Години | Име на откривател, изследовател | Направени открития и изследвания | Изследванията засягат следните съвременни държави |
1600 | Мирон Михайлович Шаховски | Достигане до река Пур, вливаща се в Обския залив | Русия |
началото на XVII в. | руски казаци | Достигане областите на юг от Таймирския п-ов, Салаирския кряж (възвишение), Средносибирското плато и Абаканския хребет | Русия |
1600 – 1610 | Лука | Плаване на изток от устието на река Об към устието на Енисей и откриване островите Еленов (72°25′ с. ш. 77°50′ и. д. / 72.416667° с. ш. 77.833333° и. д.72.416667, 77.833333) и Сибиряков (72°55′ с. ш. 79°00′ и. д. / 72.916667° с. ш. 79° и. д.72.916667, 79) и устието на река Пясина | Русия |
1601 – 1611 | Франсоа Пирар (1578 – 1623) | Пътешествие от Франция в Южна Азия и посещение на Малдивските о-ви | Индия, Малдиви |
1603 – 1607 | Бенту ди Гоиш | Пътешествие от Индия в Кашгария и достигане до Турфанската падина | Китай |
1609 | Уилям Кийлинг (1578 – 1620) | Откриване на Кокосовите о-ви (Кийлинг, 12°07′ ю. ш. 96°54′ и. д. / 12.116667° ю. ш. 96.9° и. д.-12.116667, 96.9) | Австралия |
1610 | Кондратий Курочкин | Плаване по средното и долно течение на Енисей и достигане на изток до устието на река Пясина | Русия |
1611 | Хендрик Браувър | Откриване на нов, много по-бърз и удобен морски път за Холандска Индия през южната част на Индийския океан и покрай западните брегове на Австралия | |
1615 | Василий Тюменец | Пътешествие с дипломатическа цел от Томск до Монголия. Изкачване по река Том, пресичане на Абаканския хребет и Западните Саяни и проникване в Тува. Пресичане горното течение на река Хемчик, спускане по река Карти до езерото Урег нур (50°10′ с. ш. 91°00′ и. д. / 50.166667° с. ш. 91° и. д.50.166667, 91), продължаване на изток, достигане до езерото Убсу нур и извършване на първото му описание | Русия, Монголия |
1616 – 1619 | руски казаци | Първо изследване на бреговете между устиуто на река Кара и устието на Енисей | Русия |
1616 – 1626 | Пиетро де ла Вале | Пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия, Иран и Индия и първи достоверни географски сведения за посетените райони | Сирия, Израел, Ирак, Иран, Индия |
1618 – 1619 | Иван Петлин | Пътешествие с дипломатическа цел от Томск до Пекин. Изкачиване по река Том, пресичане на Абаканския хребет и Западните Саяни и проникване в Тува. Достигане до езерото Убсу Нур, прехвърляне на хребета Хан Хухей, преминаване покрай южните склонове на планината Хангай, пресичане на пустинята Гоби и достигане до Пекин | Русия, Монголия, Китай |
ок. 1620 | руски казаци | Предполагаемо плаване покрай п-ов Таймир от запад на изток | Русия |
1620 – 1624 | Демид Сафонович Пенда | Изкачване по цялото течение на река Долна Тунгуска (1620 – 1623), преминаване на вододела и откриване на река Лена в района на днешния град Киренск. Спускане по Лена до Якутск, връщане обратно и изкачване по реката нагоре от Киренск до 54º с.ш., преминаване на запад до Ангара и спускане по нея до Енисейск | Русия |
1623 | Поздей Фирсов | Откриване устието на река Подкаменна Тунгуска и изкачване по нея до десния ѝ приток река Чуня (96º 30` и.д.) | Русия |
1624 | Василий Тюменец | Изкачване на 1000 км нагоре по река Ангара до Шаманския праг (57º 10` с.ш.) | Русия |
1624 – 1631 | Антонио Андради, Франсишку Азиведу | Пресичане на Хималаите и първо европейско проникване в Тибет. Първи географски материали за горното течение на река Ганг, Югозападен Тибет, горното течение на река Инд, Кашмир и Пенджаб | Индия, Китай, Пакистан |
1627 | Пиер Бертело | Първо, сравнително точно картиране на бреговете на оостров Калимантан и съставяне на карта | Индонезия, Малайзия |
1627 – 1643 | С. Манрик | Пътешествие в Бирма и на островите Ява и Сулавеси. Завръщане през Калкута, Агра, Афганистан, Иран и Ирак | Мианмар, Индонезия, Индия, Афганистан, Иран, Ирак |
1628 | Василий Бугор | Плаване по горното течение на Ангара и реките Илим и Игирма. Поход от река Игирма към река Кута, спускане по нея до Лена и основаване на градовете Киренск и Уст Кут | Русия |
1628 – 1629 | Ерофей Хабаров | Плаване до Мангазея (1628) и към река Хета в източната част на п-ов Таймир (1629) | Русия |
1629 | Иван Галкин | Пресичане вододела на реките Илим и Кута и основаване на град Илимск | Русия |
1630 | Мартин Василиев | Изкачване по река Долна Тунгуска до мястото, където се сближава с река Чона (на 61º с.ш.), спускане по Чона до Вилюй и по последната до Лена и плаване нагоре по Лена до средното ѝ течение | Русия |
30-те години на XVII в. | Иван Елфимов | Откриване на река Попигай (най-големия, десен приток на Хатанга) | Русия |
1630 – 1632 | Пьотър Бекетов, Иван Падерин | Откриване извора на река Лена (1630), спускане по нея до устието на десния ѝ приток Алдан и основаване на град Якутск (1632). Откриване на долното течение на Лена от Якутск до устието ѝ (Иван Падерин) | Русия |
1630 – 1633 | Жан-Батист Таверне | Посещение на Истамбул, Ерзурум, Баку, Исфахан, Багдад и Халеб | Турция, Азербайджан, Иран, Ирак, Сирия |
1632 | Фьодор Пущин | Откриване и проследяване на около 500 км от течението на река Об от устието на река Том нагоре до устието на река Чумиш (53°30′ с. ш. 83°10′ и. д. / 53.5° с. ш. 83.166667° и. д.53.5, 83.166667) | Русия |
1632 – 1634 | Степан Коритов | Плаване от Туруханск по реките Долна Тунгуска и Вилюй до Якутск и първо изкачване по река Алдан и левия ѝ приток Амга | Русия |
1634 | Иля Перфилев | Плаване на изток от устието на река Лена и откриване на Янския залив и цялото течение на река Яна | Русия |
1634 | Иван Ребров | Плаване на запад от устието на река Лена и откриване на Оленьокския залив и устието на река Оленьок | Русия |
1636 | Питер Питерсзон | Откриване на о-вите Танимбар (7°40′ ю. ш. 131°30′ и. д. / 7.666667° ю. ш. 131.5° и. д.-7.666667, 131.5) | Индонезия |
1636 – 1640 | Елисей Юриев Буза | Плаване от устието на Лена на запад към река Оленьок и на изток към реките Яна (частично преминаване по суша) и Чондон и откриване устието на река Омолой и хребета Кулар | Русия |
1637 – 1639 | Посник Иванов-Губар | Първи поход през Верхоянските планини към реките Яна и Индигирка | Русия |
1638 | Иля Перфилев | Основаване на град Верхоянск | Русия |
1638 – 1639 | Максим Перфилев | Изкачване на 1000 км по река Витим до устието на река Ципа и първо проникване във Витимското плато и в Задбайкалието | Русия |
1638 – 1641 | Иван Ребров | Завършване откриването на Янския залив. Откриване на около 900 км от северното крайбрежие на Азия между устията на Яна и Индигирка, в т.ч. протока Дмитрий Лаптев (отделящ Големия Ляховски остров от континента). Изкачване на 600 км по Индигирка до устието на река Уяндина | Русия |
1638 – 1649 | Жан-Батист Таверне | Пребиваване в Северна и Централна Индия и събиране на обширен географски материал за природата и населението на страната. Пресичане на Северна Индия от делтата на Ганг на запад през Агра до Камбейския залив, достигане до Хайдарабад и през горното течение на река Кришна излизане на западния бряг на Индия на 16º с.ш. | Индия |
1639 | Матис Кваст (неизв.-1641), Абел Тасман | Първо европейско плаване покрай източните брегове на остров Хоншу и откриване на о-вите Идзуситито на юг от Хоншу | Япония |
1639 – 1641 | Иван Москвитин | 1639: Откриване и пресичане на хребета Джугджур, спускане по река Уля и достигане до Охотско море. Откриване устието на река Охота, устията на реките Урак, Кухтуй, Улбея, Иня и Тауй и около 500 км от северното крайбрежие на Охотско море до Тауйската губа (59°30′ с. ш. 150°00′ и. д. / 59.5° с. ш. 150° и. д.59.5, 150); 1640: Откриване на западното и югозападното крайбрежие на Охотско море, в т.ч. Удската губа (54°50′ с. ш. 135°50′ и. д. / 54.833333° с. ш. 135.833333° и. д.54.833333, 135.833333, устието на река Уда, Шантарските о-ви и проникване от север в Сахалинския залив; 1641: Повторно пресичане на хребета Джугджур и завръщане в Якутск | Русия |
1640 – 1642 | Иван Родионов Ерастов | Спускане по река Индигирка, плаване от устието ѝ на изток и откриване на река Алазея | Русия |
1641 | Пьотър Сабински | Изкачване по река Об и откриване на река Бия (дясна съставяща на Об), Телецкото езеро и вливащата се в него от юг река Чулишман | Русия |
1643 | Курбат Иванов, Семьон Скороход | Изкачване по река Лена и по притока ѝ Иликта, пресичане на Приморския хребет и откриване на езерото Байкал и остров Олхон. Откриване на над 600 км от крайбрежието на Байкал, в т.ч. устията на реките Горна Ангара и Баргузин и Баргузинския хребет | Русия |
1643 | Василий Сичов | Изкачване до изворите на река Пясина, спускане по реките Хета и Хатанга до морето, плаване на изток и откриване устието на река Анабар | Русия |
1643 | Мартин Геритсон де Фриз | Откриване на югоизточното крайбрежие на остров Хокайдо от нос Еримо (41º 55` с.ш.) на североизток. Откриване на Курилските о-ви, в т.ч. протока Фриз, островите Итуруп (с вулкана Берутарубе), Уруп и Кунашир (с вулкана Тятя) и протока Екатерина. Откриване на около 800 км от бреговете на остров Сахалин, в т.ч. заливите Анива и Търпение и носовете Анива (46°02′ с. ш. 143°24′ и. д. / 46.033333° с. ш. 143.4° и. д.46.033333, 143.4) и Търпение (48°38′ с. ш. 144°45′ и. д. / 48.633333° с. ш. 144.75° и. д.48.633333, 144.75) | Япония, Русия |
1643 – 1644 | Михаил Стадухин | Откриване на около 500 км от северното крайбрежие на Азия между устията на реките Алазея и Колима, долното течение на Колима и Колимската низина. Основаване на градовете Среднеколимск (1643) и Нижнеколимск (1644) | Русия |
1643 – 1646 | Василий Поярков | 1643 – 1644: Изкачване по реките Алдан, Учур и Гонам, пресичане на вододела между Лена и Амур, достигане до река Брянта (десен приток на Зея, на 128° и.д.) и спускане по нея и по река Зея (открита от него) до устието на левия ѝ приток река Умлекен; 1644: Спускане по река Зея и по река Амур до устието ѝ и окриване устията на реките Сунгари и Усури; 1645: Откриване на Амурския лиман, проследяване на югозападния бряг на Охотско море и откриване залива Академия и един от Шантарските о-ви и устието на река Уля (58°50′ с. ш. 141°50′ и. д. / 58.833333° с. ш. 141.833333° и. д.58.833333, 141.833333); 1646: Изкачва по Уля, достигане до река Мая и по реките Алдан и Лена завръщане в Якутск | Русия |
1644 | Иван Похабов | Откриване на река Селенга, вливаща се от югоизток в езерото Байкал | Русия |
1646 | Исай Игнатиев | Плаване на изток от устието на Колима и откриване на Чаунска губа и остров Айон (69°50′ с. ш. 168°40′ и. д. / 69.833333° с. ш. 168.666667° и. д.69.833333, 168.666667) | Русия |
1648 | Алексей Филипов | Плаване на изток от устието на река Охота и откриване на п-ов Лисянски (59°15′ с. ш. 146°05′ и. д. / 59.25° с. ш. 146.083333° и. д.59.25, 146.083333), Мотъйклейския залив (59°25′ с. ш. 148°55′ и. д. / 59.416667° с. ш. 148.916667° и. д.59.416667, 148.916667), п-ов Хметевски (59°20′ с. ш. 148°40′ и. д. / 59.333333° с. ш. 148.666667° и. д.59.333333, 148.666667), островите Спафарев (59°10′ с. ш. 149°00′ и. д. / 59.166667° с. ш. 149° и. д.59.166667, 149), Талан (59°20′ с. ш. 149°05′ и. д. / 59.333333° с. ш. 149.083333° и. д.59.333333, 149.083333) и Завялов (59°00′ с. ш. 150°40′ и. д. / 59° с. ш. 150.666667° и. д.59, 150.666667) и п-ов Кони (59°00′ с. ш. 151°40′ и. д. / 59° с. ш. 151.666667° и. д.59, 151.666667) | Русия |
1648 | Иван Галкин | Плаване покрай източния бряг на езерото Байкал до устието на река Баргузин | Русия |
1648 | Семьон Дежньов, Федот Алексеевич Попов | Плаване покрай най-североизточните брегове на Азия от Чаунска губа на изток и откриване на Беринговия проток и устието на река Анадир | Русия |
1649 | Василий Сичов | Откриване на възвишението Прончищев на изток от устието на река Анабар | Русия |
1649 – 1653 | Ерофей Хабаров | 1649 – 1650: Изкачване по река Ольокма (десен приток на Лена) и по притока ѝ река Тунгир, преминаване през планината Ольокмински Становик и достигане до река Урка (ляв приток на Амур); 1650 – 1651: Спускане по Урка и Амур до устието на река Зея; 1652 – 1653: Плаване надолу по Амур до устието на река Усури и завръщане обратно | Русия |
1650 – 1652 | Михаил Стадухин, Василий Бугор | 1650: Поход на изток от река Колима, достигане до река Анадир; 1651: Изкачване по река Майн (десен приток на Анадир), пресичане на вододела на юг-югозапад, спускане по река Пенжина до Охотско море и плаване до устието на река Гижига; 1652: Достигане на запад до устието на река Тауй и откриване на около 1000 км от северния бряг на Охотско море | Русия |
ср. 50-те години на XVII в. | Курбат Иванов | Проследяване на около 1000 км от течението на река Ольокма (десен приток на Лена), до устието на река Тунгир и откриване на десния ѝ. приток река Нюкжа | Русия |
1651 | Иван Абрамович Баранов | Изкачване по цялото течение на река Омолон (десен приток на Колима) и спускане по река Гижига до Охотско море. Откриване на Колимската планинска земя | Русия |
1651 – 1668 | Жан-Батист Таверне | Пребиваване в Южна (1651 – 1655, 1657 – 1662) и Северна Индия (1664 – 1668) и остров Ява (1657 – 1662) и събиране на обширен географски материал за природата и населението на посетените страни | Индия, Индонезия |
1653 – 1656 | Пьотър Бекетов | 1653: Изкачване по Селенга и притока ѝ Хилок до езерото Ирген, преодоляване на Яблоновия хребет и спускане в долината на река Ингода; 1654: Спускане по Ингода до устието на река Чита и основаване на град Чита. Продължаване надолу по Ингода, достигане до река Шилка и основаване на град Нерчинск. Плаване надолу по Шилка, достигане до сливането ѝ с река Аргун и продължаване надолу по Амур до устието на река Зея; 1655: Спускане до устието на Амур; 1656: Изкачване по Амур и през Нерчинск завръщане в Енисейск | Русия |
1654 – 1656 | Фьодор Байков | Пътешествие в Монголия и Китай с дипломатическа цел. Изкачване по река Иртиш до изворите ѝ, преминаване покрай езерото Зайсан, пресичане на хребета Саур, областта Джунгария и пустинята Гоби и през град Калган пристигане в Пекин (3 март 1656) | Казахстан, Китай, Монголия |
1655 | Яков Василиевич Вятка | Откриване на остров Крестовски (70°51′ с. ш. 160°37′ и. д. / 70.85° с. ш. 160.616667° и. д.70.85, 160.616667) от Мечите о-ви | Русия |
1656 | Онуфрий Степанов | Изкачване по река Усури (десен приток на Амур) на повече от 300 км, до 46º с.ш. и откриване устията на десните ѝ притоци Хор, Бикин и Иман | Русия |
1660 | Курбат Иванов | Спускане по река Анадир до устието ѝ и плаване на североизток към нос Чукотка (Дежньов). Откриване на заливите Кръст и Провидение | Русия |
1661 – 1664 | Йохан Грубер, Алберт д`Орвил | Пътешествие от Пекин през град Синин, езерото Кукунор и Лхаса, пресичане на Хималаите, преминаване през Катманду, спускане в долината на Ганг и достигане до Агра. Пресичане на Афганистан, Персия и Турция и завръщане Рим | Китай, Непал, Индия, Афганистан, Иран, Турция |
1662 – 1668 | И. Меркурев | Походи от река Анадир на юг към п-ов Камчатка и достигане до река Камчатка | Русия |
1667 – 1668 | Т. Стадухин | Плаване от устието на Колима до нос Дежньов, поход към южните брегове на п-ов Чукотка и от там към реките Анадир и Пенжина | Русия |
1670, 1675 | Игнатий Милованов | Две дипломатически мисии в Пекин. 1670: Тръгване от Нерчинск, пресичане на река Аргун, изкачване по левия ѝ приток река Чжадунхе, преодоляване на планината Голям Хинган, спускане по река Ялухе (десен приток на Нунцзян), пресичане на река Силяохе и пристигане в Пекин; 1675: Изкачване по Ангара до Байкал и по река Селенга до устието на река Уда, продължаване на североизток покрай десния бряг на реката до езерото Болшое Еравное, пресичане на Яблоновия хребет и по реките Чита и Ингода (от системата на Амур) пристигане в Нерчинск. От Нерчинск по Шилка и Амур достигане до селището Албазин (124° 05' и.д.), минаване покрай източните склонове на планината Голям Хинган и пристигане в Пекин | Русия, Китай |
1675 – 1678 | Николае Милеску | Дипломатическа мисия в Китай по маршрута Москва – Вологда – Великий Устюг – Соликамск – Тоболск – Нарим – Енисейск – Ангара – Байкал – устието на река Уда – Яблоновите планини – река Ингода – река Шилка – Нерчинск – река Аргун – река Нунцзян и достигане до Пекин на 15 май 1676. Връщане обратно в Москва през януари 1678. Събиране на обширни географски сведения за Западен Сибир и Източен Сибир, Далечния изток и Китай | Русия, Китай |
1681 | Игнатий Милованов | Изследване и описание на части от западната част на Зейско-Бурейнската равнина и южната част на Амурско-Зейското плато | Русия |
1688 – 1722 | Жан Венан Буше | Събиране на първите достоверни сведения за южната част на Индия. Изследванията му обхващат област от около 200 хил. км2, в т.ч. източното крайбрежие от нос Кумари (8º 04` с.ш.) до 14º с.ш. – т.е. повече от 1000 км | Индия |
1691 | М. Мухоплев | Откриване на остров Столбовой (74°05′ с. ш. 135°50′ и. д. / 74.083333° с. ш. 135.833333° и. д.74.083333, 135.833333) от Новосибирските о-ви | Русия |
1691 – 1696 | Лука Семьонович Морозко | Походи във вътрешността на п-ов Камчатка и откриване на река Тигил (1696) | Русия |
1697 – 1699 | Владимир Атласов, Лука Семьонович Морозко | Откриване и завладяване на п-ов Камчатка. Първи географски сведения за природата и населението на полуострова | Русия |