French
DeutschХристо Андонов – Уикипедия
| Христо Андонов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | 2 февруари 1887 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Христо Андонов в Общомедия | |
Христо Андонов Ушинов,[1] известен като Гърчишки или Ключът на Вардара,[2] е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.[3][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Андонов е роден в гевгелийското село Гърчище в 1887 година. Влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация и през есента на 1911 година вместо да отиде войник става нелегален и се присъединява към четата на Коста Попето, който отвежда около 60 дезертьори като Андонов в Свободна България.[2] Андонов остава обаче с Попето като четник и през май 1912 година се връща с него в Македония.[2] Четата е въоръжена от върховистите около Стефан Николов. Четата влиза в конфликт с другата върховистка чета в Кожух планина – тази на Ичко Димитров.[4] Участва в сражението с османски части при Серменин на 23 юли 1912 година.[2]
При избухването на Балканската война Андонов е доброволец в Македоно-одринското опълчение като служи в четата на Ичко Димитров, по-късно в четата на Коста Христов Попето и в 4 рота на 15 щипска дружина.[5][2] След Балканските войни продължава революционната си дейност и активно участва във Валандовската акция, при която е помощник на войводата Христо Чауша,[2] и други сражения.[6]
Участва в Първата световна война като войник от Българската армия. След войната се включва във възстановяването на ВМРО и става четник в Струмишката чета на Георги Хаджимитрев.[2] През април 1923 година става дойрански околийки войвода на ВМРО. Четата развива голяма дейност и успява да организира околията. През август околията е поверена на Петър Овчаров, а от юли 1924 година отново е поета от Андонов. През ноември 1924 година се сражава в местността Борисовско в Беласица без жертви.[7][8]
През 1924 година участва като делегат на Солунския окръжен конгрес на ВМРО и е избран за запасен член на окръжното ръководство.[9] През пролетта на 1925 година преминава река Вардар заедно с четите на Илия Которкин, Андон Попщерев, Тале Андонов и Наум Йосифов и Петър Ангелов.[10] През 1928 година е делегат на Седмия конгрес на ВМРО.
По време на настъпилата криза във ВМРО след убийството на Александър Протогеров в 1928 година Христо Андонов е на страната на михайловистите. Убит е на 29 август 1928 година край село Димидово от Христо Гоглев[11], изпратен от пратеника на протогеровисткия Централен комитет Димитър Димашев. След убийството Гоглев се предава на сръбските власти и става ренегат.[2][12][13]
След смъртта му „Илюстрация Илинден“ пише за него:
| „ | По характеръ той бѣ тихъ момъкъ. На пръвъ погледъ никой въ него не ще подозре, че въ душата му гори огъньтъ на бунта. По образование свършилъ е IV отдѣление. Но природата бѣ сложила върху му печата на разуменъ човѣкъ, характеренъ, разсъдливъ, незлобливъ. Никогашъ никого не нагрубилъ. Не помня съ нѣкого да се е скаралъ. Съ дѣлото не парадираше. С положението си не се гордѣеше. Готовъ бѣ да загине за своята чета, за своя другаръ. Всички го обичаха. Организацията възлагаше на него голѣми надежди. Наричаха го „ключътъ на Вардара“. А той наистина бѣше такъвъ. Теленитѣ мрежи, що заграждатъ Македония, той ги разкъсваше. Вълчитѣ ями храбро прескачаше и винаги бѣше между своите заробени братя. Историята ще отдѣли за него светла страничка.[2] | “ |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 137.
- ↑ а б в г д е ж з и к А. Д. Христо Андоновъ // Илюстрация Илиндень V (9 - 10 (49 - 50). София, Издание на Илинденската Организация, септемврий - октомврий 1933. с. 14.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 817 - 818.
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 40.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 819 - 820.
- ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 136.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 15.
- ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 27, 87-91.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 20.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 9.
- ↑ Защо бе убит Александър Протогеров. Светлина върху събитията от 1924 и 1928 години. По данни на Вътрешната македонска революционна организация, София, 1992, стр. 181.
