French
DeutschАбел Тасман – Уикипедия
| Абел Тасман Abel Janszoon Tasman | |
| нидерландски мореплавател и изследовател | |
_(adjusted).jpg) Портрет на Абел Тасман, 1637 г. | |
| Роден | 1603 г. |
|---|---|
| Починал | 10 октомври 1659 г. |
| Националност |  Нидерландия |
| Активен период | от 1632 г. до 1659 г. |
| Семейство | |
| Съпруга | неизв. неизв. |
| Абел Тасман в Общомедия | |
Абел Янсзон Тасман (на нидерландски: Abel Janszoon Tasman) е нидерландски мореплавател, пътешественик-изследовател и търговец, най-известен с пътуванията си през 1642 – 1644 г. в служба на Нидерландската източноиндийска компания. Той е първият известен европейски изследовател, който достига до Земя Ван Димен (сега остров Тасмания), Нова Зеландия и Фиджи. През 1644 открива северните и северозападни брегове на Австралия до залива Карпентария. Абел Тасман доказва, че Австралия е единен масив от суша.
Ранни години (1603 – 1639)[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1603 година в Лутегаст, малко село в провинция Гронинген, Нидерландия, в бедно семейство. Точната дата на раждането му не е известна. Най-старият достъпен източник, който го споменава, е на 27 декември 1631, когато като моряк, живеещ в Амстердам, се оженва за 21-годишната Йоанна Тиеркс. През 1633 г., вече като изпитан моряк, заминава за остров Ява. Там се среща с тогавашния генерал-губернатор на Нидерландска Индия Антон Ван Димен и е приет на работа в Нидерландската източноиндийска компания.
Експедиционна дейност (1639 – 1644)[редактиране | редактиране на кода]
Плавания в Северния Пасифик (1639 – 1642)[редактиране | редактиране на кода]
От 1629, официално от 1636 до 1645 Антон Ван Димен е генерал-губернатор на Нидерландска Индия. Неговото управление се характеризира с широка военна и търговска експанзия – отвоюва от португалците Малака и Цейлон, овладява остров Тайван, основава холандска търговска база в Нагазаки, Япония, укрепва позициите на Холандия в Индия. За осъществяване на своите планове Ван Димен изпраща в различни посоки отлично организирани експедиции, начело с най-опитните и даровити моряци. Един от тези лоцмани е и Абел Тасман.
През 1639 г. Ван Димен организира експедиция с два кораба в северната част на Тихия океан. Начело е поставен опитния моряк Матис Кваст, а за щурман на втория кораб е назначен Тасман. Задачата не експедицията се състои в това, да се открие тайнствения остров, „открит“ от испанците на изток от Япония. Експедицията не оправдава надеждите на генерал-губернатора, но изследва японските води и достига до Курилските о-ви. По време на плаването Тасман се проявява като блестящ кормчия и превъзходен командир. След много трудности корабите достигат до Формоза (сега Тайван) като 40 от 90-членния екипаж умират от скорбут. Тасман самостоятелно открива о-вите Бонин (), а след това успява да върне единствения оцелял кораб в Ява.
След това следват други плавания до Япония през 1640 и до Палембанг в Южна Суматра през 1642 г., където сключва търговски договор със султана на града.
Първо тихоокеанско плаване (1642 – 1643)[редактиране | редактиране на кода]
През януари 1642 Тасман получава задачата да открие Южната Земя (Антарктида), като тогава се смятало, че се намира някъде в южния Пасифик. За изпълнението на тази задача компанията отпуска на Тасман два кораба: Heemskerck – малък боен кораб и Zeehaen – бързоходен товарен кораб с екипаж общо около 100 души.
На 14 август 1642 корабите отплават от Батавия и на 5 септември пристигат на остров Мавриций. В днешни дни може да ни се вижда странно, че Тасман достига първо до Мавриций. Причината за това е, че невинаги най-добрият маршрут е най-късият. Посоката на вятъра по това време е от най-голямо значение. Тасман имал някакви познания относно преобладаващите ветрове, затова избира Мавриций като отправна точка, след което се насочва на юг, после на юг-югоизток.
Откриване на Тасмания[редактиране | редактиране на кода]
На 24 ноември 1642 холандците откриват висок бряг и стъпват на него. Името, което Тасман дава на земята, е Земя Ван Димен на името на нидерландския генерал-губернатор в Индонезия, а всъщност открива остров Тасмания. На югоизточното и източното крайбрежие на острова са открити заливът Щорм (29 ноември, ), полуостров Тасман (2 декември), остров Мария (4 декември, ), остров Схаутен () и п-ов Фрейсине () и на 5 декември достига до 41º 34` ю.ш., на източното крайбрежие на острова, откъдето взема курс на изток.
Първо достигане до Нова Зеландия[редактиране | редактиране на кода]
Според някои проучвания Тасман очаквал да продължи на север, но вятърът бил неблагоприятен и го отвежда на изток, като за една седмица от 5 до 13 декември пресича морето, което по-късно е кръстено на негово име – Тасманово море. На 13 декември става първият европеец, който стъпва на северозападния бряг на Южния остров на Нова Зеландия – нос Фаулуинд (). Оттам продължава на североизток покрай брега, заобикаля нос Феръуел (най-северната точка на Южния остров), зад него на 18 декември 1642 открива залива Голдън Бей (), на югоизток от него – залива Тасман и навлиза в протока Кук, който разделя двата острова на Нова Зеландия. Там, на южния бряг на протока, се осъществява среща с местните жители – маорите, като отначало всичко върви добре, но по-късно става спречкване между холандците и туземците, като четирима моряци са убити. След инцидента корабите достигат северния бряг на протока (Тасман го счита за залив), завиват на запад, заобикалят югозападната част на Северния остров и се насочват на север. На 4 януари 1643 холандците откриват крайната северозападна точка на Северния остров на Нова Зеландия – нос Мария ван Димен (), а на 5 януари – о-вите Три-Кингс (, на северозапад от Нова Зеландия) и оттам флотилията продължава на североизток.
Достигане до архипелаг Тонга[редактиране | редактиране на кода]
На 19 януари 1643 Тасман достига до архипелага Тонга, където пребивава до 1 февруари и холандците са сърдечно посрещнати от местното население. Там открива островите Ата (), Еуа (20 януари, ), Тонгатапу (на 21 януари, 260 км2, ), о-вите Номука (24 януари, ), о-вите Лулонга, о-вите Лифука (в т.ч. Као и Тофуа) и остров Лейт () в о-вите Хаапай. Тасман пребивава на островите Тонга единадесет дни, но не знаейки езика на местните жители, не успява да се запознае обстоятелствено с тяхната стопанска дейност, обичаи и нрави. Той обръща внимание на високото им мореплавателно изкуство, великолепните им двойни канута и превъзходно обработените им земи.
Откриване на о-ви Фиджи[редактиране | редактиране на кода]
От Тонга холандците се насочват на северозапад и от 5 до 8 февруари откриват о-вите Фиджи, в т.ч. островите Вити-Леву (10 388 км2, ), Вануа-Леву (5587 км2, ), Лаукала (12 км2, ), Нгамеа (34 км2, ), Раби (58 км2, ), Тавеуни (470 км2, ), Тикомбия () и о-вите Ринголд (1,5 км2, ).
Архипелаг Бисмарк и Нова Гвинея[редактиране | редактиране на кода]
На 22 март Тасман открива атола Онтонг-Джава (). Продължава на северозапад, на 1 април открива остров Нова Британия, а след това о-вите Виту (Френч Айлъндс, ) в архипелага Бисмарк. Завива на запад, на север от Нова Гвинея открива островите Умбой () и Лонг (), проследява около 1000 км от северното крайбрежие на Нова Гвинея и се завръща в Батавия на 15 юни 1643.
Известният историк и географ Джордж Бейкър справедливо назовава това плаване блестяща неудача. И действително, ако в навигационно отношение маршрутът е удачен, то в чисто географски смисъл е пълен провал. Плаването на Тасман не допринася за уточняването на конфигурациите на такива огромни масиви суша като Австралия, Нова Гвинея и Тасмания. Те остават вътре в огромния кръг, описан от него, като само се докосва до бреговете на някои от тези земи.
Плаване към северните брегове на Австралия (1644)[редактиране | редактиране на кода]
Веднага след завръщането си, по заповед на Антон Ван Димен, Тасман започва да подготвя нова експедиция, този път на юг към Австралия. За тази цел в началото на 1644 са оборудвани три кораба с екипаж от 110 души. Резултатите от това плаване надминават всякакви очаквания. Тасман преминава покрай откритите от Вилем Янсзон през 1606 и Ян Карстенс през 1623 източни брегове на залива Карпентария. След това открива и проследява цялото южно и западно крайбрежие на залива Карпентария, като открива редица малки острови, в т.ч. остров Грут Айлънд (2326 км2, ) и северното крайбрежие на п-ов Арнхемлънд, където открива залива Ван Димен () и протока Дъндас, свързващ го с океана. Заобикаля от север островите Мелвил и Батърст (Австралия) и плава покрай северозападното крайбрежие на Австралия до 21° ю.ш.. Тасман обаче не изследва протока Торес, поради което за холандците въпросът дали Нова Гвинея е свързана с Австралия, остава нерешен. На 4 август 1644 експедицията се завръща в Батавия.
По този начин Тасман изтрива от картата големите „бели петна“ в района на залив Карпентария и северозападното крайбрежие на Австралия, като открива повече от 5500 км от бреговата линия на континента. Западната част на континента приема след неговото плаване контури, които могат да се видят и на съвременните карти. Резултатите от двете експедиции на Тасман жестоко разочароват Нидерландската Източноиндийска компания – той не намира нито злато, нито подправки, а главно пустинни брегове и земи, нито открива морски път към Тихия океан покрай северните брегове на Австралия.
Следващи години (1644 – 1659)[редактиране | редактиране на кода]
През април 1645 Антон Ван Димен, всесилният генерал-губернатор и негов покровител, умира и Тасман остава без работа и изпада в немилост. Взема участие в няколко малки експедиции до Суматра и Тайланд, след това през 1651 г. правата му са възстановени, но изоставя службата си в компанията и за своя сметка и риск извършва търговски операции по островите на Малайския архипелаг.
Умира на 10 октомври 1659 година в Батавия на 56-годишна възраст.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Неговото име носят:
- административен район Тасман, в северната част на Южния остров на Нова Зеландия;
- връх Тасман (, 3497 м), на Южния остров на Нова Зеландия;
- езеро Тасман (), на Южния остров на Нова Зеландия;
- залив Тасман (), на Тасманово море, на северното крайбрежие на Южния остров на Нова Зеландия;
- Земя Тасман, в най-северната част на щата Западна Австралия, в Австралия;
- котловина Тасман (Тасманова котловина, Източноавстралийска котловина), в южната част на Тасманово море;
- ледник Тасман (), на Южния остров на Нова Зеландия;
- море Тасман (Тасманово море), в югозападната част на Тихия океан, между Австралия и Нова Зеландия;
- мост Тасман, в град Хобарт, Тасмания;
- национален парк Тасман (), в северната част на Южния остров на Нова Зеландия;
- остров Тасмания (), на юг от Австралия;
- о-ви Тасман (), в Канадския арктичен архипелаг, край северозападния бряг на п-ов Бутия;
- п-ов Тасман (), в югоизточната част на остров Тасмания;
- река Тасман (устие, ), на Южния остров на Нова Зеландия, изтичаща от езерото Тасман и вливаща се в езерото Пукаки;
- шосе Тасман (410 км), на остров Тасмания.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 467 – 469.
- Historical Dictionary of the Discovery and Exploration of the Pacific Islands Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine..
- Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 15, 19, 23, 31, 60, 65, 74, 151, 232, 234, 240, 242.
- Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966, стр. 125 – 137.
|
