Столична библиотека – Уикипедия

Тази статия е за библиотеката в София. За тази в Пекин вижте Китайска национална библиотека.

Столична библиотека
Главният вход откъм площада, с плакати на театър „Възраждане“
Главният вход откъм площада, с плакати на театър „Възраждане“
Информация
Държава България
МестоположениеСофия
Създаване24 октомври 1928 г.
Друга информация
ДиректорЮлия Цинзова
Уебсайтwww.libsofia.bg
42.6915° с. ш. 23.3244° и. д.
Местоположение в София
Столична библиотека в Общомедия
Общ изглед на фасадата откъм пл. „Петко Славейков“

Столичната библиотека е библиотечна и културна организация, обслужваща жителите на столичния град София, и представяна от няколко клона в столицата. Централната сграда се намира на площад „Петко Славейков“. В централната сграда се помещава и Общински театър „Възраждане“. Има и филиали в район „Люлин“ и на улица „Сердика“ (до Президентството и Министерския съвет).

История[редактиране | редактиране на кода]

По-важни дати:

  • През 1885 г. се дава първото предложение за строеж.
  • Първият опит за създаване на градска библиотека е през 1897 г.
  • Библиотеката е открита на 24 октомври 1928 г. с книжен фонд от 5311 тома.
  • Англо-американската бомбардировка над София на 30.03.1944 г. – изгоряла напълно сградата на библиотеката на площад „Бански“ № 3 с целия ѝ инвентар. Според доклад от 25.04.1944 г. на началника на отделението за културни грижи при общината Петър Славински в пламъците са изчезнали около 40 000 тома книги.
  • На 1 юли 2001 г. получава статут на регионален културен институт.

Услуги[редактиране | редактиране на кода]

Столична библиотека предлага читални за четене и ползване на литература, сводни каталози, заемане на някои книги (не всички се заемат) и ползване на компютри и Интернет благодарение на проект Глобални библиотеки.

Съвместителство[редактиране | редактиране на кода]

В централния клон на Столична библиотека от 2 години се помещава Руски център.

Директори[1][редактиране | редактиране на кода]

Информацията в списъка подлежи на допълване.
  • Коста Вълев (1929 – 1932)
  • Никифор Ганев (1932 – 1941)
  • Орлин Василев (1941)
  • Щиляна Аврамова (1968 – 1982)
  • Николай Антонов (1984 – 1988)
  • Рахила Любомирова (1989 – 1991)
  • Георг Краев
  • Ана Серафимова (1994 – 1995)
  • Надежда Александрова (1995 – 1998)
  • Георги Белчев (1998 – 2008)
  • Михаил Белчев (2008 – 2013)
  • Юлия Цинзова (2013 – понастоящем)

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на Столичната библиотека е построена по проект и под ръководството на архитект Виктория Ангелова (1902 – 1947). Сред най-представителните нейни проекти е сградата на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (в която се помещава днес Столичната библиотека), строена след спечелен вътрешен конкурс на Министерството през 1926 г., като 4-та зала (№ 403) носи нейното име „Виктория“, а до входа ѝ паметен надпис припомня на посетителя заслугите на талантливата българска архитектка. Върху цялостния облик на постройката са отразени също творческите виждания на арх. Г. Овчаров и Й. Йорданов (сградата е достроявана през 1930-те години с допълнително крило към ул. „Раковски“).

Фасадата на сградата е представителна, решена в духа на опростената класика, вертикално разчленена с голям ред пиластри. Входът е разположен централно в ризалит и оформен от троен мотив чрез апликирани квадратни колони и атика. Разчленен касетъчен корниз завършва 5-ия етаж. Входът на вратите е украсен с 3 каменни глави и монументална скулптурна композиция от 2 седящи фигури – жена, олицетворяваща архитектурата, и мъж – строител, с автори М. Иванов, К. Шиваров и Ст. Пейчев.

Разработката на интериора носи стиловите белези на сецесиона, като в нея са включени и видимите конструктивни елементи – колони, оформени в ранна класика от мраморизиран варовик, и греди с вити декорирани конзоли. Официалното 3-раменно стълбище е монументално, с парапет в комбинация от камък и месинг. Стените са с мраморна облицовка, вратите също са обрамчени с мрамор, подовите настилки са красиви цветни мозайки. Стъклописите са на Харалампи Тачев, изработени от Ф. Зайлер в Мюнхен.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История (пълен текст) Архив на оригинала от 2014-02-21 в Wayback Machine. на сайта на Столична библиотека.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]