в националния отбор на Германия.
История
[редактиране | редактиране на кода]Основаване
[редактиране | редактиране на кода]Хамбургер ШФ е създаден на 1 юни 1919 г. На този ден се обединяват СК Германия 1887, ФК Хамбургер 1888 и ФК Фалке 1906. Според управителния съвет на Хамбургер началото е поставено на 29 септември 1887 г., датата на създаване на СК Германия 1887. Първоначално името на новосъздадения отбор е Хамбург 88-Германия-Фалке. За цветове на отбора са избрани червен и бял (цветовете на хамбургското знаме), а цветовете на СК Германия – син и черен – се използват за емблемата. Ромбът в емблемата е често използван символ от хамбургската търговска флота.
- СК Германия 1887[1]
Спортен клуб Германия 1887 е основан на 29 септември 1887 г. след сливането на Хоенфелдер Шпортклуб и Вандсбек-Мариенталер Шпортклуб. Цветовете на отбора са син и черен, емблемата е голяма буква „G“. СК Германия 1887 е четирикратен шампион на Хамбург-Алтона (1896, 1897, 1901 и 1902). През 1904 г. отборът губи полуфинала на турнира за определяне на немския шампион срещу Британия Берлин с 1:3.
- ФК Хамбургер 1888[2]
Футболен клуб Хамбургер 1888 е основан на 1 май 1888 г. от ученици от гимназия Вилхелм. Екипът на отбора е тъмносини фланелки и тъмни шорти. През 1894 г. във ФК Хамбургер се влива ФК Хоенлуфт. На 1 януари 1912 г. към клуба се присъединява Ото Хардер, един от легендарните играчи на Хамбургер. От 26 февруари 1914 г. отборът носи името Хамбургер ШФ 1888.
- ФК Фалке 1906[3]
Футболен клуб Фалке е създаден през 1906 г. от ученици от училище Епендорф. Отборът няма големи успехи, което е обяснимо с краткото му съществуване.
Годините до края на Втората световна война (1919 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]Сезон | Място | ГР | Точки |
---|---|---|---|
1919/20 | 2 | 65:22 | 25:9 |
1920/21 | 1 | 65:19 | 34:2 |
1921/22 | 3 | 60:15 | 19:9 |
1922/23 | 1 | 93:14 | 26:2 |
1923/24 | 1 | 61:11 | 26:2 |
1924/25 | 1 | 76:12 | 26:2 |
1925/26 | 1 | 72:12 | 26:2 |
1926/27 | 1 | 79:17 | 26:2 |
1927/28 | 1 | 101:22 | 29:3 |
1928/29 | 1 | 50:16 | 17:1 |
1929/30 | 1 | 70:20 | 33:3 |
1930/31 | 1 | 58:22 | 27:9 |
1931/32 | 1 | 87:27 | 34:2 |
1932/33 | 2 | 52:27 | 26:10 |
Място: Крайно класиране в окръжна група Хамбург-Алтона (1919/1920), Север (1920/1921), Алстер (1921 – 1928, 1929 – 1933) и „Групата на десетте“ (1928/1929) Жълт фон: Шампион на Германия Син фон: Шампион на Северна Германия |
Първият мач на Хамбургер ШФ се състои на 1 юни 1919 г. – той е срещу СК Виктория Реклингсхаузен, а Хамбургер губи с 1:4.[4] След това започва участието на отбора в шампионата. Неговият формат е следният – отборите са разделени на окръжни лиги, чиито шампиони впоследствие играят турнир за определяне на шампиона на Северна Германия; той от своя страна взима участие в турнира за определяне на шампиона на Германия. Дебютът на отбора в лига Хамбург-Алтона е победа с 8:0 срещу СК Конкордия. Хамбургер става есенен първенец, но по-късно влиза в конфликт с футболния съюз, който отнема 5 точки на отбора, защото новият играч Ханс Поп не е получил разрешение да се състезава.[5] В крайна сметка решението е ревизирано, но и така Хамбургер остава на второ място след СК Виктория. В периода 1920 – 1928 г. Хамбургер се състезава в Северногерманската лига. През сезон 1920/1921 Северногерманският Футболен Съюз разделя тази лига на Северен и Южен окръг. Отборът става първенец на Северния окръг без загубен мач, а след две победи над шампиона на Южния окръг Хановер 96 Хамбургер печели първата си титла – шампион на Северна Германия.
Първите големи успехи на национално равнище идват през 1922 и 1923 г., когато Хамбургер печели първите си шампионски титли на Германия. Отборът обаче се „отказва“ от първата. Редовното време на финалния мач срещу Нюрнберг завършва при резултат 2:2. В продължението не пада гол и играчите се разбират мачът да продължи, докато не бъде отбелязан гол. Това обаче не се случва и след общо 189 минути (!) игра мачът е прекратен заради падналия мрак.[6] Преиграването също е прекратено – редовното време изтича при резултат 1:1, а в продължението Нюрнберг остава само със седем играча, защото двама са изгонени, а други двама се контузват (по това време смените още не са въведени). Съдията прекъсва мача, защото минималният брой играчи в един отбор е осем. Нюрнберг иска да бъде изигран още един мач, но Германският футболният съюз (ГФС) обявява Хамбургер за шампион. Скоро след това обаче ГФС настоява Хамбургер доброволно да се откаже от титлата, защото Южногерманският футболен съюз заплашва да напусне ГФС.[6] Така сезон 1921/1922 остава без шампион. През 1923 г. Хамбургер побеждава на финала СК Унион Обершьоневайде (днешният Унион Берлин) с 3:0. Година по-късно Хамбургер отново е на финал срещу Нюрнберг, но този път южняците печелят с 2:0. През 1928 г. Хамбургер отново става шампион на Германия, този път надделявайки на финала над Херта Берлин с 5:2. През сезон 1928/1928 се случва т.нар. Хамбургска футболна революция, след като 9 отбора от Хамбург и Холщайн Кил се отцепват от Северногерманската футболна лига и организират първенство помежду си, в което Хамбургер отново триумфира. Следват дълги преговори между двете страни и в крайна сметка отборите се връщат в организираните от съюза първенства, а той от своя страна намалява броя на окръжните лиги от 11 на 6.[5] В годините до 1933 г. отборът доминира в окръжните (11 пъти шампион) и регионалната (10 пъти шампион на Северна Германия) групи.
Сезон | Място | ГР | Точки |
---|---|---|---|
1933/34 | 2 | 91:35 | 29:7 |
1934/35 | 2 | 55:32 | 26:10 |
1935/36 | 3 | 49:38 | 23:13 |
1936/37 | 1 | 71:22 | 31:5 |
1937/38 | 1 | 103:26 | 41:3 |
1938/39 | 1 | 87:20 | 35:5 |
1939/40 | 1 | 39:9 | 18:2 |
1940/41 | 1 | 104:25 | 44:0 |
1941/42 | 2 | 74:29 | 28:8 |
1942/43 | 2 | 73:19 | 26:10 |
1943/44 | 2 | 65:20 | 28:8 |
1944/45 | 1 | 100:21 | 34:2 |
Място: Крайно класиране в Гаулига Нордмарк (1933 – 1942) и Гаулига Хамбург (1943 – 1945) Зелен фон: Четвърто място на турнира за определяне на шампиона на Германия |
След идването на власт на националсоциалистите системата за провеждане на немското футболно първенство е реформирана – въведени са 16 т.нар. Гаулиги, чиито шампиони играят финален турнир за определяне на немския първенец. Хамбургер се състезава в Гаулига Нордмарк и четири пъти финишира на първо място, а в съответните финални турнири – четвърто място през сезони 1936/1937, 1937/1938, 1938/1939 и отпадане в групите през 1940/1941.
Доминация в Оберлига Норд (1945 – 1963)
[редактиране | редактиране на кода]Сезон | Място | ГР | Точки |
---|---|---|---|
1945/46 | 1 | 75:11 | 22:2 |
1946/47 | 2 | 101:33 | 34:10 |
1947/48 | 1 | 66:17 | 37:7 |
1948/49 | 1 | 61:31 | 32:12 |
1949/50 | 1 | 101:39 | 48:12 |
1950/51 | 1 | 113:54 | 49:15 |
1951/52 | 1 | 96:48 | 45:15 |
1952/53 | 1 | 78:57 | 43:17 |
1953/54 | 11 | 77:58 | 27:29 |
1954/55 | 1 | 108:41 | 47:13 |
1955/56 | 1 | 89:35 | 41:19 |
1956/57 | 1 | 86:34 | 41:19 |
1957/58 | 1 | 78:35 | 43:17 |
1958/59 | 1 | 98:29 | 52:8 |
1959/60 | 1 | 96:38 | 45:15 |
1960/61 | 1 | 101:29 | 50:10 |
1961/62 | 1 | 100:34 | 50:10 |
1962/63 | 1 | 100:40 | 49:11 |
Място: Крайно класиране в Лига Хамбург (1945 – 1947) и Оберлига Норд (1947 – 1963) Жълт фон: Шампион на Германия Син фон: Вицешампион на Германия Червен фон: Носител на Купата на Германия Светлозенен фон: Финал за Купата на Германия |
Непосредствено след войната в Южна Германия е сформирана Оберлига Зюд, в която играят отбори от целия регион, докато на север отборите все още са разделени в окръжни първенства на по-малка територия, защото властите в Британската окупационна зона прекъсват провеждането на северногерманското първенство още след първия кръг. Така Хамбургер играе в Лига Хамбург, като става по един път шампион и вицешампион. Оберлига Норд е създадена през 1947 г. и Хамбургер играе в нея до създаването на Бундеслигата през 1963 г. По това време първенството е разделено на пет регионални лиги, а първите няколко отбора от всяка лига играят финален турнир за определяне на немския шампион. Хамбургер доминира безапелационно в Оберлига Норд – от шестнайсетте проведени сезона отборът е шампион петнадесет пъти. Отборът участва петнадесет пъти във финалния турнир, но успехите идват чак в края на 50-те години. В първите години Хамбургер отпада още в предварителните кръгове или стига максимум до четвъртфинал. През сезони 1956/1957 и 1957/1958 Хамбургер стига до финал, но губи и двата пъти срещу Борусия Дортмунд (4:1) и Шалке 04 (3:0). Най-накрая, през сезон 1959/1960 Хамбургер успява да спечели третата си шампионска титла, побеждавайки на финала Кьолн с 3:2. През следващия сезон Хамбургер достига до полуфинал за КЕШ, където отпада от Барселона в три мача. През 1963 г. Хамбургер печели Купата на Германия за първи път в историята си след 3:0 срещу Борусия Дортмунд. През сезон 1953/1954 отборът изпитва сериозни затруднения. Те са породени както от вътрешни търкания, така и от отнемането на четири точки заради трансфера на Вили Шрьодер, на когото Хамбургер непозволено дава пари на ръка. Отборът се бори да не изпадне и завършва на 11 място.
С основен принос за доброто представяне на отбора след 1954 г. е Уве Зелер. През 1960 г. той е провъзгласен за Футболист на годината на Германия и става първият носител на тази награда.
Първите години на Бундеслигата (1963 – 1975)
[редактиране | редактиране на кода]Сезон | Място | ГР | Точки |
---|---|---|---|
1963/64 | 6 | 69:60 | 32:28 |
1964/65 | 11 | 46:56 | 27:33 |
1965/66 | 9 | 64:52 | 34:34 |
1966/67 | 14 | 37:53 | 30:38 |
1967/68 | 13 | 51:54 | 33:35 |
1968/69 | 6 | 55:55 | 36:32 |
1969/70 | 6 | 57:54 | 35:33 |
1970/71 | 5 | 54:63 | 37:31 |
1971/72 | 10 | 52:52 | 33:35 |
1972/73 | 14 | 53:59 | 28:40 |
1973/74 | 12 | 53:62 | 31:37 |
1974/75 | 4 | 55:38 | 43:25 |
Светлозенен фон: Финал за Купата на Германия Заградено с червено: Носител на Купата на Лигата |
В първите няколко години след създаването на Бундеслигата Хамбургер продължава да е доминиращият отбор в Северна Германия. Въпреки това до сезон 1973/1974 най-доброто класиране на отбора в Бундеслигата е едно пето място. За сметка на това блестящ е Уве Зелер. През 1963/1964 той става голмайстор на Бундеслигата с 30 попадения, а през 1964 и 1970 г. става още два пъти Футболист на годината. Въпреки многото предложения да се присъедини към друг отбор, той остава верен на Хамбургер до края на кариерата си през 1972 г. През сезон 1967/1968 Хамбурер постига първия си голям успех на международната сцена – стига до финал за КНК, загубен с 2:0 от Милан. През 1973 г. ханзеатците печелят първото издание на Купата на лигата.
Златните години (1976 – 1987)
[редактиране | редактиране на кода]Сезон | Място | ГР | Точки |
---|---|---|---|
1975/76 | 2 | 59:32 | 41:27 |
1976/77 | 6 | 67:56 | 38:30 |
1977/78 | 10 | 61:67 | 34:34 |
1978/79 | 1 | 78:32 | 49:19 |
1979/80 | 2 | 86:35 | 48:20 |
1980/81 | 2 | 73:43 | 49:19 |
1981/82 | 1 | 95:45 | 48:20 |
1982/83 | 1 | 79:33 | 52:16 |
1983/84 | 2 | 75:36 | 48:20 |
1984/85 | 5 | 58:49 | 37:31 |
1985/86 | 7 | 52:35 | 39:29 |
1986/87 | 2 | 69:37 | 47:21 |
Жълт фон: Шампион на Германия Червен фон: Носител на Купата на Германия Заградено с червено: Носител на КЕШ Зелен фон: Финал за КЕШ Син фон: Носител на КНК Заградено със синьо: Финал за Купата на УЕФА |
Най-големите успехи в историята на Хамбургер са в края на 70-те и началото на 80-те години. В този период мениджър на отбора е Гюнтер Нецер, треньори са последователно Бранко Зебец, Александар Ристич и Ернст Хапел, а звездите на отбора са Кевин Кигън, Хорст Хрубеш, Феликс Магат, Франц Бекенбауер, Манфред Калц, Каспар Мемеринг и Улрих Щайн. В периода 1978 – 1984 г. Хамбургер става три пъти шампион (1978/1979, 1981/1982 и 1982/1983) и три пъти вицешампион. През 1987 г. отборът отново е вицешампион. През 1976 и 1987 г. тимът от Хамбург печели Купата на Германия.
От този период датира един рекорд, неподобрен и до днес: от 16 януари 1982 г. до 29 януари 1983 г. отборът няма загуба в 36 поредни мача от Бундеслигата.[7]
Хамбургер се представя великолепно и на международно равнище. През 1977 г. отборът печели КНК след 2:0 срещу Андерлехт, като по пътя дотам отстранява последователно Кеплавик ИФ (общ резултат 4:1), Хартс (8:3), МТК Будапеща (5:2) и Атлетико Мадрид (4:3). През 1983 г. Хамбургер триумфира с КЕШ, след 1:0 срещу Ювентус, отстранявайки преди това Динамо Берлин (общ резултата 3:1), Олимпиакос (5:0), Динамо Киев (4:2) и Реал Сосиедад (3:2).
Хамбургер играе и на три финала: през 1980 г. за КЕШ (0:1 срещу Нотингам Форест), през 1982 г. за Купата на УЕФА (0:1 и 0:3 срещу ИФК Гьотеборг и през 1983 г. за Междуконтиненталната купа (1:2 срещу Гремио).
Години на посредственост (1987 – 1999)
[редактиране | редактиране на кода]Сезон | Място | ГР | Точки |
---|---|---|---|
1987/88 | 6 | 63:68 | 37:31 |
1988/89 | 4 | 60:36 | 43:25 |
1989/90 | 11 | 39:46 | 31:37 |
1990/91 | 5 | 60:38 | 40:28 |
1991/92 | 12 | 32:43 | 34:42 |
1992/93 | 11 | 42:44 | 31:37 |
1993/94 | 12 | 48:52 | 34:34 |
1994/95 | 13 | 43:50 | 29:39 |
1995/96 | 5 | 52:47 | 50 |
1996/97 | 13 | 46:60 | 41 |
1997/98 | 9 | 38:46 | 44 |
1998/99 | 7 | 47:46 | 50 |
През последвалите години Хамбургер се представя посредствено. Класирането на места, даващи право на участие в мачове за Купата на УЕФА са рядкост, а в някои сезони отборът се бори срещу изпадането от Бундеслигата. Най-добрите класирания са 4-то място през 1989 г. и 5-о място през 1991 и 1996 г., а най-слабото – 13-о място през 1995 и 1997 г. В началото на 90-те Хамбургер е във финансова криза, от която излиза след трансфера на Томас Дол в Лацио за 15 милиона марки. През 90-те години в Хамбургер пристигат четиримата българи, защитавали цветовете на този отбор – Йордан Лечков, Петър Хубчев, Павел Дочев и Адалберт Зафиров.
Нови успехи (1999 – 2007)
[редактиране | редактиране на кода]Сезон | Място | ГР | Точки |
---|---|---|---|
1999/00 | 3 | 63:39 | 59 |
2000/01 | 13 | 58:58 | 41 |
2001/02 | 11 | 51:57 | 40 |
2002/03 | 4 | 46:36 | 56 |
2003/04 | 8 | 47:60 | 49 |
2004/05 | 8 | 55:50 | 51 |
2005/06 | 3 | 53:30 | 68 |
2006/07 | 7 | 43:37 | 45 |
2007/08 | 4 | 47:26 | 54 |
2008/09 | 5 | 49:47 | 61 |
Случайно или не, завръщането на успехите на Хамбургер съвпада със завършването на реконструкцията на стадиона на отбора. През сезон 1999/2000 тимът завършва на трето място в класирането и за първи път се класира в Шампионската лига. В първия мач в груповата фаза Хамбургер и Ювентус завършват наравно – 4:4, а специалистите го определят като „мача на века“. Мачът в Торино завършва при резултат 3:1 за Хамбургер. Въпреки това Хамбургер остава едва на трето място в групата и продължава в турнира за Купата на УЕФА, където отпада след мачове с Рома.
Първата купа след шестнайсетгодишно прекъсване е Купата на лигата след победа на финала над Борусия Дортмунд с 4:2 през юли 2003 г. През 2005 г. Хамбургер печели Купата на УЕФА-Интертото в мачове срещу Валенсия (1:0 и 0:0), с което печели право на участие в турнира за купата на УЕФА, където стига до осминафинал. През същия сезон отборът финишира на трето място в Бундеслигата, постигайки още един рекорд – 11 победи като гост.
Очакванията, отборът да бъде основен претендент за титлата и през сезон 2006/2007 не се оправдават, като според мнозина това се дължи на лошата трансферна политика. Отборът е напуснат от основни играчи като Сергей Барбарез, Даниел ван Бойтен, Щефан Байнлих и Халид Буларуз (заради фамилните им имена се казва, че отборът страда от липса на витамин Б), а някои от новозакупените играчи дълго време страдат от контузии или представянето им е под очакванията. Първата победа на Хамбургер през този сезон идва чак в петнадесетия официален мач (срещу Байер Леверкузен като гост – 2:1). Преди това отборът записва по седем равенства и загуби. Хамбургер остава на последно място в групата си в Шампионската лига, със само една победа и пет загуби. Отборът буквално стига дъното след 20-ия кръг от Бундеслигата, когато заема последното, осемнайсето място в класирането. На 1 февруари 2007 г., след само три победи в 28 официални мача за сезона треньорът Томас Дол е уволнен, а на негово място идва холандецът Хууб Стевенс. Тази смяна очевидно съживява отбора и в следващите осем мача Хамбургер записва пет победи и две равенства. В крайна сметка Хамбургер финишира на седмо място, което дава право за участие в турнира УЕФА Интертото.
Статистика за сезон 2007/2008 Статистика за сезон 2008/2009 Статистика за сезон 2009/2010 |
---|
Сезон 2007/2008 отбелязва два нови рекорда. В мача срещу Щутгарт от десетия кръг на Бундеслигата на 20 октомври 2007 г. (4:1) Йорис Матейсен отбелязва гол 2500 за Хамбургер в историята на Бундеслигата. В същия мач Ивица Олич става първият играч на отбора, отбелязал т.нар. „чист“ или „немски“ хеттрик в Бундеслигата – три гола в едно полувреме, без друг играч да отбележи гол между първия и третия.
Отборът завършва на четвърто място в класирането, което му дава право право на участие в турнира за Купата на УЕФА от първия кръг. Хамбургер започва добре сезона и е един от претендентите за първото място, но от началото на декември до края на първенството редува силни със слаби игри, а понякога и съдийски грешки ощетяват отбора и в крайна сметка записва едва пет победи от 20 мача. Най-високото класиране през сезона е второ място (2-ри, 11-и, 12-и, 24-ти, 25-и и 26-и кръг), а най-ниското – десето място (5-и кръг). В турнира за Купата на УЕФА Хамбургер стига до осминафинал, където отпада от Байер Леверкузен заради правилото за голове на чужд терен при общ резултат 3:3. В турнира за Купата на Германия играе четвъртфинал, където отпада от Волфсбург. Треньорът Стевенс обявява по средата на сезона, че няма намерение да подновява договора си, за да може да се върне в Холандия, за да бъде близо до тежко болната си съпруга. Там ще бъде треньор на ПСВ Айндховен. За негов наследник са спрягани Славен Билич, Жерар Улие, Луис ван Гаал и др., но в крайна сметка след няколкомесечно търсене е подписан договор с бившия треньор на Тотнъм Мартин Йол.
Дербита и мачове срещу български отбори
[редактиране | редактиране на кода]Дербита
[редактиране | редактиране на кода]Градското дерби на Хамбург се наричат мачовете между Хамбургер и местния съперник Санкт Паули. До 2011 г. двата отбора имат 92 официални мача помежду си, като Хамбургер има 59 победи, 14 равенства и 19 загуби при голова разлика 292:105. Първият официален мач е на 19 октомври 1924 г. и завършва при резултат 3:1 за Хамбургер, а последният – на 16 февруари 2011 г. – 1:0 за Санкт Паули. Най-резултатният мач е през 1940 г., когато Хамбургер печели с 10:1 като гост. Тази победа, както и още три с по 9:0 (през 1924, 1944 и 1957 г.) са победите на отбора с най-голяма разлика. Най-голямата загуба е като гост през 1943 г. с 1:8. Най-много публика се събира на осминафинал за Купата на Германия през 1968 г. – 58000 души. Най-много поредни победи Хамбургер има в периода 1924 – 1927 г. – 7, а най-много мачове без загуба – в периода 1978 – 2010 г. – 15. Четири пъти в историята на дербито Санкт Паули успява да вземе две поредни победи, а най-много мачове поред без победа за Хамбургер има в средата на 40-те – 3.
Северното дерби е името, което е дадено на мачовете между Хамбургер и Вердер Бремен. Това е най-играният мач в Първа Бундеслига, защото двата отбора имат най-много сезони в тази дивизия – от създаването ѝ Хамбургер не е изпадал в по-долна, а Вердер имат само един сезон извън нея. До сезон 2014/2015 те имат 146 официални мача помежду си, като Хамбургер има 50 победи, 41 равенства и 55 загуби при голова разлика 254:239. Първият мач се състои на 13 март 1927 г. – 4:1 за Хамбургер като гост, а последният – на 1 март 2014 г. – 1:0 за Вердер. Най-резултатният мач се играе през 1959 г. – 9:1 за Хамбургер като домакин; това е и най-голямата победа на Хамбургер. Най-голямата загуба е през 2004 – 6:0 като гост. Най-много публика има през 2006 (два пъти), 2007 и 2009 г. – 57000 души. Най-дългата победна серия на Хамбургер е от три мача (случва се общо три пъти в историята на мачовете), а поредните мачове мача без загуба са 12 (от които девет победи) в периода 1927 – 1952 г. Най-много поредни загуби Хамбургер има в първата половина на 50-те години – 6, а най-много поредни мачове без победа – през 60-те – 8.
Срещата на върха на Севера Юга или Дербито на Севера и Юга се наричат мачовете между Хамбургер и Байерн Мюнхен. Това е едно от дербитата с най-големи традиции в германския футбол, като най-оспорвано то е било през 70-те и началото на 80-те години. От общо 112 мача Хамбургер има 22 победи, 24 равенства и 66 загуби.
Мачове срещу български отбори
[редактиране | редактиране на кода]В европейските турнири Хамбургер пет пъти се изправя срещу български отбори. Това са ЦСКА (три пъти), Литекс и Славия.
През лятото на 1977 г. Хамбургер и Славия са в група 4 на турнира Интертото. По това време отборите играят само в групи – всеки срещу всеки на разменено гостуване и за победители в турнира се обявяват отборите с първи места в собствените си групи. Като домакин Славия побеждава с 3:0, а като гост надделява с 3:2. Българският тим завършва на първо място в групата с 10 точки, а германците – на трето с пет точки.
През сезон 1984/1985 жребият среща ЦСКА и Хамбургер във втория кръг на турнира за Купата на УЕФА. При гостуването в Германия ЦСКА губи с 4:0 с голове на Марк Макгий, Томас фон Хеезен (2) и Феликс Магат. В София Хамбургер отново побеждава, този път с 2:1. Точни за германците са Вутке и Макгий, а за ЦСКА – Ради Здравков в последната минута.
През 1991/1992 Хамбургер отново среща ЦСКА във втория кръг за Купата на УЕФА и пак постига две победи. Първо в Хамбург надделява с 2:0 след два гола на Роде в мач, който не блести с нищо особено.[8] На реванша е пуснат свободен вход и препълненият стадион очаква поне победа за престиж. Играчите на ЦСКА се опитват да вкарат гол в началото на мача, но не успяват. От 15-ата минута до края на срещата Хамбургер контролира двубоя.[8] Германците печелят заслужено с 4:1 с голове на Харалд Шпьорл (2), Ян Фурток и Боде. За ЦСКА се разписва Е. Димитров от дузпа, който изравнява резултата в края на първото полувреме.
През сезон 2005/2006 Хамбургер отново играе с ЦСКА за Купата на УЕФА, но този път срещата е една – в София, първият мач на армейците в група А. Хамбургер побеждава с 1:0 с гол от далечно разстояние на Рафаел ван дер Ваарт.
Литекс среща Хамбургер в първи кръг на турнира за Купата на УЕФА през 2007/2008. В Ловеч в сравнително слаб мач Хамбургер побеждава с 1:0 с гол на Ромео Кастелен. Литекс играе по-добре и има повече положения за гол, но не успява да ги оползотвори, а освен това претендира за две неотсъдени дузпи. На реванша капитанът на Литекс Роберт Попов изненадва неприятно феновете на домакините с красив гол, но само две минути по-късно Паоло Гереро изравнява резултата. Отново Гереро и ван дер Ваарт правят резултата 3:1.
Така балансът на Хамбургер срещу отбори от България е следният: 9 мача, 7 победи и 2 загуби, голова разлика 19:9.
Играчи
[редактиране | редактиране на кода]Актуален състав
[редактиране | редактиране на кода]№ | Нац. | Играч | Поз. | Роден | От | До | М/Г ХШФ | Бивш отбор | ПНО | М/Г НО |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Вратари | ||||||||||
1 | Ярослав Дробни | В | 18.10.1979 | 2010 | 2015 | 49/0 | Херта | 7/0 | ||
15 | Рене Адлер | В | 15 януари 1985 | 2012 | 2017 | 65/0 | Байер Леверкузен | 12/0 | ||
30 | Александер Брунст | В | 07.07.1995 | 2008 | 2016 | 0/0 | Гаделанд | 0/0 | ||
Защитници | ||||||||||
2 | Денис Дикмайер | ДБ | 20.10.1989 | 2010 | 2016 | 92/0 | Нюрнберг | 0/0 | ||
3 | Клебер Райс | ЦЗ | 05.12.1990 | 2014 | 2018 | 2/0 | Коринтианс | 0/0 | ||
4 | Хайко Вестерман | ЦЗ | 14.08.1983 | 2010 | 2015 | 138/9 | Шалке 04 | 27/4 | ||
5 | Йохан Джуру | ЦЗ | 14.08.1983 | 2013 | 2016 | 30/0 | Арсенал | 51/1 | ||
7 | Марсел Янсен | ЛБ/ЛХ | 04.11.1985 | 2008 | 2015 | 141/18 | Байерн Мюнхен | 45/3 | ||
22 | Матиас Остржолек | ЛБ | 05.06.1990 | 2014 | 2017 | 7/0 | Аугсбург | 0/0 | ||
32 | Слободан Райкович | ЦЗ | 03.02.1989 | 2011 | 2015 | 31/1 | Челси | 14/0 | ||
Полузащитници | ||||||||||
8 | Толгай Арслан | ДП/ВХ | 16.08.1990 | 2009 | 2015 | 79/2 | Борусия Дортмунд (юн.) | 0/0 | ||
9 | Максимилиан Байстер | ДХ/ЛХ | 06.09.1990 | 2004 | 2016 | 41/8 | Люнебург (юн.) | 0/0 | ||
11 | Иво Иличевич | ОП/ЛК | 14.11.1986 | 2011 | 2015 | 46/6 | Кайзерслаутерн | 8/1 | ||
17 | Золтан Щибер | ЛК | 16.10.1988 | 2014 | 2017 | 7/0 | Гройтер Фюрт | 5/0 | ||
18 | Люис Холтби | ОП | 18.09.1990 | 2014 | 2015 | 7/0 | Тотнъм (под наем) | 3/0 | ||
19 | Петър Ирачек | ДП/К | 02.03.1986 | 2012 | 2016 | 38/2 | Волфсбург | 28/3 | ||
21 | Валон Бехрами | ДП | 19.04.1985 | 2014 | 2017 | 8/0 | Наполи | 54/2 | ||
23 | Рафаел ван дер Ваарт | ОП | 11.02.1983 | 20121 | 2015 | 138/41 | Тотнъм | 109/25 | ||
24 | Мати Щайнман | П | 8 януари 1995 | 2009 | 2017 | 3/0 | Пройсен Райнфелд (юн.) | 0/0 | ||
27 | Николай Мюлер | К | 25.09.1987 | 2014 | 2018 | 6/1 | Майнц 05 | 2/0 | ||
33 | Гидеон Юнг | П | 12.09.1994 | 2014 | 2016 | 0/0 | Рот-Вайс Оберхаузен | 0/0 | ||
34 | Валмир Нафиу | П | 23.04.1994 | 2012 | 2015 | 0/0 | Базел | 0/0 | ||
35 | Толчай Чиерчи | П | 24 януари 1995 | 2014 | 2016 | 0/0 | Волфсбург (юн.) | 0/0 | ||
37 | Джулиън Грийн | К | 06.06.1995 | 2014 | 2015 | 2/0 | Байерн Мюнхен (под наем) | 4/1 | ||
39 | Аштън-Филип Гьотц | ЦП/З | 16.07.1993 | 2008 | 2015 | 2/0 | Хам 02 (юн.) | 0/0 | ||
40 | Гойко Качар | ДП/ЦЗ | 26 януари 1987 | 2010 | 2015 | 47/3 | Херта | 25/0 | ||
Нападатели | ||||||||||
10 | Пиер-Мишел Ласога | ЦН | 15.12.1991 | 2013 | 2019 | 28/15 | Херта | 0/0 | ||
16 | Артьомс Рудневс | ЦН | 13 януари 1988 | 2012 | 2016 | 46/12 | Лех Познан | 30/1 | ||
26 | Филип Мюлер | ЦН | 03.03.1995 | 2014 | 2016 | 0/0 | Волфсбург (юн.) | 0/0 |
Бележки:
- 1 – ван дер Ваарт има още един престой в отбора в периода 2005 – 2008.
Под наем в други отбори
[редактиране | редактиране на кода]Нац. | Играч | Поз. | Роден | От | До | М/Г ХШФ | Под наем в | ПНО | М/Г НО |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Керем Демирбей | ЦП | 03.07.1993 | 2013 | 3/0 | Кайзерслаутерн | 0/0 | |||
Ласе Собиех | ЦЗ | 18 януари 1991 | 2013 | 2016 | 10/1 | Санкт Паули | 0/0 | ||
Джонатан Та | ЦЗ | 11.02.1996 | 2009 | 2016 | 16/0 | Фортуна Дюселдорф | 0/0 | ||
Жак Зуа | ЦН | 06.09.1991 | 2013 | 2016 | 27/2 | Кайзери Ерджиесспор | 5/0 |
Трансфери през сезон 2014/2015
[редактиране | редактиране на кода]Бележки:
- 1 – Играчът се връща от наем.
- 2 – Играчът е под наем.
- Трансферните суми са взети от сайта transfermarkt.de.[9]
Известни бивши играчи
[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Бележки:
Легендите
[редактиране | редактиране на кода]В отбора на Хамбургер са играли множество добри играчи, оставили ярка следа със своето представяне, с което остават завинаги в сърцата на феновете.
Безспорно най-голямата легенда на Хамбургер е Уве Зелер, които играе в отбора в периода 1954 – 1974 г. „Нашият Уве“, както е известен в Хамбург има голмайсторски нюх – на негово име са записани 137 гола в 239 мача в Бундеслигата, 21 гола в 29 мача в Бундеслигата и общо 425 гола във всичките си 505 мача за Хамбургер. Зелер е първият голмайстор в историята на Бундеслигата (30 гола), първият носител на наградата за Футболист № 1 на Германия, както и първият ѝ трикратен носител. Петнадесет пъти Зелер е голмайстор на Хамбургер. За националния отбор има 72 мача и 43 гола, участва на четири световни първенства и заедно с Пеле и Клозе е един от всичко тримата играчи, отбелязали гол в четири световни първенства.
Това, което е Уве Зелер в следвоенната история на отбора, е Ото „Тул“ Хардер в годините преди войната.[12] Деветкратният голмайстор на Хамбургер има противоречива история, защото след края на футболната си кариера работи като надзирател и в управата на няколко концлагера. Това обаче ни най-малко не омаловажава заслугите му към отбора. Известен е рефренът, който публиката пее: „Wenn spielt der Harder Tull, dann wird es drei zu null“[12] („Когато играе Хардер Тул резултатът ще бъде 3:0“).
Най-добрият германски играч на Хамбургер в периода, когато отборът постига най-големите си успехи на национално и международно ниво е полузащитникът Феликс Магат. Той допринася за спечелването на три шампионски титли, една КЕШ (вкарва победния гол на финала), една КНК и за достигането на финали за КНК и купата на Уефа.
Трябва да се отбележи и Манфред Калц, рекордьор по мачове за Хамбургер в Първа Бундеслига и на второ място по този показател от всички играчи в първенството с 581 мача.
От чуждестранните играчи на най-голяма обич се радва Кевин Кигън, който като играч на Хамбургер печели два пъти Златната топка за най-добър играч на Европа.
- Отбор на века
По случай 125-годишният юбилей през 2012 г. е избран отбор на века, в който попадат следните играчи:[13]
Нац. | Играч | Поз. | Години |
---|---|---|---|
Ули Щайн | В | 1980 – 1987, 1994 – 1995 | |
Вили Шулц | З | 1965 – 1973 | |
Дитмар Якобс | З | 1979 – 1989 | |
Йозеф Позипал | З | 1949 – 1958 | |
Манфред Калц | З | 1970 – 1989 | |
Петер Ногли | З | 1969 – 1980 | |
Меди Мадавикия | П | 1999 – 2007 | |
Томас Дол | П | 1990 – 1991, 1998 – 2001 | |
Рафаел ван дер Ваарт | П | 2005 – 2008, 2012 - | |
Томас фон Хеезен | П | 1980 – 1994 | |
Феликс Магат | П | 1976 – 1986 | |
Герт Дьорфел | Н | 1958 – 1971 | |
Карстен Берон | Н | 1992 – 2000 | |
Кевин Кигън | Н | 1977 – 1980 | |
Уве Зелер | Н | 1946 – 1972 | |
Хорст Хрубеш | Н | 1978 – 1983 | |
Ернст Хапел | Т | 1981 – 1987 | |
Херман Ригер | М | 1978 – 2004 |
- Алея на славата
Североизточно от Имтек Арена се намира Алеята на славата, дарена от предприемача Андреас Маске. Около високо 3,5 метра бронзово копие на крака на Уве Зелер са разположени отпечатъци от стъпалата или дланите на футболистите от шампионския отбор от 1960 г., както и на други бивши играчи, треньори и функционери, избрани от специална комисия. Освен отбелязаните по-горе футболисти и по-долу треньори, в Алеята на славата са още президентите на отбора Фолфганг Клайн и Петер Крон, мениджърът Гюнтер Нецер, членът на надзорния съвет Удо Бандов и масажиста Херман Ригер.[10][11]
Капитани
[редактиране | редактиране на кода]От 40-те години на 20 век насам титулярните капитани на Хамбургер са 26. Най-дълго време капитан е Уве Зелер – девет години, следват Феликс Магат и Йохенфриц Майнке с по пет години. На обратния полюс е Дитмар Якобс, който само няколко мача след като е избран за капитан се контузва тежко и прекратява кариерата си. Петър Хубчев е един от играчите, които за кратко носят капитанската лента като заместници на титулярния капитан.[14] Осем играчи на Хамбургер са извеждали с капитанската лента националния отбор на Германия, като рекордьор отново е Зелер – 40 мача, което го нарежда на седмо място в класацията на капитаните на националния отбор.[14]
|
|
|
Българите
[редактиране | редактиране на кода]Сайтът на Хамбургер определя трансфера на Йордан Лечков като един от най-сензационните в историята на отбора, защото Лече е играч с отлична техника и превъзходен поглед върху играта.[15] Лечков преминава от ЦСКА в Хамбургер през 1992 г. за 800 000 долара, след като шефовете на германския тим го харесват в срещата между двата отбора за Купата на УЕФА година по-рано.[16] Той е любимец на феновете, но се стига до пререкания с треньора Бено Мьолман и Лечков рядко намира място в състава. След смяната на Мьолман с Феликс Магат по всичко личи, че Лечков отново ще се превърне в ключов играч за Хамбургер. След три мача с един гол Магат заявява, че българинът е „един от най-забележителните футболисти, които е виждал“, но само месец по-късно двамата влизат в конфликт и Лече трудно намира място в групата.[17] Лечков напуска отбора през 1996 г. в посока Олимпик Марсилия, въпреки опитите на тогавашния президент Уве Зелер да сдобри играч и треньор.[18] Твърди се, че причина за проблемите на Лечков в Хамбург е трудният характер на играча, според самия него лоша шега му изиграва голът, който той вкарва срещу Германия на Световното в САЩ.[16][16] За Хамбургер Лечков изиграва 101 мача в Бундеслигата и отбелязва 11 гола, а през 1993 г. е обявен за най-добър полузащитник в Бундеслигата.
Петър Хубчев е другият българин, играл с успех за Хамбургер. Той пристига в отбора от Левски през януари 1994 г. и остава до средата на сезон 1996/1997, когато преминава в Айнтрахт Франкфурт, също след спречкване с Феликс Магат. Треньорът демонстративно сменя Хубчев след като той не изпълнява задоволително поставената му тактическа задача и оттогава рядко получава шанс за изява.[18] Дотогава обаче защитникът винаги е играл стабилно и дори му е направено предложение да носи капитанската лента за постоянно, но той отказва.[19] В Бундеслигата Петър Хубчев има 65 мача и 2 гола.
Павел Дочев акостира в Хамбург през сезон 1992/1993. И той като Лечков е харесан от Егон Кордес след мачовете с ЦСКА, но за разлика от него не успява да се наложи в отбора и изиграва само 8 мача.
Повече от странен е престоят в отбора на Мартин Зафиров. Преди началото на сезон 1997/1998 преминава в Хамбургер. Там обаче Зафиров играе точно 43 минути. В мача от втория кръг срещу Волфсбург влиза като резерва в 46-а минута и малко преди края на мача получава червен картон. След тази негова изява договорът му е прекратен.[20]
Националите
[редактиране | редактиране на кода]Списък с играчите в Хамбургер, национали на своите страни
Треньори
[редактиране | редактиране на кода]Най-успешните треньори след създаването на Бундеслигата
[редактиране | редактиране на кода]Ернст Хапел е най-успешният треньор в историята на Хамбургер и също така най-дълго задържалият се на поста след създаването на Бундеслигата. За шест години (сезони 1981/1982 – 1986/1987) той прави отбора два пъти шампион (1982 и 1983) и два пъти вицешампион (1984 и 1987) на Германия и печели КЕШ (1983) и Купата на Германия (1987). Извежда отбора до финал за Купата на УЕФА (1982) и финал за Междуконтиненталната купа (1983).
Бранко Зебец прави отбора шампион още през първия си сезон начело на отбора (1979). През следващия сезон Хамбургер завършва на второ място в Бундеслигата и играе финал за КЕШ. Играчите недоволстват от тежките тренировки в края на сезона, а според критиците това е причината отборът да не спечели нито една от двете титли. Засилват се и проблемите на Зебец с алкохола. Шофьорската му книжка е отнета, говори се, че в мача срещу Борусия Дортмунд е седял на скамейката с 3,25‰ алкохол в кръвта.[21] След края на есенния полусезон през 1980 г. Хамбургер е на първо място в класирането, но Зебец е освободен от поста си заради алкохолизма си.
Куно Кльоцер поема отбора преди сезон 1973/1974 и успява да изведе отбора от посредствеността. Печели КНК през 1977 г. и Купата на Германия през 1976 г. Извежда отбора до второ място в Бундеслигата (1976) и още един финал за Купата на Германия през 1974 г. Освен успехите, които постига, той подготвя почвата за още по-големите успехи, постигнати от Бранко Зебец и Ернст Хапел, обигравайки един млад отбор. През 1977 г. доброволно напуска поста след пререкания с тогавашния президент Петер Крон.[22]
Списък на треньорите
[редактиране | редактиране на кода]До 1945 г. е често срещана практика отборът да се води не от треньор, чиято професия е такава, а от някой от играчите или ръководството на отбора.
|
|