Хуан Ягуе – Уикипедия

Хуан Ягуе
испански генерал
Званиегенерал-лейтенант
Години на служба1907 – 1952
Служи наИспания Кралство Испания (1907 – 1931)
Испания Втора испанска република (1931 – 1936)
Испания Франкистка Испания (1936 – 1952)
Род войскиИспанска армия
Испански легион
Битки/войниРифска война
Гражданска война в Испания
Награди Военен медал
Дата и място на раждане
Сан Леонардо, Испания Кралство Испания
Дата и място на смърт
Хуан Ягуе в Общомедия

Хуан Ягуе Бланко (на испански: Juan Yagüe Blanco) е испански генерал от Гражданската война в Испания. Става известен като „Касапина от Бадахос“ (Carnicero de Badajoz), след като нарежда хиляди да бъдат убити, включително ранените в болницата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Син е на лекар, записва се от малък в пехотната академия на Толедо, където Франсиско Франко му е съкадет. Двамата едновременно служат в Африка, където Ягуе е ранен няколко пъти и получава отличия.

Повишен в подполковник през 1932 г. Заедно с Франко и генерал Едуардо Лопес Очоа, помага за потушаването на работническа стачка в Астурия, използвайки марокански редовни войници и легионери през 1934 г. Силен ранен поддръжник на испанската фаланга и близък личен приятел на Хосе Антонио Примо де Ривера.

Гражданска война в Испания[редактиране | редактиране на кода]

Когато Нисето Алкала-Самора е заменен като президент на републиката от левия Мануел Асаня на 10 май 1936 г., група офицери от испанската армия, включително Ягуе, Емилио Мола, Франко, Гонсало Кейпо де Ляно и Хосе Санхурхо, започват да кроят заговор за свалянето на демократично избраното правителство на Народния фронт. Така избухва въоръжено въстание, което прераства в Испанската гражданска война на 17 юли 1936 г.

Силите на Ягуе се разбунтуват в Сеута, преди да пресекат Гибралтарския проток, за да се съберат с националистическите сили в Севиля, водени от Кейпо де Ляно. Ягуе напредва на север, като първо превзема Мерида, преди да атакува Бадахос с 3 000 войници на 14 август 1936 г. Водят се ожесточени улични боеве, когато националистите навлизат в града. Силите му в крайна сметка поемат контрол над Бадахос, като и двете страни понасят особено тежки загуби.

Паметник на Хуан Ягуе

Под ръководството на Ягуе стотици затворници, военни и цивилни, са убити или екзекутирани в Бадахос по време на клането в Бадахос.[1][2][3][4]

Преди да напусне града, Ягуе е попитан от американския журналист Джон Т. Уитакър за причината да избие 10% от населението на града и той отговоря:

„Разбира се, че ги застреляхме“, каза ми той. „Какво очакваш? Трябваше ли да взема 4 000 червени със себе си, докато моята колона напредваше, надбягвайки се с времето? Очакваше ли се да ги пусна и да оставя Бадахос отново да стане червен?“

— Хуан Ягуе до Джон Т. Уитакър[5][6][7][8]

След това Ягуе е повишен в полковник и напредва към Мадрид, превземайки Трухильо, Навалморал де ла Мата и Талавера де ла Рейна, но не успява да превземе столицата. Той участва в Арагонската офанзива и завзема контрола над Белчите, Каспе и Лерида. Също играе водеща роля в победата на националистите при Ебро. През май 1938 г. Ягуе е отстранен от командването си и затворен за неразумни забележки, които прави при реч в Бургос, критикувайки Франко. След седмици се завръща на фронта. Твърди се, че е единственият командир на испанските сили, когото Легионът Кондор уважава.[9] Ягуе никога не показва паника, дори когато врагът е близо, и успява бързо да коригира плановете за битката, за да отговори на променящите се обстоятелства.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

След разпадането на Втората испанска република през 1939 г. Ягуе е повишен в генерал-майор и назначен за министър на военновъздушните сили от генерал Франко. Произведен в генерал-лейтенант през 1942 г. и посмъртно е повишен в главнокомандващ.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Rafael Tenorio, Las matanzas de Badajoz (Spanish) Архив на оригинала от 7 септември 2006 в Wayback Machine..
  2. ↑ Mario Neves (1986) "La matanza de Badajoz. Crónica de un testigo de uno de los episodios más tragicos de la guerra civil de España". Salamanca, Editora Regional de Extremadura.
  3. ↑ Jay Allen (30 August 1935) "Slaughter of 4000 at Badajoz, City of Horrors", Chicago Tribune.
  4. ↑ Robert Payne (1962) "The Civil War in Spain, 1936-1939". New York, Putnam.
  5. ↑ De Madariaga, Maria Rosa. Los moros que trajo Franco ... La intervención de tropas coloniales en la guerra civil, Ediciones Martínez Roca. Barcelona. 2002. pp. 299-300
  6. ↑ Julía, Santos; Casanova, Julián; Solé y Sabaté, Josep Maria; Villarroya, Joan; Moreno, Francisco. Victimas de la guerra civil. Ediciones Temas de Hoy. Madrid. 1999. p. 76.
  7. ↑ Espinosa, Francisco. La columna de la muerte. El avance del ejército franquista de Sevilla a Badajoz. Editorial Crítica. Barcelona. 2003. p. 491.
  8. ↑ Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, revolutions & revenge. Harper Perennial. 2006. London. p. 121
  9. ↑ Antony Beevor, The Spanish Civil War
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Juan Yagüe в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хуан_Ягуе&oldid=11728643“.